Р Е Ш Е Н И Е

№143

Разград

27.ХІ.2014

Разградски окръжен

година Град

2014

съд

20. Х.

публично

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в състав:

Секретар: Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

в. гр.

2014

№248

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 267ГПК.

Делото е образувано на производство пред РОС съгласно разпоредената му с Определение №…/5.VІІІ.2014г. по гр.д№4390/2014г. на ВКС подсъдност по жалба на Д.Ц. против решение №24/18.ІІІ.2014г. по гр.д.№551/2013г. на Дряновски РС, допълнено по реда на чл.250ГПК с решение №59/12.V.2014г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил както неоснователен и недоказан иска на Д.Ц. против адв.С.Т., предявен на осн. чл.51 ЗА във вр. с чл.79 ЗЗД, като частичен до размера на 5 001лв. от дължимото му се в размер на 244 022,92лв. обезщетение за имуществени вреди(загуби) от неизпълнение на договор за правна помощ и защита по гр.д.№63/2010г. по опис на Габровски ОС.

Позовавайки се на незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решението и за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи исковата му претенция в цялост .

В с.з. жалбоподателят се явява лично и заявява, че поддържа жалбата, както и иска си за обезвреда по реда на чл.51 ЗА, позовавайки основателността му на неизпълнение на възложени по договор за правна помощ действия по процесуалното му представителство в хода на образуваното срещу него гр.д.№63/2010г. по опис на Габровски ОС, както и на обстоятелството, че като представляващ го в хода на делото повереник, същият не е имал изрично предоставени за това процесуални правомощия.

В срока по чл.263(1)ГПК насрещната по жалбата страна не е депозирала писмен отговор, ангажиращ становището му по допустимост и основателност на жалбата.

В с.з., прроцесуално представляван от адв. Г., въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо, а като постановено по същество на спора е правилно. Съдът не констатира релевираните с жалбата основания за отмяна на решението. Възведените с него правни изводи сочат на относимост към установените по делото факти, както и на съответно прилагане на материалния закон.

Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти.

Пред тази инстанция не се правят допустими по см. на чл.266 ГПК доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва за установено нещо различно от установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка, която като такава се споделя напълно от настоящия състав.

За да отхвърли предявеният от жалбоподателя осъдителен иск, в мотиви към решението си ДРС е приел за недоказано твърдението на ищеца за неизправност на ответната страна във връзка с осъществяваното от нея процесуално представителство и защита на жалбоподателя в образуваното срещу него гр.д.№63/2010г. на Габровски ОС. По което, с влязло в сила на 27.ІІІ.2012г. Решение №2/21.ІІ.2011г., на осн.чл.59 ЗЗД жалбоподателят е бил осъден да заплати на „СЕВДАЛИС”ЕООД,ЕИК126048478, гр.Хасково сумата от 200 000,00лв., до размера на която е прието, че се е обогатил неоснователно.

Като доказателство по делото е приложена в цялост преписка по гр.д.№63/2010г. по опис на ГОС. Проследявайки в хронология действията, предприети от жалбоподателя в качеството му на ответна по делото страна, ДРС е обосновал извод за неоснователност на иска му в настоящото производство. Позовавайки се на ЗА и ЗЗД, в мотивите си първоинстанционният съд подробно е разгледал същността на договора за правна защита и съдействие като правилно е приел, че адвокатската престация към доверителя не е свързана с постигане на конкретен резултат по делото, а с осигуряване на оптимална правна защита на интересите му в процеса. Сам по себе си, договорът за правна помощ не предполага престиране на очаквания и благоприятен за клиента резултат от водения срещу него исков процес . Със сключения договор за адвокатска помощ адвокатът поема само задължението за правна защита и съдействие, но не и постигане на определен резултат. Поемането на такъв резултат би било в противоречие с правилата на адвокатската етика, защото присъждането на търсената сума от главници и лихви, би настъпило само при евентуалната основателност на тази претенция, а преценката за това е само от компетентността на съда, разглеждащ спора по конкретното дело. В този смисъл е и практиката на ВКС/ р.№ 76/21.02.2008 г. по т.д.№ 619/07 г. ТК/.

По аргумент на чл.36 от ЗА, отговорността по чл. 72, ал.1, изр. І във вр. с чл. 51 от ЗА е договорна. Като за последиците от изпълнението или неизпълнението на този вид договор са приложими и разпоредбите на чл. 281 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД.

За да възникне отговорността по чл. 72, ал.1, изр. І във вр. с ЗА, е необходимо адвокатът да е извършил действие или да е пропуснал да извърши дължимо, в защита на доверителя действие, както и твърдяните от последния вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица от това негово поведение. По делото не се ангажират доказателства, от които обосновано да се изведе извод, че постановеното срещу жалбоподателя осъдително решение по гр.д.№63/2010г. е резултат на действия, предприети от ответника в негова вреда(напр., признаване на неизгодни за него обстоятелства) или на бездействие, довело до преклузия на следващо се, на съответна фаза и в негова защита, процесуално действие.

От материалите по делото се следва за опровергано твърдението на жалбоподателя, че не е бил своевременно информиран от ответника си за хода на делото . Към подаваните от адв. Т. жалби(въззивна и касационна) като доказателство са приложени платежни документи, удостоверяващи внасяне на изискуемата се за допустимостта им държавна такса с изрично отбелязване, че превеждането им по сметките на съответния съд е станало по нареждане на жалбоподателя. В качеството си на касатор, ищецът собственоръчно се е подписал под дължимото се за допустимостта на касационното обжалване „изложение” по чл.284ГПК, непосредствено под подписа на легитимиращият се като подател на касационната жалба-адв.Т..

Следва да се отбележи, че в нито един от протоколите или книжата, материализиращи процесуалните действия на страните и съда по гр.д.№63/2010 на ГОС, в. гр.д.№177/2011 по опис на ВтАС и к.гр.д.№1500/2011 на ВКС, не е отразено изявление на жалбоподателя, оспорващо легитимацията и действията на представляващия го по делото адв. Т., или за отвеждане на последния, чрез оттегляне на пълномощията му по реда на чл.35 ГПК.

Вън от съмнение е, че овластяването на адвокат с представителство по делото не лишава страната от възможността да извършва самостоятелно процесуални действия, да се противопоставя на извършените такива от адвоката, да оттегли учредения мандат, сама да атакува неизгодно решение и други подобни. В триинстанционно развилото се производство по предявения срещу жалбоподателя осъдителен иск, няма данни за такова активно и своевременно предприето от него процесуално поведение. Едно такова поведение на страната, предпоставя неблагоприятния за нея изход по делото като резултат на обективираното от нея бездействие.

Обобщавайки изложеното дотук, от правна страна съдът намира, че като предявен на осн.чл.51 ЗА - за обезщетяване на вреди, претърпени в резултат на неизпълнение на възложени по договор за поръчка задължения, искът е неоснователен.

При пълно съвпадане на фактически и правно изложените в тази насока аргументи, при хипотеза на чл.272ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Обоснован от събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на иска и за дължимо се полза на ищеца обезщетение, поради осъществено от адв.Т. представителство, без надлежно предоставени му пълномощия. В този си състав съдът намира, че към изложеното тази насока се следват и допълнителни аргументи.

По делото е безспорно установено, че след връчване на препис от исковата молба, жалбоподателят се е възползвал от предоставеното му право на отговор, подавайки такъв в срока на чл.131 ГПК чрез адв.Г., заявил легитимацията си на негов процесуален представител на основание Договор за правна защита и съдействие(л.58 от гр.д.№37/2010 на ХОС).

Процесният договор е сключен на 15.ІІІ.2010г. между жалбоподателя и Адвокатско дружество "Т. и Г.”ЕИК ********** гр.Габрово, във връзка и повод защитата му на ответна страна по гр. д.37/2010г. по опис на Хасковски ОС, заведено след изпращането му подсъдност на Габровски ОС под №63 по опис на последния за 2010г.

Решаващият съд е приел, че на основание сключения договор за правна помощ процесуалното представителство на жалбоподателя, като ответна по това дело страна, е легитимно и е приел за допустими, и основателни процесуалните му възражения по подсъдността и реда за разглеждането на спора. Със своя молба вх.№2526/16.ІІІ.2010г.(вж.л.53, гр.д.37/2010 ХОС), жалбоподателя собственоръчно е уведомил съда , че всички дължими му се по делото книжа следва да се връчват на адвоката му Г..

В протокол от редовно провело се на 24.VІ.2010г. първо по делото заседание(л.38)гр.д.№63/2010 ГОС), е документирано, че жалбоподателят се е явил лично и с адв. Т.. До тази дата, както и към дата на последващи с.з., в хода на триинстанционно развилото се по делото производство, не се установява прилагане на пълномощно, легитимиращо изрично, било адв. Т., било адв. Г. като процесуални представители на жалбоподателя. В протокола от първото заседание не е извършено изрично вписване и на устно волеизявено от страната упълномощаване или потвърждаване на предоставени им процесуални правомощия, съгл. предвиденото в чл.25 ЗА.

Законът за адвокатурата не учредява процесуално представителство по пълномощно в полза на адвокатското дружество. В чл. 71 от ЗА е предвидена възможност клиентът да упълномощава адвокатското дружество, но то от своя страна чрез управителя си е длъжно да преупълномощи един или няколко от съдружниците си – адвокати в случай, че такова конкретно ,упълномощаване не е предприето от самия доверител. В този смисъл и по правилото на чл.20ЗЗД се следва тълкуване на предвиденото в т.ІІІ от сключения между АД и жалбоподателя договор. В случая цитираната норма не е изпълнена, тъй като по делото няма данни за изрично упълномощаване на адв.Т. във връзка с процесуалното представителство на жалбоподателя по образуваното срещу него съдопроизводство. Това обаче, касае изправността на страната по договора за правна помощ, т.е. АД като юридическо лице, а не престираното от адв.Т.. Правата и задълженията по договора са възникнали за страните по него - ищеца и юридическото лице. Действието на договорите в Република България е уредено в чл. 20а ЗЗД, съгласно който договорите имат сила за тези, които са ги сключили. Ответникът - физическо лице не е страна по договора, поради което и за него не са възникнали нито права, нито задължения. В този смисъл, обстоятелството, че дружеството не е извършило упълномощаване на конкретен адвокат/и с представителството на ищеца в образуваното срещу него съдопроизводство , сочи на неизпълнение на договора за правна помощ, което не може да се вмени в отговорност на ответника. Респ., твърдените на това основание вреди не са в причинна връзка с процесуално заявеното от него поведение по делото.

В случай, че адв.Т. е осъществявал защитата му без изрично упълномощаване, то ищецът е разполагал с възможността да възрази за това, както в хода на делото, така и по пътя на отмяната по чл.303, ал.1, т.5, предл.ІІ ГПК. По делото са налице доказателства за инициирано от жалбоподателя, макар и на друго основание, производство за отмяна на постановения срещу него съдебен акт, но поради обективирано от него процесуално бездействие във връзка с дължима за допустимостта на производството държавна такса, молбата му по чл.303ГПК с вх.№1562 от 7.VІ.2014г. е била върната с влязло в сила, като необжалвано, Разпореждане №…/17.VІ.2014г.(вж.л.113 и л.239, гр.д.63/2010г на ГОС)

И в заключение, в този си състав съдът намира, че неоснователността на предявения срещу адв. Т. иск се явява обусловена и от наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който решаващият съд се е произнесъл по поставения в настоящото производство материално правен въпрос, касаещ предпоставките, при които се следва ангажиране на отговорността му по чл.51 ЗА.

С влязло в сила на 20.ІІІ.2013г. Решение №1064/31.Х.2012г. по гр.д.№228 по описа му за 2012г., състав на ВтРС е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от жалбоподателя против АД”Т. и Г.”, за ангажиране имуществената отговорност на дружеството, претендирана по реда на чл.72, ал.1, изр.ІІ ЗА чл.72ЗА като солидарно обусловена от поведението на пряко ангажиралия се със защитата му . съдружник-адв.Т.. За да отхвърли така предявения иск, ВтРС е приел, че не са налице предпоставките, ангажиращи отговорността на адв.Т. по чл.51ЗА, а от там и липса на основание за търсената от дружеството обезвреда.

Т.е., за съдебните състави в настоящото производство, по въпроса, налице ли са предпоставки за ангажиране отговорността на адв. Т. е налице акт, ползващ се по см. на чл.297ГПК със сила на пресъдно нещо.

Обобщавайки изложеното, от правна стана съдът намира иска за неоснователен. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези, изложени в атакуваното съдебно Решение № 24/18.ІІІ..2014г. по гр.д.№ 551/2013г. на Дряновски РС, последното следва да бъде потвърдено изцяло като правилно

С оглед изхода на спора, предвид липсата на искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция от страна на въззиваемия и доказателства за направени такива, то разноски не следва да се присъждат.

Воден от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24/18.ІІІ..2014г. по гр.д.№ 551/2013г. на Дряновски РС, като правилно, обосновано и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР

.