Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№127
 

Разград
 
 


10.Х.2014
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2014
 
                                                 съд                                                                                  

 6.Х.
 

публично

 
На                                                                                                                                Година

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
 
В                                  заседание в  състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛАЗАР МИЧЕВ

 ИРИНА ГАНЕВА

 

 
 
                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

         в. гр.  
 
   

2014
 

    №212
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 267ГПК.

                   Делото е образувано по  жалба, подадена  от „МАКРОБИЗНЕС”ЕООД, чрез повереник-адв. Стоянов   против Решение №154/18.VІ.2014г. по гр.д.№226/2013г. по описа на РРС, с което, на осн.чл.55, ал.1 ЗЗД- на отпаднало основание(развален  договор за поръчка)  е осъден  да възстанови  на Е.Д. заплатена  от нея комисионнна в  размер на 2 750,00лв.  Позовавайки се на незаконосъобразност и неправилност, моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново такова, с което  да отхвърли предявеният срещу него иск в цялост, като неоснователен   и недоказан.

                        В с.з., чрез процесуалният си представител по пълномощие-адв. Ст.Стоянов, поддържайки  заявените с жалбата отменителен основания, жалбоподателят развива съображения за неправилно дадена от първоинстанционния съд квалификация на действително установените с ищцата договорни отношения, което довело до незаконосъобразния извод за дължимост на претендираното срещу него вземане. Счита, че установените с ищцата  отношения   са такива по договор за посредничество. Твърди качеството си на изправна страна, престирала дължимото по договора с ищцата изпълнение чрез намиране на купувач за предлагания от нея недвижим имот и  финализиране на отношенията им  със сключването  на предварителен договор, от което следва извод за основателност на получената от него, като възнаграждение сума.    Претендира разноски.

                 В срока по чл.263(1)ГПК насрещната по жалбата страна     Е.Д. е депозирала отговор , с който ангажира становище по допустимост и неоснователност на същата. В с.з., чрез  процесуално представляващата я  по пълномощие   адв.Е.Събева пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.  Претендира присъждане на разноски за тази инстанция.

                   Като подадена в срок и от легитимиращи интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.

                    Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното  решение е   валидно и допустимо. Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с предявения иск защита.    Значимите  за изхода на делото факти са  установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и   в съответствие   с проявената  в тази насока  активност на страните.

                Пред тази инстанция не се ангажират допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства, от което да следва за установено нещо различно от установената пред РРС фактическа обстановка. Проведеният анализ на  събраните по делото доказателства, сочи на установената от   първоинстанционния съд фактическа обстановка, която настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло.   

          Възведените от РРС   изводи за основателност и  доказаност  на предявения в условията на чл.55ЗЗД  иск, както   и   относно правната природа на установените между страните договорни отношения  като такива по договор за поръчка, се явяват обосновани от събраните по делото доказателства, сочат на относимост на   установените въз основа на тях факти и на съответно прилагане на материалния закон.

        Провеждайки,  съответно  на правилото на чл.20ЗЗД, тълкуване на сключеният между страните договор  от 28.Х.2013г.,  първоинстанционният съд е квалифицирал същия като   договор за поръчка, намиращ правната си уредба в чл.280 и сл. ЗЗД. От значение за правната  същност на договор не е даденото му от страните наименование, в случая за „посредничество”, а характера на конкретно поетите, при насрещно постигнато между страните съгласие, права и задължения.   Които в конкретния случай, поотделно и в съвкупност, изпълват състава на договора за поръчка -възложени от въззиваемата и поети в задължение от жалбоподателя, фактически и правни действия по: намиране на купувач на предложения за закупуване от първата недвижим имот- оглед на имота, водене на преговори, договаряне на условия; събиране и изготвяне на необходимите за покупко-продажбата на имота книжа и документи, включително и за нотариалното й удостоверяване(чл.280ЗЗД); поето от жалбоподателя задължение   да се ОТЧЕТЕ пред възложителя ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА СДЕЛКАТА и да му прехвърли поетите по нея права и задължения(чл.284ЗЗД).  Договореното в т.4 от договора и употребеният в нея изказ недвусмислено сочат на това, че в задължение и правомощие на жалбоподателя въззиваемата е възложила и сключването на самата сделка за продажбата на имота. Действието на сключения между страните договор е предвиден в срок „до сделка”, сключена от жалбоподателя от името на въззиваемата с клиент, осигурен му от АНИ”РОС”, чийто едноличен собственик е. 

В Раздел ІІІ.1. от договора в задължение на въззиваемата е предвидено да плати, а  в право на жалбоподателя –да получи, възнаграждение в размер на 2,5% ОТ ДОГОВОРЕНАТА ЦЕНА, визирайки цената по договора за покупко-продажба.

   Обсъдено във връзка с предвиденото в задължение на жалбоподателя и срокът на действие на договора,   договореното в Раздел ІІІ.1  от договора   възнаграждение се явява определимо по размера си от  цената на окончателно сключената сделка за продажба на имота. Цитираните разпоредби не будят двусмислие относно това, че договореното в полза на жалбоподателя възнаграждение предполага определеност на цената по покупко-продажбата и че същото му е дължимо за престираното по договора с въззиваемата изпълнение. Т.е. за окончателно, осъществена по нот.ред покупко-продажба. Обстоятелството, че срокът за плащане на възнаграждението е договорен като относим към датата на „капариране” цената на имота, следва да се тълкува като съгласие за авансово плащане на същото, но не и за освобождаването на жалбоподателя от дължимото в изпълнение на поръчката финализиране на възложената му по продажбата на имота сделка.

   По делото е безспорно установено, че в изпълнение на дължимото  по договора за поръчка , жалбоподателят е намерил кандидат за закупуването на имота, инициирайки на 8.ХІ.2013г. сключването на предварителен договор между него и въззиваемата.

 Съгласно сключения предв. договор, въззиваемата  се е задължила с прехвърлянето на имота в собственост на Фатме Мехмедова    при насрещно дължима от последната цена в размера на 110 000,00лв.  По делото не се спори, че при сключване на предварителния договор, купувачът е платил като „задатък” сумата от 4 000,00лв. На същата дата, в изпълнение на договореното в раздел ІІІ.1 от договора за поръчка, въззиваемата превежда по см/ка на жалбоподателя сума в размер на 2 750,00лв. В издадената по плащането Ф.№76/8.ХІ.2013г. срещу тази сума, като основание за плащането й, е вписано –„комисионна за продажба на недвижим имот”.  Получаването на сумата не се оспорва от жалбоподателя.  Доколко, изчисляването й в този размер е правилно и съответно на предвиденото в договора за поръчка, е въпрос извън предмета на настоящия процес.

  По делото е безспорно установено, че в предвидения по предварителния договор срок, кандидатиралата се за купувач на имота Мехмедова не е заплатила  и не е била във финансова възможност да заплати остатъка от договорената за закупуването му цена, възлизащ на 106 000,00лв., поради неразрешен  й банков кредит.  Считано към тази дата не е сключен и окончателен договор за продажбата на имота.  От събраните по делото гласни доказателства се следва за установено, че    жалбоподателят е бил ангажиран и от купувача по сделката с действия по финализирането й .

 На л.12 като доказателство е приложена адресирана от въззиваемата до жалбоподателя покана, с която към 28.І.2014г. същата го уведомява, че разваля сключеният с него договор за поръчка, считано в седмодневен срок от дата на  получаването й-28.І.2014г.(вж.пощенско известие на л.13). От която дата същата е претендирала и  връщане  на даденото от нея по разваления договор. Т.е., на  4.ІІ.2014. , действието на договора се явява прекратено по едностранно предприетото от въззиваемата действие по развалянето му.   Считано от тази дата жалбоподателят е бил задължен с връщането на процесната сума като получена на отпаднало основание.  

Обобщавайки изложеното и в отговор на поддържаните с жалбата възражения следва да се отговори, че  случая се касае до сключен между страните договор за поръчка. По който договор и двете страни са кредитор и длъжник една спрямо друга. Основанието за изпълнение на задължението на едната страна е изпълнението на задължението на другата. Връзката между тези задължения е функционална и насрещните задължения на страните си служат взаимно за правно основание, като крайната цел на сключените двустранни сделки е реалното изпълнение. Развалянето се осъществява по начало без съдебна интервенция - чрез едностранното изявление на изправната, отправена до другата страна. Развалянето на неизпълнения договор настъпва като последица на това изявление.    По своята правна същност, възможността да бъде развален двустранния договор чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право, което кредиторът може да упражни по реда  на чл. 87 ЗЗД, ако иска. В негово право е преценката за наличие на интерес от продължаване на договорните отношения при обективирано неизпълнение от страна  на  длъжника. 

 С развалянето на договора отпада облигационното отношение между страните. Отпада и основанието за престиране на насрещните престации по договора. Никоя от страните не дължи на другата изпълнение по договора. Всичко получено в изпълнение на договора се връща на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.  

С оглед   изложените съображения, съдът в този си състав намира, че при така даденото тълкуване на правните норми относими към развалянето на един двустранен договор, постановеното от първоинстанционния  съд решение е правилно и следва да се потвърди. Правилно в обжалваното решение е прието, че възникналите между страните облигационни правоотношения се уреждат от разпоредбите на  чл. 280 и сл. ЗЗД. В случая съдът е приел, че ответникът по жалбата е престирал на жалбоподателя  по сключен договор за поръчка, чието действие е прекратено с развалянето му поради обективирано от страна на същия неизпълнение  на възложената поръчка. Правилни са изводите му, че тези факти сочат на разпадане на облигационната връзка чрез разваляне на договора и връщане на даденото се дължи на отпаднало основание .  

На съда в този му състав  е известно, че  по   идентичен спор, с решение на  друг състав на същия е постановен различен изход. Обстоятелство, което според възприето в практиката на ЕС за правата на човека  определение  не сочи на дълбоки, трайни и продължителни противоречия  в тълкуване и прилагане на законова разпоредба. Решения, инцидентно постановени по идентичен казус на ниво въззивна инстанция, нямат задължителен за настоящия състав характер, тъй като не са от категорията на постановените по реда на чл.290 ГПК решения и тълкувателна практика на ВКС. Прочита на доказателствата и на установените  въз основа на тях факти, респ. на приложимия към тях материален закон, е въпрос на независима, вътрешно убедена и обективна преценка на решаващия по делото съд.

 Водим от горното и в условията на чл.272 ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №154/18.VІ.2014г. по гр.д.№226/2013г. по описа на РРС.

 Осъжда  „МАКРОБИЗНЕС”ЕООД, ЕИК116555458, със седалище и адрес на управление по търг. Регистрация в гр.Разград, ж.к.”Лудогорие”, бл.1, вх.В, ет.3, ап.55 да заплати на Е.Я.Д. разноски по делото в размер на 500,00лв.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.

 

                  

 

ДГ