РЕШЕНИЕ

№ 124 / 17.10.2014г. Гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шести октомври, две хиляди и четиринадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 246 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П.С.П., подадена чрез пълномощник, против решение № 129 / 18.07.2014г., постановено по гр.д. № 45 / 2014г. по описа на РС Кубрат, с което е отхвърлен предявен от него иск за заплащане на обезщетение от причинено непозволено увреждане. В жалбата излага твърдения за необоснованост на съдебния акт вследствие на неправилен анализ на събраните доказателства. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да уважи предявения иск. В съдебно заседание поддържа жалбата чрез своя пълномощник

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият Н.Ц.Н. не е подал писмен отговор. В проведеното съдебно заседание неговият пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: През 1985 – 1986г. ищецът П.П. *** място в края на същия град с площ половин декар, за ползване. В този имот същият засадил лозе и дървета, между които и четири кайсии. Ищецът събирал всяка година плодовете от тях. В последните години обаче, имотът бил разграден. Св.Г. – дъщеря на ищеца, посочва, че последно е ходила да бере плодове с баща си преди две – три години и от тогава са последните й възприятия относно състоянието на дърветата. През 2013г. ищецът се уговорил с ответника Н.Н. да му отдаде лозето за ползване, срещу което ответникът поел задължението да му предаде вино и ракия от плодовете, които ще събере. Към този момент, според показанията на св.Добрев, кайсиевите дървета са започнали да съхнат.

През есента на 2013г. Н. ги отрязал, тъй като мислел на тяхно място да засади нови дървета и лози. Ответникът се консултирал със св.Друмев, който посетил на място имота, след което закупил от свидетеля необходимите насаждения. Преди това обаче в имота дошъл П. и виждайки отрязаните дървета, подал жалба в полицията. На ответника бил съставен протокол за предупреждение. Предвид тези действия, Н. не засадил закупения посадъчен материал.

Страните по делото спорят по въпроса относно състоянието на кайсиевите дървета преди тяхното премахване от ответника. От съвкупния анализ на събраните доказателства, за въззивния съд се налага извод, че същите са били на 28 – 30 години. Тяхната възраст не предполага повече плододаване или ако такова има в следващите няколко години, плодовете ще бъдат в оскъдно количество (до 30кг. годишно от дърво), а качеството им ще се влошава с всяка следваща година. В този смисъл е приетото заключение по назначената съдебна агротехническа експертиза, което кореспорндира и със събраните гласни доказателства. Изключение правят показанията на св.Д.И., който заявява, че към момента на отрязването им дърветата са били в пълната си сила на плододаване, която може да продължи до 40-годишната им възраст. Съдът не приема показанията на свидетеля в тази част, защото въпреки, че заявява, че е агроном, не удостоверява този факт, поради което показанията му не могат да имат експертна стойност. Що се отнася до св.Г., същата няма преки впечатления от състоянието на кайсиите към момента на тяхното отрязване – както бе посочено по-горе, последните нейни непосредствени впечатления са били две –три години преди този момент.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна. За да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, следва да са налице: деяние, което да е противоправно, виновно поведение от страна на ответника, причинена вреда и причинно-следствена връзка между деянието и причинената вреда. В разглеждания случай, с отрязването на четирите дървета Н.Н. е извършил деяние, характеризиращо се с противоправност и вина. Въззивният съд споделя напълно изводите на районния съд обаче, че от това деяние не е произлязла вреда за П.П.. Ищецът претендира пропуснати ползи от лишаването му да събира плодовете от дърветата през следващите десет години. Този вид вреди не могат да бъдат приети хипотетично като такива, а следва да бъдат конкретно доказани. За да се приеме, че в следващия десетгодишен период ищецът е пропуснал ползи вследствие лишаването му от възможност да събира плодовете от дърветата, следва да има конкретни доказателства за тази възможност, но такива липсват. Както бе установено по-горе, дърветата са били в края на жизнения си цикъл и евентуалното тяхно плододаване в следващите няколко години е несигурен факт, за който вещото лице не е ангажирало ясен и конкретен отговор, а само ориентировъчен такъв. Отделно от това, от събраните доказателства се установява, че и през изминалите две-три години ищецът също не е събирал плодовете от тези дървета. При тези обстоятелства не може да се направи извод за наличие на сигурна възможност П. да реализира добив в бъдеще, от който да е бил лишен с отрязването на кайсиите. Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 129 / 18.07.2014г., постановено по гр.д. № 45 / 2014г. по описа на РС Кубрат.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ