РЕШЕНИЕ

№ 121 / 6.10.2014г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и трети септември, две хиляди и четиринадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: С.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 241 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН и чл.257 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д.В.Б. против Решение № 135 / 21.07.2014г. по гр.д. № 275 / 2014 г. по описа на РС Кубрат, с което е отхвърлен предявения от същата иск за установяване на извършен спрямо нея акт на домашно насилие и е постановен отказ за издаване на заповед за защита. Счита, че решението е необосновано и моли въззивния съд да го отмени, като постанови мерки за защита срещу Н.Б..

В срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН въззиваемият Н.И.Б. не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание изразява чрез своя пълномощник становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Ищцата Д.Б. и ответникът Н.Б. са съпрузи. Двамата обитавали съвместно имот в гр.Кубрат, ул.”Република” № 26. Къщата била двуетажна, страните живеели на първия етаж, а на втория етаж живеел техният син св.Д. И., съвместно със св.Н.Г.. Преди няколко години Д.Б. се преместила да живее на втория етаж, при семейството на своя син, тъй като често възниквали скандали между нея и съпруга й. Последният останал да обитава първия етаж от къщата.

На 11.07.2013г. Н.Б. извършил акт на домашно насилие спрямо Д.Б., установен с решение № 116 / 26.09.2013г., постановено по гр.д. № 327 / 2013г. по описа на РС Кубрат. Въз основа на решението е издадена заповед за защита № 16 от същата дата, съобразно която ответникът е задължен да се въздържа от домашно насилие, отстранен е от съвместно обитавания имот и е постановена забрана да приближава същото жилище. Мерките за защита срещу домашно насилие са наложени за период от една година и шест месеца.

Въпреки взетите мерки, Н.Б. не напуснал семейното жилище, а останал да живее на първия етаж. През м.юни, 2014г. ищцата била за кратко в Лондон, след което се прибрала обратно в своя дом. На 16.06.2014г., Д.Б. и св.Д. И. и Н.Г. се връщали от пазар. Н.Б. се нахвърлил срещу съпругата си, търсел сметка защо се е върнала от Лондон и крещял, че била фалшива. Посегнал да я удари, но св.Д. И. застанал между двамата, за да предотврати конфликта. Тогава Н.Б. го ударил в лицето, а св.И. го блъснал в раменете. Ищцата потърсила по телефона помощ от полицията. На място дошли полицейски служители, които задържали ответника в РУП – Кубрат за срок от 24 часа. Обстоятелствата, настъпили на 16.06.2014г., се установяват от разпита на свидетелите Д. Василев и Н.Г., декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН на ищцата, протокол за полицейско предупреждение от 19.06.2014г., полицейска докладна записка, всички представени в хода на първоинстанционното производство. Въпреки близките отношения между двамата свидетели и ищцата, съдът кредитира техните показания като безпротиворечиви и отразяващи непосредствено възприетите събития, настъпили в дома на Банчеви. Показанията кореспондират и с останалите събрани доказателства – протокол за предупреждение спрямо Н.Б. и декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Съдът приема за необорена нейната доказателствена сила съгласно чл.13 ал.3 ЗЗДН, доколкото в процеса не са събрани доказателства, които да опровергаят нейното съдържание.

По делото са разпитани и св.П. К. и Д. Н., чиито показания обаче са неотносими към конкретно твърдяния акт на домашно насилие – двамата свидетелстват за разговор с ответника след приключване на конфликта и предават разказа на самия ответник, а не свои конкретни и непосредствени впечатления от възникналия конфликт между страните.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, но с мотиви, различаващи се в една част от тези на първостепенния съд.

Събраният доказателствен материал дава на окръжния съд основание за извод, че на 16.06.2014г. е осъществена проява на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН, изразяваща се в опит за физическо насилие от Н.Б. над неговата съпруга Д.Б.. Ответникът е възнамерявал да се саморазправи физически с нея и само с намесата на техния син – св.Д. И., а впоследствие и с пристигането на полицейските служители, конфликтът е бил прекратен. В тази част въззивният съд не споделя направените от районния съд изводи за липса на домашно насилие.

От друга страна обаче, съдът съобрази обстоятелството, че в полза на Д.Б. е издадена заповед срещу Н.Б., с която са постановени мерки за защита от домашно насилие, изразяващи се във въздържане от подобни действия, отстраняване от съвместно обитавания имот и забрана да приближава същото жилище за период от една година и шест месеца. Съдебното решение и заповедта са издадени на 26.09.2013г. и въпреки, че по делото липсват доказателства за датата на влизане в сила на решението, очевидно е, че постановените мерки за защита имат действие както към момента на новоизвършения акт на домашно насилие, така и към настоящия момент. Интерпретациите, направени в полицейската докладна записка относно доброволния отказ на ищцата от тази заповед, са напълно неоснователни – съгласно чл.21 ал.1, 2 и 3 ЗЗДН полицейските органи са тези, които следят за изпълнението на заповедта. Фактът, че заповедта от 26.09.2013г. не е изпълнена, сочи на неизпълнение на техните законови задължения, а не на доброволен отказ на ищцата от заповедта.

След като в полза на ищцата са наложени мерки за защита от домашно насилие, безпредметно остава новото искане за повторно налагане на такива, в срока на действие на заповедта за защита от 26.09.2013г. Нейната последваща защита е уредена в текстовете на посочения по-горе чл.21 ал.1 , 2 и 3 ЗЗДН.

Поради съвпадение на крайния извод на районния съд с този на въззивната инстанция, решението следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият претендира присъждане на направените деловодни разноски. Същият е заплатил възнаграждение за адвокат за представителство пред въззивната инстанция. Съобразно изхода от делото Д.Б. следва да му заплати сумата 200лв. за направените разноски. Жалбоподателката следва да заплати в полза на ОС Разград и ДТ в размер на 12,50лв., съгласно чл.11 ал.3 ЗЗДН.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135 / 21.07.2014г. по гр.д. № 275 / 2014 г. по описа на РС Кубрат.

ОСЪЖДА Д.В.Б. да заплати на Н.И.Б. сумата 200лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА Д.В.Б. да заплати по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса в размер на 12,50лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ