РЕШЕНИЕ №140

гр.Разград , 12.11.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в откритото заседание на двадесети октомври , две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

При секретаря Н. Р. , като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова в.гр.дело №251 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е въззивна жалба от Н.В. *** , подадена чрез повереника му адв.М.Маринов от АК-Разград против Решение №151/03.06.2014 год.,постановено по гр.дело №1157/2012 год. по описа на РРС , постановено във фаза по извършване на делба, в частта му с която съдът е уважил претенцията по сметки на останалите двама съделители ,като е осъдил жалбоподателя да заплати на всеки един от тях сума в размер на 1 290 лв.,за това ,че са били лишени от ползването на наследствен делбен недвижим имот , находящ се в с.Благоево,община Разград.Решението се атакува и в частта му за разноските.

В жалбата се навеждат се доводи за неправилност ,необоснованост и незаконосъобразност на решението в атакуваната му част.Иска се отмяната му в същата и отхвърляне на претенцията по сметки или съответно или алтернативно уважаване на същата ,съобразно вариант втори от заключението ,касаещо наемната цена на имота за спорния период..

С жалбата се правят доказателствени искания за изслушване на вещото лице инж.Христомир Панайотов ,който да изясни пред съда по какъв метод е определил пазарната цена на делбения имот ,съответно размера на пазарният наем ,ползвал ли е пазарни аналози ,за кои населени места, с какви корекционни коефициенти е работил при изготвяне на заключението и запознат ли е с правилата за бизнес оценяване.

Отговор на въззивната жалба съделителителите И.Г.Ч. и С.Г.В. не са депозирали.

Съдът е намерил искането за повторно изслушване на вещото лице с поставяне на посочените по-горе въпроси за преклудирано , предвид на това ,че страната е взела участие при депозиране и приемане на заключението в съдебно заседание пред РС и е имала възможността да зададе същите на вещото лице ,но не го е сторила и е отхвърлил същото.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя повереник поддържа подадената жалба.

Въззиваемите , първият и лично , а втората само чрез своя пълномощник оспорват жалбата.Молят решението да бъде потвърдено в атакуваната част.

За да се произнесе ,Разградският окръжен съд съобрази следното:

Производството е за делба на наследствен недвижим имот ,втора фаза по извършването й ,като се разглежда само претенция по сметки с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС , заявена от ищците в производството И.Г.Ч. и С.Г.В. ,като същите претендират ответникът Н.В. К.,техен чичо да бъде осъден да им заплати обща сума в р-р на 8 320лв. , или по 4 160лв. на всеки от тях ,представляваща обезщетение с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за лишаването им от възможността да ползват недвижимия имот в с.Благоево за периода от 18.02.2008 г. до 18.06.2013 г.Представена е писмена покана ,изходяща от ищците до ответника, получена от последния на 18.02.2008 г.

За установяване на факта за ползването на процесния имот от ответника са разпитани две групи свидетели.Свидетелката на ищците Ц. К. , тяхна майка сочи в показанията си , че посещавала имота до 2007г., когато същият бил добре поддържан от свекърва й , а след това ходела в селото , като в къщата не можели да влязат, поради липса на достъп. Синът й имал ключ за къщата, отишъл там след 2007г., но се върнал и казал, че ключът не става за входната врата.Обадил на съпругата на ответника, която казала, че последният ще бъде следващата седмица там. След проведен разговор между двамата , по думите предадени от него на свидетелката ,ответникът му заявил ,че той няма работа в бащиния му дом . Съседите й казвали, че ответникът ползвал имота. Свидетелката имала автомобил, който бракувала и още приживе свекърва и казала да го остави в имота, като спомен от сина й. Според св.Лидия Мизурска ,без родствени връзки със страните до смъртта на майката на ответника през 2007 г. имотът бил в изрядно състояние,като след това в имота живял ответника , а първият ищец при посещения в селото им ходел на гости и гледал къщата през оградата, тъй като ответникът сложил катинар на вратата откъм страната на входа. Водени и разпитани са свидетели и от ответната страна.Свидетелят И.В.,без родство заявява ,че , притежава имот в близост до процесния, като в него живеели родителите на ответника, както и той самия защото бил учител в селото. След смъртта на възрастните хора, никой не ползвал имота, като ответникът ходил там и се прибирал в гр.Лозница., където живеел. Имотът бил ограден откъм улицата с плет, откъм поляната – с мрежа, а отпред имало дувар, а на най-външната врата – секретна брава. Ответника посетил имота миналата година във връзка с извършена кражба в същия. Знае за заболяването на ответника ,което му пречи да върши каквото и да било.Твърди, че в гаража на имота има автомобил, който е бил собственост на неговия покоен брат и баща на ищците ,като не е виждал последните в имота след 2007 г.Св.Румяна Костадинова,съпруга на ответника депозира показания в смисъл ,че двамата с него живеят в гр.Лозница, а в процесния имот със свекър и свекърва живеело семейството на родителите на ищците През 2005г. ответникът претърпял мозъчна операция, която го направила инвалид. След смъртта на възрастните хора, състоянието на съпруга и не се подобрило имал и сърдечни проблеми, не работел, често правел епилептични припадъци. Ходил е рядко в имота, като е искал да го съхрани. Получили през 2008г. поканата от ищците, че им ограничавали достъпа, след което разговаряла с ищеца, твърди, че никой не е търсил съпруга и да ползва имота. От свекърва си знаела , че ищците имали ключ от къщата.

Вещото лице по назначената пред РС оценъчна експертиза е определило пазарния наем за имота за периода 18.02.2008г. - 18.06.2013г, по месеци, в два варианта.По първи вариант при поддържан имот е дало обща стойност на наема за този период в размер на 5 400лв. и съответно такъв от 2 120 лв. в лошото състояние ,в което е намерил имота ,неподдържан през годините.Така депозираното заключение не е било оспорено от страните ,които са били надлежно представляване при депозирането му в съд.заседание и приемането му от съда.

Въз основа на изложеното от фактическа страна по предявеният иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС ,от правна страна РОС направи следните правни изводи:

Претенцията на ищците за заплащане на обезщетение на посоченото по-горе правно основание се явява частично основателна.

Безспорно до ответника В. е била изпратена от ищците поканата ,получена от него на 18.02.2008 год.,която както РС ,така и настоящата инстанция счита за писмено искане за дължимо обезщетение от неползващ съсобственик,като това неползване съдът намира също за безспорно установено с оглед и на всички събрани гласни доказателства.

Отново съобразявайки гласните и писмени доказателства ,както РС ,така и РОС счита ,че ответникът Н.В. се явява в случая ползващия наследствения имот съсобственик.В този смисъл РОС ,както и първостепенния съд съобрази застъпеното становище в ТР № 7 / 2012 г. на ВКС, ОСГК.Според него , претенцията за обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/ или ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. Безспорно в случая Н.В. е този съсобственик ,който държи ключа за общата вещ и не допуска другите двама съсобственици да се служат с нея , като в случая действително се явява ирелевантно неговото силно влошено здравословно състояние ,както и явно силно влошените отношения между съсобствениците.

Той е и този който дължи обезщетение на другите съсобственици ,като този иск по отношение на него не може да бъде отхвърлен.

По отношение размера на това обезщетение обаче ,съобразявайки заключението на вещото лице в двата му варианта , РОС намира за разлика от РС ,че дължимото от ответника обезщетение следва да бъде определено според вариант втори от същото, съобразявайки действителното състояние на процесния имот , а не евентуалното такова , ако някой се е грижил наистина за този имот и го поддържал в добро състояние и едва тогава предприема действия по отдаването му под наем ,което в случая не се установява.

РС е приел за основателно доказано възражението за изтекла давност заявено от ответника в първото заседание, касателно дължимото обезщетение за периода от 18.02.2008г. до 11.06.2008г., т.е за период пет години назад от заявяване на претенцията във втората фаза на делбата ,като в тази му отхвърлителна част решението не е атакувано от ищците.Според втори вариант от заключението за периода м.06.2008г. до м. 06.2013г. общият пазарен наем за процесния имот е в размер на в размер на 2 040лв. и съответно за всеки един от ищците по ¼ част или 510лв.Следва и отхвърляне до първоначално заявения размер на претенцията над тази сума.

В този смисъл депозираната срещу решението на РС жалба се явява частично основателна , като същото следва да бъде отменено като неправилно в частта с която претенциите на ищците с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС са уважени над размера на сумата 510 лв.за всеки от тях.Предвид изхода на спора по този иск решението на РС следва да бъде отменено и в частта му за разноските ,касателно дължимата ДТ от ответника по предявеният срещу него осъдителен иск ,като същият ще следва да дължи само по сметка на РС ДТ в размер на 40.80 лв.

Водим от горното,Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение №151/03.06.2014 год. ,постановено по гр.дело №1157/2012 год. по описа на Разградски РС В ЧАСТТА С КОЯТО Н.В. *** е бил осъден да заплати на И.Г.Ч. и С.Г.В. *** обезщетение по чл.31,ал.3 от ЗС над размера на обща сума в размер на 1020 лв. Или такава по 510 лв.за всеки от тях ,ведно със законната лихва до окончателносот им заплащане , считано от 11.06.2013 г.И ОТХВЪРЛЯ предявените искове над уважения размер общо от 1020 лв. или 510 лв.за всеки от ищците до първоначално предявените такива от 4 160 лв..

ОТМЕНЯВА Допълнително Решение №1941/15.07.2014 год.В ЧАСТТА , с която Н.В. *** е бил осъден да заплати ДТ в полза на РС Разград върху уваженият срещу него иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС над размера на сумата 40.80 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР