Р Е Ш Е Н И Е № 152
Гр. Разград, 25. 11. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на десети ноември
през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина
Ганева
при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 231 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 164/ 03. 06. 2014 г. по гр. д. № 547/ 14 г. по описа на РС Разград Т.П.Х. е осъден да заплати на „Агрострой –РЗ” ООД гр.
Разград сумата 2 547, 40 лв. , представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на МПС – челен товарач L 34 с ДК № *** при ПТП от 03. 07. 2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 03. 07. 2013 г. на осн. чл. 45 във вр. с чл. 84,
ал. 3 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Недоволен от решението е останал Т.П.Х. и го обжалва в
срок. Жалбоподателят излага доводи, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на закона, както и при
непълнота на доказателствата и моли решението да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата
страна не е депозирала писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание чрез
повереника си заявява становище, като оспорва жалбата, като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява частично основателна.
Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 03. 07. 2013 г. около
9. 00 ч. по път І-1 в посока Разград – Русе е станало ПТП. Според съставения
Констативен протокол Рег. № Рз ЗМ-170/ 03. 07. 2013 г. на ОД на МВР Разград, участници в произшествието
са били лек автомобил „Тойта Ландкруйзър” с рег. № ***, управляван от ответника
Х. и челен товарач „Фадрома” с рег. № ***, собственост на ищеца, управляван
от Б.И.А.. Според заключението на
съдебно-техническата експертиза, лекият автомобил, който се е движел след
челния товарач, го е настигнал и се е блъснал челно в задната му част. Лекият
автомобил се е движел преди ПТП със скорост 112 км/ч, а товарача с не повече от
50 км/ч. Причина за настъпилото ПТП е било неправилното поведение на ответника Х.
– водач на лекия автомобил, тъй като не е наблюдавал с необходимото
внимание пътното платно пред
управляваното от него МПС, поради което не е забелязал своевременно движещия се
пред него челен товарач, въпреки, че е имал необходимите обективни условия за това, каквито са много
добра атмосферна видимост, дългият повече от 300 м. праволинеен пътен участък, сравнително големите размери
на товарача и липсата на други ППС между двете МПС. Нанесените щети на челния
товарач, според оценъчната автотехническа експертиза са в размер общо на 3547,
40 лв. Заключенията на двете АТЕ не са
оспорени от страните, кореспондират на събраните по делото писмени
доказателства, поради което обосновано и законосъобразно районният съд ги е приел като доказателство по делото,
относно механизма на настъпилото ПТП и виновното поведение на ответника.
Обоснован е изложеният довод в жалбата, че след като
ремонта на повреденото МПС е извършен от работници на ищеца, които получават от
него трудово възнаграждение, стойността на този труд не се дължи от ответника. В
доказателствената тежест на ищеца е да установи размера на причинените от
ответника имуществени вреди. Ищецът не е посочил доказателства, че е извършил
допълнителни разходи за положен труд за отстраняване на повредите, нанесени на
процесния товарач, извън заплащаното от него трудово възнаграждение. С оглед на
това претендираното от него обезщетение в размер на 1154, 22 лв. не се дължи от
ответника, поради което обжалваното решение в тази част, следва да бъде
отменено и иска в този размер следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
Необоснован е другия изложен в жалбата довод, относно
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. За да е налице съпричиняване, е
необходимо виновно противоправно поведение на ищеца, което да е в причинно –
следствено връзка с вредоносния резултат. Наличието или липсата на винетен
стикер, задължителна застраховка „Гражданска отговорност” , относно процесния
товарач – участник в ПТП в случая е без значение за настъпилото ПТП, тъй като не
е в причинно-следствена връзка, а обосновава единствено административна
отговорност на ищеца.
На осн. чл. 78 от ГПК с оглед изхода на спора,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия разноските по делото в размер
на 164, 07 лв. , а въззиваемия да заплати на жалбоподателя разноски в размер на
158, 58 лв.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №164/ 03. 06. 2014 г. по гр. д. №
547/ 14 г. по описа на РС Разград В ЧАСТТА, в която Т.П.Х. е
осъден да заплати на „Агрострой –РЗ” ООД гр. Разград сумата над размера от
1 393, 18 лева / за разликата от
1 154, 22 лева/ , представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на МПС – челен товарач L 34 с ДК
№ *** при ПТП от 03. 07. 2013 г., ведно
със законната лихва, считано от 03. 07. 2013 г. на осн. чл. 45 във вр. с чл.
84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Агрострой –РЗ” ООД гр. Разград, ЕИК *** против Т.П.Х.,
ЕГН ********** за заплащане на сумата 1 154,
22 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на МПС – челен товарач L 34 с ДК
№ *** при ПТП от 03. 07. 2013 г., ведно
със законната лихва, считано от 03. 07. 2013 г. на осн. чл. 45 във вр. с чл.
84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 164/ 03. 06. 2014 г. по гр. д. №
547/ 14 г. по описа на РС Разград в останалата част.
ОСЪЖДА Т.П.Х., ЕГН ********** да заплати на „Агрострой –РЗ” ООД гр. Разград, ЕИК *** разноски по
делото в размер на 164, 07 лева.
ОСЪЖДА „Агрострой
–РЗ” ООД гр. Разград, ЕИК *** да заплати на Т.П.Х., ЕГН ********** разноски по делото в размер
на 158, 58 лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Анелия Йорданова:
Необоснован е изложеният довод в жалбата, че след като
ремонта на повреденото МПС е извършен от работници на ищеца, които получават от
него трудово възнаграждение, стойността на този
труд не се дължи от ответника. Според чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.
е. само за непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на
самите автомобилни части при процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на
товарача, представлява такава
непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При деликтната отговорност се обезщетява
негативния интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, което той е бил преди деликта /да се
приведе увреденото МПС в предишното му техническо състояние/, поради което
обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането
на тази цел. За ищеца са възникнали негативни
материални последици, характеризиращи се
като претърпяна
загуба по смисъла на
облигационното право и се изразяват конкретно в заплащане на трудово възнаграждение
в размер на 57, 7 работни часа на стойност 1154, 22 лева. След като вложения от работниците на ищеца труд е за ремонтни работи за
отстраняване на нанесените повреди, причинени от ответника на процесния
товарач, а не за дейността, за която са наети по трудовия договор, то и
разходите за вложения труд следва да бъдат заплатени от ответника.
ДГ
Съдия: