РЕШЕНИЕ №139

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Разград , 18.11.2014 год.

Разградският окръжен съд в публичното заседание на двадесети октомври , две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

При секретаря Н.Реджебова , като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №236 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от С.И.Ю. *** , подадена чрез повереник адв.П.Д. от АК-Шумен против Решение №117/04.072014 год., постановено по гр.дело №499/2013 год. по описа на КРС , във фаза по допускане делба, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан ,предявеният от жалбоподателката иск за делба на жилищна сграда и гараж ,застроени в дворно място в чертите на с.Б. ,като е допуснал до делба същите две сгради ,ведно с дворното място между наследниците на О. *** на когото тя се явява съпруга от предходен брак ,прекратен с развод.

В жалбата се навеждат се доводи за неправилност ,необоснованост и незаконосъобразност на решението.Иска се отмяната и уважаване на претенцията заявена с исковата молба.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Отговор на въззивната жалба останалите страни в производството не са депозирали.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез повереника си адв.П.Д. поддържа изцяло депозираната жалба.Моли решението на КРС да бъде отменено и вместо него постановено друго ,с което да се допусне делба на построените в имота жилищна сграда и гараж между нея и останалите съделители при съответните права ,така както са посочени в депозираната от нея искова молба.

Въззиваемите С.А. и Д.А. не се явяват и не се представляват, както и въззиваемата С.М.. Въззиваемата Г. Д. ,чрез повереника си адв.С.В. заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли решенето на РС да бъде потвърдено.

За да се произнесе,РОС съобрази следното:Жалбата е процесуално допустима , като подадена в срок от легитимирана страна в процеса против акт подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.Разгледана по същество същата се явява и основателна .

КРС е бил сезиран с иск за делба , предявен от първоначалните ищци С.А. и Д.А. против ответниците С.М. и Г. Д. , на наследствени между тях недвижим имот ,находящ се в с.Б. ,ведно с построените в него жилищна сграда и гараж ,подробно описани в исковата молба.Ищците твърдят ,че имотът е останал в наследство от О. *** ,починал на 27.08.2012 год. ,на когото те се явяват дъщери от първи брак , а ответниците съответно преживяла съпруга от втори брак и дъщеря.

Настоящата жалбоподателка С.Ю. на осн.чл.225 ,ал.1 от ГПК е предявила в същото производство иск за делба срещу отношение на останалите страни в производството само по отношение на застроените в имота жилищна сграда и гараж , с твърдение ,че същият е съсобствен между нея и наследодателя при равни права ,след прекратено СИО.

Въззиваемите Д. и С.М. не са депозирали отговор на първоначалната и последваща искови молби.

В съдебно заседание са оспорили претенцията на ищцата Ю. ,заявявайки ,че къщата и гаража не са били построени от нея и бившият й съпруг.

Безспорно е по делото ,че към датата на смъртта на общия наследодател О. Х. Ю. , същия е оставил за свои законни наследници три дъщери/С.О.А. , Д.О.А. и С.О.М./ и преживяла съпруга Г. Д..

Установява се също така по делото ,че общият наследодател О. Ю. и ищцата С.Ю. са бивши съпрузи ,чийто гр.брак ,сключен през 1970 год. е бил прекратен с Решение №33/28.05.1991 г.по гр.дело №64/19990 г.по описа на КРС ,като бившите са живеели заедно до 1989 год.от този брак са и техните дъщери С.А. и Д.А..

По време на брака съпругът О. Ю. през 1975 год. е получил по дарение от своите родители празно дворно място , находящо се в чертите на с.Б. от 1350 кв.м., представляващо парцел I-468 в квартал 10 по плана на селото. По сега действащият план на селото имотът представлява УПИ №I-740 от кв.81 по плана на село Б..

В този имот ,собственост на съпруга , двамата съпрузи построили жилищна сграда и гараж , като строежът им продължил до 1977 год. ,като живели в къщата ,заедно с децата си до 1989 год.,когато заминали заедно за Р.Т..В този смисъл са свидетелските показания и на двете групи свидетели.В Р.Т. съпрузите се разделили , като С.Ю. останала да живее там , О. Ю. се завърнал в страната през 1990 год. и малко след това заживял в същия имот с ответницата Д. ,за която по-късно се оженил.

Безспорно е по делото също така ,че бившите съпрузи О. Ю. и С.Ю. не са водили искове за делба на къщата и гаража ,както и липсват доказателства да са извършвали доброволна такава за същите.

Въз основа на тези доказателства събрани пред РС , същия е приел ,че искът за делба на жилищната сграда и гаража , предявен от жалбоподателката С.Ю. се явява неоснователен и недоказан ,поради това ,че съпругът е бил собственик на дворното място в което са били застроени същите и негова лична собственост са станали жилищната сграда и гаража ,построени от двамата съпрузи по време на брака по силата на чл.92 от ЗС ,като е отхвърлил иска за делба ,предявен от Ю..Допуснал е до делба имотът при равни права между трите деца и преживялата втора съпруга на О. Ю..

Тези правни изводи на РС не се споделят от въззивната инстанция. Съдът в нарушение на закона и задължителната съдебна практика /ПП5-72 г.на ВС/ е приел ,че сградата ,построена в дворно място ,собственост на единия съпруг не се включва в съпружеската имуществена общност.Напротив практиката приема ,че така построените в случая жилищна сграда и гараж се включват в съпружеската имуществена общност. Тази общност след прекратяването на брака е станала дялова и съответно всеки от бившите съпрузи притежава в съсобствеността по ½ идеална част от жилищната сграда и гаража и тази съсобственост не е прекратена и понастоящем ,тъй като придобиването на частта на бившата съпруга от друг не се твърди и за него не се сочат доказателства.

По тези съображения искът за делба ,предявен от С.Ю. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен..Делбата на процесният имот следва да бъде допусната между всички страни в производството при права по ¼ идеална част върху дворното място/лична собственост на наследодателя/ за трите деца и преживялата съпруга , а по отношение на построените в същото жилищна сграда и гараж при права ½ идеална част за С.Ю. и по 1/8 идеална част за всеки от останалите четирима съделители.

Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго за допускане на делбата при посочените права.

Воден от изложеното,Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение №117/04.07.2014 год.,постановено по гр.дело №499/2013 год. по описа на Кубратски РС в производство по допускане на съдебна делба И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на Дворно място ,находящо се в *** с площ по скица №248/26.08.2013г. на Община Кубрат от 1400 (хиляда и четиристотин) кв.м., представляващо УПИ I-740 по плана на селото, одобрен със Заповед № 286/1981г. , ведно с построените в него жилищна сграда и гараж , при граници: от двете страни улици, УПИ II-741, земя извън регулация, при права върху мястото по ¼ идеална част за С.О.А. ,Д.О.А. , Г.С. Д. С.О.М. и при права за построените в същото жилищна сграда и гараж -½ идеална част за С.И.Ю. и по ¼ идеална част за С.О.А. ,Д.О.А. , Г.С. Д. и С.О.М..

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

МН