Р Е Ш Е Н И Е  № 136

Гр. Разград, 28. 10. 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                             ЧЛЕНОВЕ:  1. Лазар Мичев

                                        2. Валентина Димитрова

при секретаря С. Л. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 247 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С  Решение  №  195/ 11. 07. 2014 г. по гр. д. № 115/14 г. по описа на PC Разград е прието за установено, че С.Х.Х. *** сумата 4430 лв. , представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем, обективиран в РКО от 24. 08. 2013 г. , ведно със законната лихва, считано от 25. 10.13 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1706/ 13 г. по описа на РРС. Със същото решение е прието за недоказано на осн. чл. 194, ал. 2 ГПК направеното от С.Х. оспорване неистинността на представения от ищеца „ИМДО" ООД РКО от 24. 08. 13 г., относно авторството на подписа на Х. и последния е осъден да заплати на ищеца сумата 417, 20 лв. разноски по делото. Недоволен от решението е останал С.Х.Х. и го обжалва в срок. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства, като жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

            Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на жалбата, като излага съображения за нейната неоснователност.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява основателна.

Няма спор между страните, че ответникът е бил в трудовоправни отношения с ответника от 25. 07. 2011 г. до 09. 09. 2013 г., когато трудовият договор е бил прекратен по взаимно съгласие на страните със Заповед № 8/ 09. 09. 13 г. По делото за установяване на задължението на ответника ищецът е представил разходен касов ордер, съставен на 24. 08. 2013 г., в който се съдържа изявлението, че предава сумата 4430 лв. - паричен заем на ответника с падеж 30. 09. 2013 г.  РКО в позицията „получил сумата” е подписан от ответника, според установеното от заключението на назначената графологична експертиза. С оглед твърдението на ищеца за наличие на договор за заем /който е реален договор по смисъла на чл. 240 ЗЗД/, послужил като основание за издаване на процесния РКО, подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства реалното предаване на сумата, като тежестта на доказване носи заемодателя. В този смисъл са р. № 141/08.03.2010 г. по т. дело № 798/2007 г. на ВКС, ТК-II т. о.; р. № 102/25.07.2011 г. по т. дело № 672/2010 г. на ВКС, ТК-II т. о., р. № 149/05.11.2010 г. по т. дело № 49/2010 г. на ВКС, ТК-I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния. С оглед направеното оспорване на автентичността на РКО, ищецът следва да докаже, че е предал на ответника в качеството му на заемател сумата от 4430 лева. Такива категорични доказателства по делото няма представени. От представеното от ответника Постановление за спиране на наказателното производство от 24. 09. 13 г. на РП Айтос се установява, че е образувано досъдебно производство за извършена кражба на сумата 4430 лв. от управлявания от ответника  микробус „Мерцедес”. Може да се направи извод от описаните в постановлението обстоятелства, че на 24. 08. 2013 г. ответникът е разполагала със сумата 4430 лв.  Въпреки направените възражения от ответника, ищецът не е посочил доказателства кой е съставил РКО за предаване на сумата, от кого е подписан в качество на заемодател, кой е предал сумата на ответника, основанието и начина, по който е сторено това.  Със заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза,  се установява, че издадения РКО е заведен с пореден номер на извършена поредна операция на суми в брой в кредита на сметка № 501 „Каса в левове” и дебита на сметка № 4221 „Подотчетни лица в лева” , което не е доказателство за основанието, посочено в него – даден заем, на което е предадена сумата на ответника. Освен това следва да се отбележи, че е осчетоводен на 30. 08. 2013 г. , а не на датата, посочена за издаването му – 24. 08. 2013 г. В националния сметкоплан на предприятията съществува сметка 422 „Подотчетни лица”. В характеристиката на сметката е посочено, че чрез същата се отчитат вземанията от подотчетни лица във връзка с дадените им служебни аванси до момента на направения и одобрен отчет от лицето. Тези разчетни операции се документират с авансов отчет, разходен касов ордер за валута, заповед за командировка, приходен касов ордер за валута и др. С оглед на това, при анализа на доказателствата, съдът намира, че не може да се приеме за безспорно установено, че ответникът е получил исковата сума на основание договор за заем и представения РКО е неистински по смисъла на чл. 194, ал. 2 от ГПК. Предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Предвид изложените обстоятелства и петитум на иска от ищеца, съдът не може да се произнесе по основателността на иска на друго, непредявено от него основание.

            Въз основа на изложеното, районният съд, като е достигнал до обратния правен извод, че предявения иск е основателен и доказан е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

На осн. чл. 78 от ГПК, предвид изхода на спора, въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 300 лв. , направени пред районния съд и 144, 30 лв. пред въззивната инстанция.

            Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

 

                                          Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ Решение № 195/ 11. 07. 2014 г. по гр. д. № 115/14 г. по описа на Разградския районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ИМДО” гр. Разград, бул. „България” № 34, вх. Б, ап. 15, ЕИК 116025077 против С.Х.Х. ***, ЕГН ********** за заплащане на сумата 4 430 /четири хиляди четиристотин и тридесет/ лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем, обективиран в РКО от 24. 08. 2013 г. , ведно със законната лихва, считано от 25. 10.13 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1706/ 13 г. по описа на РРС.

            Приема на осн. чл. 194, ал. 2 от ГПК РКО от 24. 08. 2013 г., представен от  „ИМДО” ООД за неистински.

            ОСЪЖДА „ИМДО” гр. Разград, бул. „България” № 34, вх. Б, ап. 15, ЕИК 116025077 да заплати на С.Х.Х. ***, ЕГН ********** сумата 444, 30 лв. / четиристотин четиридесет и четири лева, 30 ст./ разноски по делото пред двете инстанции.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

             

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.      

 

                                                                                         2.

                                                                                                                    

 

СЛ