РЕШЕНИЕ

№ 125 / 27.10.2014г. Гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шести октомври, две хиляди и четиринадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 219 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И.Х.М. и Ю.И.М., чрез техния процесуален представител, против решение № 85 / 16.05.2014г., постановено по гр.д. № 431 / 2013г. по описа на РС Кубрат, с което е отхвърлен предявен от тях установителен иск за собственост на недвижим имот. В жалбата излагат твърдения за незаконосъобразност на съдебния акт. Молят въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да уважи предявения иск. В съдебно заседание поддържат жалбата чрез пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата Община Завет е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 6.06.1972г. В.В. е признат за собственик по наследство на процесния недвижим имот с НА № 90 / 1972г. на Разградски районен съдия. Неговата наследодателка В.Й. е купила на публична продан имота, но опитът на ищците да се сдобият с нейния титул за собственост – решение от 24.12.1971г. по гр.д. № 600/71г. на РРС, е останал неуспешен, тъй като не са посочили допълнителни данни, необходими за неговото издирване. Така по делото е останал неизяснен конкретният правен акт на придобиване на собствеността от В.Й.. По-нататък, след снабдяването на В.В. с нотариален акт за собственост, на 4.10.1983г. същият е продал имота на Ф.А., като продажбата е оформена с НА № 180 / 1983г. на Кубратски районен съдия. На 14.10.1994г. Ф.А. и ищецът И.М. са сключили предварителен договор за продажба на имота за сумата 30 000лв. Ищецът е предал сумата на продавача и на датата на сключване на предварителния договор И.М. е започнал да владее процесния имот. Между страните по делото не се спори, че той и неговата съпруга Ю.М. владеят имота до настоящия момент необезпокоявано и без прекъсване. Този факт се установява и от събраните по делото показания на св.И., И. и Я.

От друга страна, ответникът Община Завет е представила акт за държавна собственост № 227 / 1.02.1964г., от който се установява, че към онзи момент мястото е одържавено на основание чл.6 ЗС. Ответникът не ангажира други доказателства, които да позволят проследяването на собствеността над имота назад в годините. Представен е разписен лист, в който В.В. е бил записан като собственик, но от писменото доказателство не може да се установи към кой момент се отнася, респ. дали записването е преди или след одържавяването, отбелязано в АДС № 227 / 64г. Впоследствие, със заповед № 438 / 11.09.2001г., областният управител на Област Разград е разпоредил отписването на имота от актовите книги на държавата и предаването му на Община Завет. Въз основа на заповедта, за процесния имот е издаден акт за частна общинска собственост № 501 / 2.10.2001г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е основателна. Ищците претендират придобиването на собствеността над имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Същите доказват, посредством представения предварителен договор за продажба и събраните гласни доказателства, че владеят процесния имот от 14.10.1994г. до настоящия момент непрекъснато и необезпокоявано. Преди 1.06.1996 г. недвижимите имоти – държавна и общинска собственост, не са могли да бъдат придобивани чрез давностно владение. От 1.06.1996г. до 1.06.2006г. е в действие нормата на чл. 86 ЗС в редакцията му от изм. с ДВ. бр. 33/1996 г., според която редакция не могат да се придобиват по давност само имоти, публична общинска собственост, или по аргумент на противното – в рамките на този срок може да бъде придобит имот частна общинска собственост, какъвто е бил и процесният недвижим имот. С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ. бр. 46/2006 г., в сила от 1.06.2006 г., се приема, че давността да се придобие по давност държавен или общински имот спира да тече до 31.11.2011 г., а с § 1 изм. ДВ. бр. 105/2006 г., датата, до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2014 г., т. е. отново законодателят изключва възможността за придобиване правото на собственост по давност, но за сроковете на придобивната давност, които изтичат или биха изтекли след 1.06.2006 г., какъвто разглежданият случай не е – десетте години на владеене на имота от ищците са изтекли на 1.06.2006г. В подкрепа на този извод е съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 251 / 27.12.2012г. на ВКС по гр.д. № 429 / 2012г., II г.о., решение № 558 / 7.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 269 / 2010г., II г.о. Ищците доказват осъществената от тях фактическа власт с намерение за своене след 14.10.1994г., при владението, получено от Ф.А., до настоящият момент. Установяват, че осъщественото от тях владение е без прекъсване и без спорове, необезпокоявано, при демонстрирано намерение, че упражняват съдържанието на вещното право на владение и ползване като собственици, допуснати в имота от лицето – бивш собственик.

Община Завет възразява единствено, че не са налице законовите изисквания за придобиване по давност на недвижимия имот, предвид горните изменения в законите и че предвид тези обстоятелства, собственик е общината. Актовете за общинска собственост обаче са констативни актове за собственост и при възникване на спор за собственост, в доказателствена тежест на общината е да докаже придобивното основание на общинската собственост върху актувания имот. В производството по спора за собственост всяка от страните следва да докаже обстоятелствата, от които черпи правата си: общината следва да докаже, че е придобила собствеността върху спорния имот, а ищците – твърдяното от тях давностно владение. Ответникът не е установил на какво основание имотът е станал държавен през 1964г., тъй като в АДС № 227 / 64г. е записано единствено, че общинско място е одържавено на основание чл.6 ЗС, което не е достатъчно за установяване на собствеността на държавата, а впоследствие – и на Община Завет.

От друга страна, по делото е безспорно установено, че за времето преди и след 1.06.1996 г., в рамките на 10-годишния давностен срок до 1.06.2006г. ищците са упражнявали фактическата власт по отношение на процесния имот с явно демонстрираното намерение, че владеят този имот като собствен, следва да се приеме, че същите са придобили собствеността на оригинерно придобивно основание. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Поради несъвпадение на крайния извод, решението на районния съд следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Община Завет, че собственици на процесния имот са ищците по делото.

И.М. и Ю.М. претендират присъждане на разноските за двете инстанции. Същите са заплатили ДТ в размер 71лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. пред районния съд и са внесли ДТ за обжалване в размер на 35,50лв. Предвид изхода от делото и съгласно чл.78 ал.1 ГПК, Община Завет следва да бъде осъдена да им заплати сумата 621лв. за направените деловодни разноски пред районния съд и сумата 35,50лв. за направените деловодни разноски пред въззивния съд.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 85 / 16.05.2014г., постановено по гр.д. № 431 / 2013г. по описа на РС Кубрат, като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Завет, че И.Х.М. и Ю.И.М. са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1290кв.м., за който е отреден УПИ XII – 560 от кв.37 по плана на с.Острово, Община Завет, при граници: от север УПИ XIII – 562 и УПИ IV – 561, от изток УПИ IX – 557 и УПИ X – 558, от юг УПИ XI – 559 и улица, от запад улица и УПИ XIII – 562 по плана на същото село.

ОСЪЖДА Община Завет да заплати на И.Х.М. и Ю.И.М. сумата 621лв. за направените деловодни разноски пред районния съд и сумата 35,50лв. за направените деловодни разноски пред въззивния съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

НР

2.