РЕШЕНИЕ № 131
Гр. Разград 30.10.2014 г.
В ИМEТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на шести октомври две хиляди и
четиринадесета година в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛАЗАР МИЧЕВ
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Д.Г.
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. гр. дело № 228
по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл.
от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от “ ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД гр. София, ЕИК 131397565, чрез
пълномощник ав. Цветан Гьошаков против Решение
№ 91 / 23.05.2014 г., постановено по гр. дело № 497 /
С обжалваното
решение е отхвърлен, като погасен по давност, предявен от “ ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ
СЪРВИСИС ЕАД гр. София, ЕИК 131397565 срещу
Н.И.С., иск на правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл. 415, ал. 1 вр. с чл.
124, ,ал. 1 от ГПК за сумата 734.75 лв.- главница, ведно със законната лихва от
20.09.2013 г. до окончателно плащане; 669.06 лв. – договорна лихва за периода
от 24.09.2008 г. до 31.08.2013 г.;
510.00 лв. - договорни такси, за
които суми, по реда на чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело № 429/2013 г. по описа на
РС – Кубрат, е издадена Заповед № 249 / 24.09.2013 г. и са присъдени разноски в
размер на 200.00 лв. За да стигне до този резултат районният съд приел, че последната
вноска по кредита е направена от длъжника на 13.06.20108 г. и това е началният
момент на общата петгодишна погасителна давност, която към датата на
предявяване на заявлението – 20.09.2013 г., се явява изтекла. С погасяване по
давност на главното задължение е погасено по давност и предявеното акцесорно
вземане за мораторна лихва.
Към гр.
дело № 497 /
Във въззивната жалба се
твърди, че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закони
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Отправя се молба за отмяната му
и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Сочи се, че неправилно районният съд приел,
че към момента на подаване на заявлението е изтекла погасителната давност.
Договора между страните е сключен на 12.05.2008 г. с краен срок за револвиране
двадесет и четири месеца. Поради договорения между страните срок, преди
изтичането му давност не тече. По силата на това обстоятелство начало на
погасителния давност срок се явява датата 12.05.2010 г. С оглед упражненото
право на предсрочна изискуемост , за начало на погасителния давностен срок
следва да се счита датата 24.08.2008 г. – деня на обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Твърди се, че са
неправилни и изводите на първоинстанционния съд досежно начислените такси.
В писмен отговор
въззиваемия-ответник чрез процесуален
представител –
адв. Румяна Петрова,
заявява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Признава се, че в периода от 17.05.2008 г. до 30.05.2008
г. предоставения кредит бил усвоен, като на 13.06.2008 г. длъжника извършил
плащане на една вноска в размер на 22.00 лв., като в края на месеца била начислена и съответната лихва. Заявява
се като неправилно становището на въззивника, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 24.09.2008 г., тъй като съгласно договора всяка минимална
погасителна вноска е дължима до 15 число на месеца, след което настъпва нейната
изискуемост. При неплащане на 15 число на месеца на месечна погасителна вноска,
на 16 число за всяка месечна минимална вноска започва да тече погасителна
давност. Излагат се и съображения в
които се споделят изводите на съда относно погасяване по давност и на
акцесорните вземания, както и че извършените от длъжника последващи плащания не
прекъсват давността, тъй като тя вече се явява изтекла. В заключение се отправя молба за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пред въззивната инстанция никоя от страните
не заявява доказателствени искания.
Разгледани са
искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
Разградският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. За да се произнесе по
съществото на спора, Разградския окръжен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Няма спор между
страните, а и от представения
по гр. дело № 497 /
По ч. гр. 429 /
Няма спор между страните, че в периода от 17.05.2008 г. до
30.05.2008 г. ответника усвоил сума в общ размер 685.20 лв. На 13.06.2008 г.
длъжника извършил минимална погасителна вноска в размер на 22.00 лв. Считано от
30.06.2008 г. ищеца започнал да начислява лихви. Поради неплащане на четири
поредни минимални погасителни вноски на 24.09.2008 г. ищеца обявил кредита за
предсрочно изискуем. Считано от 30.09.2008 г. ищеца започнал да начислява лихви
и такси върху дължимата сума.
На
29.03.2012 г. ответника платил сума в размер на 150.00 лв. Такива плащания
извършил още два пъти – на 13.06.2012 г. – 100.00 лв. и на 02.09.2012 г. –
20.00 лв. Тези плащания били отнесени като погасяване на такса
Видно от
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните по делото, размера на дължимата от ответника главница по сключения
между страните договор възлиза на 734.75 лв. Същата към 24.09.2008 г. се
формира от усвоената от ответника сума в размер на 663.20 лв. / 685.20 минус 22.00 лв. /, дължими лихви по
кредита в размер на 33.85 лв. и начислените такси в размер на 37.70 / 24.00 лв.
+ 13.70 лв. /. Дължимата договорна лихва за периода от 24.09.2008 г. до
31.08.2013 г. възлиза на 669.25 лв. Размера на начислените от ищеца договорни
такси за обслужване на кредита възлизат на 510.00 лв.
Съгласно чл. 4 от сключения между страните Договор за предоставяне
на кредит-транскарт,
срока на същия е 24 месеца, като е предвидена възможност за продължаване /револвиране/ на
действието неограничен
брой пъти, ако в срок до 30 дни преди изтичане срока на ползване на кредита
Картодържателя не е заявил, че желае прекратяване на Договора.
Условията
за олихвяване и обслужване на кредита са уредени в чл. 5 от Договора. Съгласно
тези разпоредби от датата на първата транзакция с картата започва да тече
безлихвен период, който може да продължи до изтичане срока на договора, но при
условие, че Кредитополучателя винаги до 15 – то число на всеки месец погасява
общото задължение по кредита, натрупано към последната дата на предходния
месец. В случай, че кредитополучателя на стори това, считано от 16-то число на
месеца върху текущия размер на общото задължение се начислява лихва в размер на
18% годишно. На последната дата на всеки месец начислената лихва се прибавя към
общото задължение по кредита. Общото задължение по кредита се формира от сбора
на: непогасените усвоени суми; дължимите лихви и начислените, но неплатени
такси. В случай, че кредитополучателя погаси цялата сума на общото задължение,
кредитът преминава автоматично в безлихвен период. Кредитопучателя за задължил
всеки месец до 15-то число да издължава минимална погасителна вноска, който се
формира от сбора на: дължимите лихви, начислените такси и сума равна на 35 от
общото задължение. Ако в срок от 60 дни от навлизане в лихвен период
кредитополучателя не погаси сума равна на минимална погасителна вноска, издателя
блокира картата. При плащане на минимална или по- голяма погасителна вноска
картата се деблокира. В случай, че кредитополучателя в срок от 90 дни от
навлизане в лихвен период, не погаси
сума равна на минимална погасителна вноска, издателя начислява такса, а
кредитополучателя губи правото за деблокиране на картата.
Съгласно чл. 10 от Договора издателя има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем като изпрати съобщение на кредитополучателя при
неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е от условията по
договора.
Видно от представените от ищеца ОБЩИ УСЛОВИЯ за издаване и предоставяне право
на ползване на кредитна карта ТРАНСКАРТ, същата се издава и
предоставя за ползване на картодържателя от Издателя въз основа на сключен индивидуален договор. Картодържателят е длъжен да обслужва всичките си
задължения, формирани от използване на картата / чл. 17.1 от Договора/.
При това положение предявената искова претенция по
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна
и следва да бъде признато за установено, че Н.И.С. дължи на “ ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД гр. София, ЕИК
131397565 сумата 1403.81 лв., от които 734.75 лв. дължима и непогасена
главница, 669.06 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 24.09.2008 г.
до 31.08.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно
плащане, както и 28.08 лв. – деловодни разноски, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 249 / 24.09.2013 г. по ч. гр. дело № 429 /
Настоящата инстанция не споделя извода на
първоинстанционния съд, че за начален момент на петгодишния погасителен
давностен срок следва да бъде приета датата 13.06.2008 г. За този си извод
първостепенния съд не е изложил достатъчно убедителни съображения. Както вече
бе прието по-горе на 13.06.2008 г. ответника е платил минимална погасителна
вноска по кредита в размер на 22.00 лв. Вярно е, че съгласно клаузите на
договора кредитополучателя се задължил да плаща да 15 –то число на всеки месец
или цялото натрупано към последната дата на предходния месец задължение или минимална погасителна вноска в размер,
съгласно клаузите по договора. Неизпълнението на задължението за плащане в срок
на посочените суми влече след себе си различни последици, уговорени между
страните, но не го прави изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Това
така, тъй като към този момент продължава да действа сключения между страните
договор, с уговорените в него последици от неизпълнение на задължението за
плащане.
Настоящата инстанция приема, че давността по чл.
114 от ЗЗД започва да тече от момента, в който по правилата на чл. 10.1 от
Договора, кредитодателя обявил кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане
на четири поредни минимални погасителни вноски. Това станало на 24.09.2008 г.,
а заявлението по чл. 410 от ГПК е постъпило в РС-Кубрат на 20.09.2013 г., т.е.
Преди изтичане на законоустановения петгодишен погасителен давностен срок.
По отношение на претенцията за лихви съдът приема,
че не намира приложение кратката погасителна три годишна давност. Както се установи
по-горе, между страните е действал валидно сключен договор, в който липсва уговорка
за периодичност на плащането, с оглед на което няма основание за прилагане на
кратката 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б."в" ГПК. За да
се приеме, че едно плащане е периодично, следва да се установи, че са касае до
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви /така съгласно ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОС
на ГК и ТК на ВКС/. Плащанията на погасителни вноски по договор за кредит не се
характеризират с посочените белези. В случая е налице предварително разсрочване
на изпълнението на едно задължение - задължение за връщане на кредита, ведно с
уговорените лихви. С оглед изложеното приложимата давност за погасяване на
процесното вземане е общата петгодишна давност.
Настоящата инстанция споделя съображенията на
първостепенния съд относно начисляваните от ищеца такси, след изтичане срока на
договора. Съгласно представената от ищеца справка за дълга на ответника, след
изтичане срока на договора са начислявани “ Напомнителна такса “ и “ такса –
Месечно извлечение “ в общ размер 600.00 лв. За срока на договора ищеца начислил “
напомнителна такса “ в общ размер 170.00 лв. По делото не се спори, че на три
пъти ответника платил сума в общ размер 270.00 лв., което плащане ищеца отнесъл
като погасяване на такса. При това положение претенцията за договорни такси в
размер на 510.00 лв. се явява неоснователна, поради което в тази му част
решението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горните съображения Разградския
окръжен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлена претенцията за главница и за договорни лихви, като вместо
него бъде постановено друго, с което тази претенция бъде уважена до предявения
размер - 734.75 лв. дължима и непогасена главница, 669.06 лв. – договорна
лихва, начислена за периода от 24.09.2008 г. до 31.08.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателно плащане. С оглед изхода на
делото решението следва да бъде отменено и в частта, с която на ответника са
присъдени разноски в размер на 200.00 лв.
В останалата му част решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на ищеца -въззивник следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 150.00, представляващи възнаграждение на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза разноски и за тази инстанция в
размер на 28.08 лв., представляващи разноски съобразно уважената част от иска.
Направените от ответника разноски следва да останат за негова сметка.
Мотивиран от изложеното Разградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 91 / 23.05.2014 г., постановено по гр. дело № 497 /
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че Н.И.С.
***, ЕГН ********** дължи на “ ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД гр. София, ЕИК 131397565, представлявано
от Юрий Асенов Станчев следните суми: 734.75 лв. / седемстотин тридесет и
четири лева и седемдесет и пет стотинки /, представляваща дължима и непогасена главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателно плащане; 669.06 лв. /
шестстотин шестдесет и девет лева и шест стотинки /, представляващи договорна лихва, начислена за периода от 24.09.2008
г. до 31.08.2013 г. и 28.08 лв. / двадесет и осем лева и осем стотинки /,
представляващи разноски по заповедното производство съобразно уважената част от
иска.
ПОТВРЪЖДАВА решението в
останалата му част.
ОСЪЖДА Н.И.С.
***, ЕГН ********** да заплати на “ ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД гр. София, ЕИК 131397565, представлявано
от Ю А С сумата 150.00 лв. / сто и петдесет лева /, представляваща
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и
сумата 28.08 лв. / двадесет и осем лева и осем стотинки /, представляващи
разноски за държавна такса за тази инстанция, съобразно уважената част от иска.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.