Р Е Ш Е Н И Е № 122
Гр. Разград, 13. 10. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2. Валентина
Димитрова
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 211 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 131/ 08. 05. 2014 г. по гр. д. № 1370/ 13 г. по описа на РРС Н.А.Ф. е осъдена да отстъпи
собствеността и предаде владението на Е.И.С.
на 21 кв. м. от недвижим имот, находящ се в с. Киченица, ул. „Кирил и Методий”
№ 5, съставляващо УПИ ІХ-288 в кв. 32 по плана на селото, представляващи ивица с ширина 0, 60 до 0,90 м. в южната част
на имота по цялото протежение на границата с УПИ Х. Недоволна от решението е
останала Н.А.Ф. и го обжалва в срок. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, като жалбоподателката моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното и да постанови друго решение, с което да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан.
Въззиваемата
страна не е депозирала писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание
чрез пълномощник излага съображения за нейната неоснователност.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита,
че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безспорно от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата С. е собственик на празно дворно място
от 1075 м. в с. Киченица, съставляващо УПИ ІХ-288 в кв. 32 по плана на селото,
а ответницата Ф. е собственик на съседния имот, съставляващ ПИ – Х. Ищцата е
станала собственик на имота въз основа на покупко-продажба, оформена с нот. акт
№ 78, т. 5, рег. № 3426 дело № 304/ 04 г.
на нотариус с рег. № 380 на НК. Праводателят на ищцата, според
приложения по нотариалната преписка вх. № 55/ 03. 01. 14 г. на нотариус Р.
Кирилова нот. акт № 77, т. 5, рег. № 3424, дело № 303/ 04 г. на нотариус с рег.
№ 380 на НК, е придобил собствеността върху същия имот въз основа упражнявано
от него давностно владение. По делото не са налице каквито и да било
доказателства, които да оборват доказателствената сила на последния нотариален
акт, удостоверяващ придобивното основание, на което е станал собственик на
имота праводателят на ищцата.
Според показанията на разпитана по делото
като свидетел В. С., ответницата поставила оградна мрежа между нейния и на
ищцата имоти, като я поставила на около 20-25 метра навътре в имота на ищцата.
След завеждане на делото, ответницата премахнала оградата, но на местото
продължавала да държи свои вещи -
бетонни панели и един ред овощни дръвчета.
От заключението на съдебно - техническата
експертиза се установява, че съществуващата между имотите на страните по делото
ограда е изградена не по одобрената дворищна регулация, а е отместена в посока
север към имота на ищцата по цялото й протежение на дистанция от 0, 60 м. до 0,
90 м. и по този начин ответницата владее територия от имота на ищцата УПИ ІХ-288
в кв. 32 в размер на 21 кв. м.
Необосновано е изложеното от
жалбоподателката възражение във въззивната жалба, че предявеният срещу нея
ревандикационен иск е неоснователен, тъй като премахнала оградата и вече не
владее процесните 21 кв. м. Доказателство за противното са показанията на св. С.,
която въпреки, че е заинтересована от изхода на спора, като близък роднина на
ищцата, дава последователни и пълни показания, които се подкрепят от събраните
по делото писмени доказателства, така и от заключението на съдебно-техническата
експертиза. При изпълнение на възложената им задача за извършване на оглед и
измервания, вещите лица са установили наличието на изградена ограда между двата
имота, която била премахната в последващ период от време.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателката е
довело районния съд до неправилен извод,че предявения иск е
основателен, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно
обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на
което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
На осн. чл. 78 от ГПК, с оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция, жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата
разноските по делото в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 131/ 08. 05. 2014 г. по гр. д. №
1370/ 13 г. по описа на Разградския районен
съд.
ОСЪЖДА Н.А.Ф., ЕГН ********** да заплати на Е.И.С., ЕГН **********
сумата 300 лева разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР