РЕШЕНИЕ № 132
Гр. Разград 04.11.2014 г.
В ИМEТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на шести октомври две хиляди и
четиринадесета година в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛАЗАР МИЧЕВ
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Д.Г.
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. гр. дело № 232
по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл.
от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие против Решение № 92 / 06.06.2014 г.,
постановено по гр. дело № 281 /
С
обжалваното решение основание чл. 50 от ЗЗД, Агенция “ Пътна инфраструктура “
гр. София и Република България, представлявана от Министъра на регионалното
развитие, са осъдени да заплатят солидарно на Ш.Ш.Ш.
сумата 4 889.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2012 г. до окончателно
плащане и разноски по делото в размер на 425.56 лв.
Във въззивната жалба се оспорват приетите от първостепенния
съд фактически и правни изводи. Твърди се, че е налице противоречие между
заключението на вещото лице по назначената СТЕ и мотивите на РС-Кубрат относно
механизма на протичане на ПТП. От представените от ищеца доказателства не се
установява причинно-следствена връзка между твърдяното
събитие и настъпилите по автомобила вреди. В исковата молба ищеца не отразява
детайлно вредите към момента на увреждането. Не са налице доказателства за
реални вреди и за възтановяване на реални вреди. Ищеца
не е положил достатъчно грижи за запазване на автомобила в състоянието, което се е намирал към момента на
увреждането. Развилата се буря е непредвидено и непредотвратимо събитие, водещо
до освобождаване на деликвента от отговорност за
вредата. Отправя се молба за отмяна на решението и отхвърляне на предявения от
ищеца иск.
Въззиваемите страни Ш.Ш.Ш. и
Агенция “ Пътна инфраструктура “ - София не депозират отговор на въззивната жалба.
Жалбата се
подържа и в съдебно заседание на същите основания и със същите искания.
Процесуалният представител на въззиваемия Ш.Ш.Ш. изразява становище потвърждаване
на обжалвания съдебен акт.
Процесуалният представител на въззиваемата “
Пътна инфраструктура “ – София изразява становище за уважаване на въззивната жалба по изложените в нея
съображения.
Пред въззивната инстанция никоя от страните
не заявява доказателствени искания.
Разгледан е иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД.
Разградският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. За да се произнесе по
съществото на спора, Разградския окръжен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Няма спор между
страните, а и от представеното по делото свидетелство за
регистрация Част I се установява, че ищеца Ш.Ш.Ш. е собственик на л.а. “ Форд Транзит “, цвят “ бял “, с рег. № РР 1118 АТ с първоначална
регистрация – 16.06.2000 г. Страните не спорят също така, че път III-4902 e част от републиканската пътна
мрежа.
Към
исковата молба е представена Служебна бележка изх. № Кт-18221
/ 23.10.2012 г. на РУП-Кубрат, издадена на Ш.Ш.Ш., в
уверение на това, че на 25.04.2012 г. около 18.30 часа е
съобщил за повреди по лек автомобил “ Форд Транзит “ с рег. № 1118 АТ,
възникнали вследствие на падане на крайпътно дърво на пътя, вследствие на буря
/ силен вятър /. Служебната бележка е подписана от служител, приел съобщението
Н. Исмаил.
По делото
са събрани гласни доказателства – показания са дали свидетелите Н. М.И. - мл. автоконтрольор
към РУП – Кубрат – ПУ – Завет и М. П. М.– полицейски инкпектор към същия ПУ.
В
показанията си св. Исмаил сочи, че служебната бележка
е съставена от него във връзка с настъпило ПТП с МПС, върху което паднало дърво
в следствие на буря, която се разразила същия ден. Произшествието настъпило на
път III-4902 – гр. завет – с. Острово, обл. Разград. Свидетеля
и него колега посетили местопроизшествието и видели, че върху автомобила е
паднал дебел клон, вследствие на което предната част на автомобила била
деформирана. Дървото от което бил паднал клона било крайпътно. При пристигането
им установили, че автомобила не е местен. Преместването било извършено едва при
пристигане на гражданска защита и след разрязване на клона. Поради повреди по
ходовата част на автомобила същия не бил в състояние да се прибере на собствен
ход, поради което бил качен на платформа. Свидетеля останал с впечатлението, че
клона е паднал върху автомобила и не останал с впечатлението че автомобила се
блъснал в клона.
В
показанията си св. Петков сочи, че след получен сигнал през пролетта, месец
април, двамата с колегата му Н. И. посетили ПТП, настъпило на пътен участък
между гр. Завет и с. Острово, обл.
Разград. На място видели бял бус, върху предния капак
на който имало паднал клон от крайпътно дърво, вследствие на което бил сплескан
двигателя. Свидетеля сочи, че през този ден имало много силен вятър. Потеглили
почти веднага след получаване на съобщението и според него пристигнали на място
след около 5-10 минути. До пристигането
им автомобила не бил премества. Преместване било извършено след пристигане на
гражданска защита и разрязване на падналия клон. Вследствие на повредите
автомобила не било възможно да се движи на собствен ход. Свидетеля счита, че
според това което видял на място - клона е паднал върху автомобила. Пораженията
по автомобила били като тези на снимките, които му били показани, като част от
изготвеното от вещото лице заключение по назначената СТЕ.
Според
първото заключение на вещото лице по назначената СТЕ вследствие на лошите
метеорологични условия / силен вятър и
обилен дъждовен валеж /, по пътя, по който се движел ищеца с управлявания от
него автомобил, напречно на пътното платно, внезапно пада масивно крайпътно
дърво или клон от такова. Поради невъзможност за своевременна реакция от страна
на водача, автомобила се блъснал челно в падналото дърво, като частично или
изцяло преминал през него. Вследствие на сблъсъка по автомобила били нанесени
щети / подробно описани в заключението и обжалваното решение /. Според вещото
лице общата стойност на щетите възлиза на 4 899.00 лв., а пазарната
стойност на същия автомобил е 8000.00 лв. Според допълнителното заключение на
вещото лице в материалите по делото не се съдържат достатъчно данни от които да
се направи обективно оценка за скоростта, с която се движел управлявания от
ищеца автомобил,непосредствено преди или в момента на удара. С оглед но това
заключение вещото лице заявява, че не може да прецени дали скоростта е била съобразена
с пътната обстановка, но счита, че няма причини за ограничаване на скоростта
под разрешената за този участък от
При тези фактически констатации съдът намира, че
обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Разгледан е иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД. Съгласно тази норма “
за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират…“. Това означава, че
отговорността на собственика или на надзираващия веща е безвиновна.
Специфичните предпоставки за предявяване на иска по чл.50 от ЗЗД са следните:
1. Наличие на причинени вреди / имуществени или неимуществени /; 2. Вредите да са произлезли от вещ /движима или недвижима / или животно; 3. Вещта или животното да
са собственост на лицето, от което се търси отговорност или не намират под
негов надзор; 4. Бездействие от страна на собственика
или лицето, упражняващо надзор върху вещта или животното; 5. Причинна връзка между
бездействието и настъпилите вреди, т.е. вредите трябва да са пряка и
непосредствена последица от това, че собственикът или този, който е бил длъжен
да упражнява надзор, са бездействали и не са препятствали възможността вещта
или животното да причинят вредата.
В
случая от събраните по делото доказателства се установява, че на ищеца са причинени имуществени
вреди, изразяващи се в повреди на собственият му автомобил; Пораженията върху автомобила са причинени от
паднало крайпътно
дърво; Не се спори, че пътният участък, в който е настъпило произшествието е
част от републиканската пътна мрежа; Един от основните въпроси по
делото е дали увреждането е причинено от самата вещ, от нейното състояние или е
свързано с други действия или обстоятелства въздействали по някакъв начин върху
вещта. В тази връзка първия ответник поддържа възражение за проявление на непреодолима
сила, причинила вредите, представляваща според последната природно явление
буря, изразяваща се
в пороен дъжд и силен вятър, като непредвидимо и непреодолимо събитие, външно за веща. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна.
Съгласно т. 10 от Постановление № 7 от
По отношение на останалите, наведени
от жалбоподателя доводи за неправилност на решението, настоящият състав приема
следното:
На първо място се сочи, че от
събраните по делото доказателства не е установен по несъмнен и безспорен начин
механизма на настъпване на ПТП. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява механизма на ПТП. От показанията на разпитаните по
делото свидетели и от допълнителното заключение на вещото лице по назначената
СТЕ се установява механизма на ПТП - падане на клон от крайпътно дърво върху
управлявания от ищеца автомобил. Този
механизъм на ПТП е приет и от първоинстанционния съд, вследствие на
доказателствата по делото. Вярно е, че в първото си заключение вещото лице сочи
друг механизъм, но в допълнителното такова, след изслушване и на показанията на
св. Минев, вещото лице е направило корекция в заключението си относно механизма
на ПТП.
На второ място се сочи, че от
представените по делото доказателства не се установява наличие на
причинно-следствена връзка между твърдяното събитие и
настъпилите вреди по автомобила. Това становище не се споделя от въззивната
инстанция. От събраните по делото доказателства се установява наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и
вредата. В показанията си двамата свидетели сочат, че автомобила е бил
затиснат от падналия клон и не е бил в състояние да се придвижва на собствен
ход. Липсата на протокол за ПТП и снимки от произшествието не могат да бъдат вменени във вина на ищеца. Причините, поради които
Опис-заключението е извършено на един по-късен етап, са посочени от ищеца и те
звучат правдоподобно. Ответника не е искал разпит на лицето извършило
Опис-заключението за изясняване твърденията на ищеца.
На трето място се сочи, че от
представените по делото доказателства не се установяват реални претърпени от
ищеца вреди. Липсват доказателства за ремонтни дейности. Въззивният
съд счита, че за отговорността по чл. 50 от ЗЗД не е задължително преди
предявяване на иска ищеца да е извършвал ремонтни дейности по увредения
автомобил и това да е предпоставка за успешно провеждане на този иск.
На следващо място се сочи, че ищеца не
положил достатъчно грижи да запази автомобила в състоянието към момента на
увреждането, поради което не може да се установи с каква скорост се движел по
време на произшествието. Предвид установения по делото механизъм на ПТП не е
необходимо да се изследва точната скорост на движение. В този смисъл е и
допълнителното заключение на вещото лице.
Мотивиран от горните съображения Разградския
окръжен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед
изхода на делото направените от въззивника разноски
следва да останат за негова сметка.
Воден от изложеното Разградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 92 / 06.06.2014 г., постановено по гр. дело № 281/
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
ДГ