РЕШЕНИЕ

№ 133 / 31.10.2014г. Гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На тринадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: С.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 249 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал.4 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Х.Л.Х. против действие на ДСИ при РС Разград, предприето по изп.д. № 21 / 2008г. по описа на същия, изразяващо се в извършване на опис на движими вещи. В жалбата излага твърдение, че вещите са негова собственост. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени действията на ДСИ. В съдебно заседание поддържа жалбата.

Въззиваемите А.С.С. – взискател и В.Х.Х. – длъжник в изпълнителното производство, не са депозирали възражения в срока по чл.436 ал.3 ГПК. А.С. се явява в съдебно заседание и поддържа становище, че жалбата е неоснователна и че желае да получи редовно изпълнение на нейното вземане.

Постъпило е писмено обяснение от държавния съдебен изпълнител при РС Разград, съгласно чл.436 ал.3 ГПК, в което излага доводи, че жалбата е неоснователна.

Окръжният съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното: Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя А.С. въз основа на издаден в нейна полза против длъжника В.Х. изпълнителен лист от 10.05.2007г. На 10.04.2008г. е образувано изпълнително производство за събиране на паричното вземане от длъжника в размер на 15 000лв., ведно със законната лихва от 24.05.2004г. до окончателното изплащане на сумата и деловодни разноски в размер на 500лв. На В.Х. е изпратена ПДИ, която му е връчена на 23.04.2008г. в Затвора – гр.Белене, където в този момент е търпял изпълнение на наложено наказание. Освободен е на 30.08.2013г. По време на неговия престой в мястото за лишаване от свобода съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото му възнаграждение и са извършени удръжки, които са преведeни на взискателя.

След освобождаването на длъжника от Затвора – гр.Белене, същият е спрял да изпълнява задължението си по изпълнителния лист. Неговото бездействие е станало причина взискателят да поиска извършване на опис на движими вещи на длъжника. Такъв е извършен на 9.07.2014г. на адрес гр.Разград, бул.”Априлско въстание” № 7, вх.Д, ет.3 ап.128. Описани са следните вещи: преносим компютър „Тошиба”, телевизор „Самсунг”, 2 бр.картини, телевизор „Филипс”, климатик „Хайер”, климатик „Дайкин”, степер за фитнес и прахосмукачка. Описът е извършен в посоченото жилище, в отсъствие на длъжника, но в присъствие на неговия баща – жалбоподателят Х.Х.. Изхождайки от местонахождението на вещите, съдебният изпълнител е приел, че се владеят от длъжника и са негова собственост. В протокола са отразени възраженията на жалбоподателя Х.Х., че процесните вещи не са собственост на длъжника, а са негова семейна собственост, за което обаче не е представил доказателства към момента на съставяне на описа, след отправена към него покана от ДСИ.

В проведеното въззивно съдебно заседание жалбоподателят представя гаранционни карти за преносим компютър „Тошиба”, климатик „Хайер” и климатик „Дайкин”, от които се установява, че покупката им е извършена от него. Разпитана в с.з., свидетелката Г.Х. заявява, че в апартамента на адрес бул.”Априлско въстание” № 7, ет.3 в гр.Разград живее жалбоподателя Х.Х. заедно със своята съпруга и майка си. От нейните показания се установява още, че той обитава апартамента от повече от 20 години и имуществото, с което е обзаведен, е негово и на съпругата му. По отношение на длъжника В.Х. св.Г.Х. твърди, че е изтърпявал наказание лишаване от свобода за около шест години, след което се е установил да живее в с.Самуил и периодично посещава своите родители в гр.Разград.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи: жалбата е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна в хипотезата на чл. 435 ал. 4 ГПК – обжалваното действие съставлява насочване на изпълнението върху движими вещи, които към момента на описа са се намирали във владение на жалбоподателя.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да достигне до този извод, съдът преценява, че именно жалбоподателят Х.Х. и неговата съпруга са закупили описаните вещи, които ползват според предназначението им в своето ежедневие. В подкрепа на това заключение са представените три гаранционни карти на преносимия компютър и двата климатика, издадени на името на Х.Х. като техен купувач, както и свидетелските показания на Г.Х., която установява, че в жилището на жалбоподателя имуществото е негово и на съпругата му. Съгласно разпоредбата на чл. 465 ГПК, съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ, само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице. Това означава, че преди да извърши описа, съдебният изпълнител трябва да провери дали движимите вещи са собственост на длъжника по изпълнението или на третите лица, живеещи в жилището. При тази проверка следва да се приложи индицията за тяхната собственост по чл. 69 ЗС, която в случая е в полза на Х.Х.. По делото няма данни, въз основа на които да се приеме, че не жалбоподателят и неговата съпруга, а длъжникът е осъществявал владение над тях към момента на извършване на описа. При извършването на описа на движими вещи жалбоподателят е заявил на съдебния изпълнител, че описаните вещи са негова семейна собственост. В съдебното производство се установява, че същият живее в апартамента от повече от 20 години и вещите в него са негови и на съпругата му. В същото време, в периода между 2008 и 2013г. длъжникът В.Х. е търпял наказание лишаване от свобода в Затвора – гр.Белене, а след това се е установил в с.Самуил. Преценен в светлината на горните обстоятелства, фактът, че вещите са се намирали в дома, където според съдия-изпълнителя длъжникът е получавал призовките по изпълнителното дело, не е достатъчен, за да обоснове, че са били в негово владение. След като в съдебното производство се установява, че описаните в протокола от 9.07.2014г. вещи са собственост на жалбоподателя, съдът приема, че принудителното изпълнение, осъществено чрез опис на същите, е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

По отношение на искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът намира следното: към момента на извършване на описа жалбоподателят е бил поканен от ДСИ да представи доказателства за собственост. Въпреки това е бездействал, поради което с поведението си е допринесъл за извършване на последващото незаконосъобразно действие от ДСИ. Ето защо съдът приема, че разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ДСИ при РС Разград, изразяващи се в извършване на опис на движими вещи, за който е съставен протокол за опис на движими вещи от 9.07.2014 г. по изпълнително дело № 21 / 2008г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ