Р Е Ш Е Н И Е № 126
Гр. Разград, 17. 10. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2. Ирина
Ганева
при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 223 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 143/ 30. 05. 2014 г. по гр. д. № 1560/ 13 г. по описа на РС Разград е
отхвърлен предявения от К.А.К.
иск срещу К.А.Х.
и Д.И.Х. за
прогласяване като противоречащ на добрите нрави, нищожността на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 5, т. І, рег. № 63, дело № 4/ 07.
01. 2013 г. на 4/6 ид. части от недвижим
имот с идентификатор 18578.501.738 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Гецово, обл. Разградска, като неоснователен. Недоволен от решението е
останал К.А.К. и го обжалва в срок. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, като жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови
друго решение, с което да уважи иска.
Въззиваемите К.А.Х. и Д.И.Х. не
са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез процесуалните си
представители излагат становище за неоснователност на въззивната жалба.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Обжалваното решение е
недопустимо в частта, в която е
отхвърлен предявения от К.А.К.
иск срещу К.А.Х.
и Д.И.Х. за
прогласяване като противоречащ на добрите нрави, нищожността на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 5, т. І, рег. № 63, дело № 4/ 07.
01. 2013 г. на 2/6 ид. части от недвижим имот с
идентификатор 18578.501.738 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Гецово, обл. Разградска, като неоснователен.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че въззивника и въззиваемата са брат и сестра и след смъртта на
техния баща са придобили в собственост по наследство по 1/ 6 ид. части от
поземлен недвижим имот с адм. адрес с. Гецово, ул. „Дунав” № 7, общ. Разград,
представляващ УПИ VІІІ-738 от 534 кв. м. от кв. 13 по плана на селото, ведно с
построените в същия поземлен имот сгради. Останалите 4/6 ид. части са станали
собственост на тяхната майка М.К. С. Последната на 07. 01. 2013 г. с нот. акт №
5, т. І, рег. № 63, дело № 4/ 2013 г. на нотариус с рег. № 380 на НК е
прехвърлила чрез покупко – продажба на въззиваемата К.А.Х. правото на
собственост върху собствените си 4/6 ид. части от имота срещу сумата 4 000
лв. М.К. С.а е починала един месец по-късно след сключване на сделката.
Въззивникът К. и въззиваемата Х. , съгл. чл. 5, ал. 1 от ЗН наследяват по равни
части и в случай, че процесния имот е бил в патримониума на наследодателя при
откриване на наследството, двамата наследници биха получили по 2/ 6 ид. части
от него. С оглед на това, по отношение
на придобитите от въззиваемите 2/ 6 ид. части от имота чрез възмездната сделка,
въззивника К. няма интерес от предявяване на иска, тъй като след установяване
на претендираната от него нищожност на сделката, тези идеални части от имота по
наследство са собственост на Х.. Решението
в тази част, като предявено по недопустим иск следва да бъде обезсилено,
а производството прекратено.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първото оплакване във въззивната жалба , което се
поддържа и в устните пледоарии на процесуалния представител на въззивника се
свежда до това, че съдът неправилно е приел факта, че въззиваемите са
упражнявали търговска дейност от името
на починалата М. Коцева чрез регистрирания от нея ЕТ „МАК-2010-М.К.”, с което
прикривали извършваната от тях търговска дейност не води до извода, че сделката
противоречи на добрите нрави.
Това оплакване е неоснователно. Всяко пълнолетно физическо лице без
ограничение по възраст може да упражнява търговска дейност лично или чрез
пълномощник. Обстоятелствата дали
починалата М. К.- е упражнявала търговска дейност лично или чрез другиго и това
дали е стигнало до знанието на въззивника е без значение за сключената
възмездна сделка, като основание за нищожност, поради противоречие с добрите
нрави.
Другото оплакване е, че сделката противоречи на добрите
нрави, тъй като въззивника бил „обезнаследен” по този начин – щял да има още
2/6 ид. части от имота, ако не била сключена такава сделка. Същото е неоснователно и голословно. Всяко
лице може приживе да се разпорежда възмездно с имуществото си, какъвто е
настоящия случай. Ограничение от това правило се съдържа в Закона за
наследството само по отношение накърняване на запазената част от наследството
чрез завещателни разпореждания и дарение.
Неоснователно е и другото възражение на въззивника, че
сключената сделка противоречи на добрите нрави, тъй като страните по нея са
знаели за наличието на дълг на М. К. към Община Разград и въпреки това наследодателката М. К. е
прехвърлила притежаваните от нея 4/ 6 ид. части от собствеността върху имота на
въззиваемите, като с получената от продажбата сума не е погасен дълга по
образуваното изпълнително дело срещу ЕТ „МАК-2010-М.К.” и по такъв начин му е
причинено увреждане. Изложените обстоятелства не водят до нищожност на
сделката, поради противоречие с добрите нрави, а сочат на относителна
недействителност на сделката по отношение на кредиторите на търговеца, а в
случая не са налице доказателства, както и твърдения въззивника да има такова качество.
Сделката е сключена между най-близки роднини – майка и
дъщеря, които са били в много близки емоционални отношения, според гласните
доказателства. Една година преди смъртта на прехвърлителката са живели заедно,
като въззиваемите са полагали грижи за нея. Ето защо платената цена за продажбата на имота, която е по-ниска от
пазарната, но над данъчната оценка не нарушава принципа на справедливостта и
общоприетия морал, за да противоречи на добрите нрави.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателят е
довело районния съд до неправилен извод,че предявения иск е неоснователен, е
необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това,
решението на районния съд, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78 от ГПК, с оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите
разноските по делото в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 143/ 30. 05. 2014 г. по гр. д. №
1560/ 13 г. по описа на Разградския районен съд в ЧАСТТА , в която е отхвърлен предявения от К.А.К. иск срещу К.А.Х. и Д.И.Х. за прогласяване като противоречащ
на добрите нрави, нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в
нот. акт № 5, т. І, рег. № 63, дело № 4/ 07. 01. 2013 г. на 2/6
ид. части от недвижим имот с идентификатор 18578.501.738 по Кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. Гецово, обл. Разградска, като неоснователен, поради недопустимост
и прекратява в тази част производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 143/ 30. 05. 2014 г. по гр. д. №
1560/ 13 г. по описа на Разградския районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН ********** да заплати на К.А.Х., ЕГН **********
и Д.И.Х., ЕГН ********** сумата 500 лева разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР