РЕШЕНИЕ № 142

Гр. Разград  19.11.2014 г.

 

 

В ИМEТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАЯ ЙОНЧЕВА

                                 ЧЛЕНОВЕ : ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                                              ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                                                                                             

Секретар: Н. Р.                                                                                   

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр.  дело № 256 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

         С обжалваното Решение № 190 / 16.07.2014 г., постановено по гр. дело № 1265 / 2013 г. РС – Разград, приел за установено по отношение на Община Цар Калоян, че наследниците на Х.П. Р. / Х.П. К./, б.ж. на с. Костанденец, са собственици на поземлен имот № 046030 с площ от 15.669 дка и на поземлен имот № 046054 с площ от 9.759 дка и двата по КВС на землището на с. Костанденец, обл. Разград. Разградският районен съд.

         Недоволен ответника Община цар Калоян обжалва решението, в която се излагат съображения за неоснователност на иска. Твърди се, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява по безспорен начин периода през който наследниците на общия наследодател са обработвали процесните земи. Освен това се твърди, че първоинстанционният съд допуснал нарушения на процесуалните правила във връзка с диспозитивното начало в гражданския процес.

         Въззиваемата страна Х.П.Х. депозира отговор на въззивната жалба, чрез пълномощник – адв. Г.М., в който се излага становище за нейната неоснователност.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва от процесуалните представители на въззивника и на въззиваемия.  

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Разградският окръжен съд съобрази следното:

С исковата молба ищеца сочи, че е наследник на Х.П. К., б.ж. на с. Костанденец, обл. Разград. По силата на партиди № 296, 0 876 и 604 от Емлячния регистър на същото село  същия притежавал недвижими имоти – земеделски земи, ясаци и гори, както следва: 1. Пустеещо място с площ от 2 дка в местността “ Буковец “; 2 Акациева гора с площ от 1 дка в местността “ Буковец “; 3. Пустеещо място с площ от 1 дка в местността “ Буковец “; 4. Пустеещо място – в лозата  с площ от 1 дка;  5. Гора върбова с площ от 2 дка в местността “ Драката “ и 6. Ясак в с. Костанденец с площ от 4 дка. Общо 11 дка тези земи били включени в земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.  Не е провеждана процедура по възтановяване правото на собственост по отношение на тези земи. Иска се да бъде прието за установено по отношение на ответника, че наследниците на общия наследодател са собственици на процесните земи. В подкрепа на иска е представено удостоверение  от 1934 г., в което са описани притежаваните от общия наследодател недвижими имоти по основните данъчни книги по партида 646. Представени са и Удостоверения № 65 / 29.06.2001 г.; № 67 / 29.06.2001 г. и № 89 / 16.10.1998 г., всичките на кметство с. Костанденец. Според първото удостоверение на името на общия наследодател под № 604 в регистъра с декларации за притежаваните непокрити земеделски земи се водят: 1. Ясак в селото – дка; 2. Пустеещо място в “ Буковец “ – дка и 3. Пустеещо място в “ Буковец “ – 1 дка. Според второто удостоверение  под № 876  на общия наследател се води Гора върбова – “ Драката “ – 2 дка Според третото удосотверение в регистъра с  декларации за притежавани земеделски земи от 1949 г. под № 296 се водят: 1. Гора акациева в местността “ Буковец “ – наследство – 1 дка и 2. Пустееща земя в местността “ Буковец “ – наследство – 1 дка. Представено е и Разрешително за водоползване от 1924 г. на Костанденско селска управление. Представена е и скица от 20.10.199 г. на Община Цар Калоян. според която по плана от 1930 г. подробно описани парцели са записани на Х.П.. В уточнителна искова молба ищеца сочи, че с реституционни закони на наследниците  са върнати парцели в регулация, които са обработвани от наематели и са отразени в скица от 1999 г., до когато не е съществувал спор за собственост. След влизане в сила на нов регулационен план имотите са извадени от регулация и е налице спор с ответника дали е връщана собствеността и на какво основание. В друга уточнителна молба се сочи, че имотите са обработвани от наследниците  до 2007 г. – 2008 г., като след изменение на регулационния план на селото са извадени от регулация.

Представено е Протоколно решение от 29.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която определила имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища за Община Цар Калоян. Под № 436 е посочен имот 46030 с площ от 15.669 дка – нива в съществуващи реални граници, а под № 439 имот 0 46054 с площ от 9.757 дка – нива в съществуващи реални граници. Протокола е одобрен с представената Заповед № 49 8 22.10.2008 г. на Директора на Областна дирекция “ Земеделие “ - Разград.

Според заключението на назначената съдебно-техническа експертиза за първи път процесните имоти № 39 и № 54 са заснети и нанесени върху кадастралния план на с. Костанденец през 1930 г., като в разписния списък  за собственик е посочен Х.П.. По плана от 196 г. имотите с номера 39 и 54 не са заснети и нанесени. По плана от 1986 г. територията върху която са разположени тези два имота е изключена от границите на населеното място. По одобрената КВС имот № 39 е получил номер 046030, а имот № 54 е получил номер 046054, като за същите е посочено, че са земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.    Според допълнителното заключение на вещото лице собствеността върху процесните имоти не е възтановявана по реда на ЗСПЗЗ. Според Удостоверение  изх. № РД-06-НК-16 (1) 25.04.2014 г. на ОСЗ – Разград, офис Цар Калоян по преписка № 3791 / 28.02.1992 г. на наследниците на Х.П. Райков е възтановена собствеността върху 33.100 дка, като имот 049033. Установява се съвпадение само на един имот от процесните и заявените за възтановяване на собствеността по административен ред.

В показанията си св. Т. П. сочи, че знаел, че към 1948 г. общия наследодател имал ясаци до Лома-около 10 дка. Имало  лозе и зеленчукови места. В показанията си св. Р. П. – племенница и на ищеца сочи, че в тези места имало дръвчета, лозе, бостани, пипер. През 1976 г.  баща и и чичо й купили място от вуйчо й. Местата се работели  през годините и 1991 г. и след това. Не се интересували каква става с тяхното място и с другите места. Ясака бил около 26-30 дка, а тяхното място било около декар-два. В показанията си св. Д. Н. – сестра на ищеца сочи, че ясака бил 24 дка необработваем и 2 дка гора. Ясака бил работен от тях до 1951 г., а след 1953 г. бил взет в ТКЗС. По желание на тази свидетелка и нейни братовчеди ясака бил изваден от ТКЗС и им бил върнат без да влизат в ТКЗС. От 1991 г. до 2002 г. работели местата. Нейна племенница искала да даде 26 дка да бъдат обработвани от чобанин, но не могла да ги даде. През 2011 г. земите били взети, след като били заснети от самолет и били обявени за продаване от общината.

При тези фактически констатации предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а иска отхвърлен.

Предявен е иск на правно основание чл. 124 от ГПК. Съгласно тази разпоредба всеки може да предяви иск за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. При предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже, че е налице правен интерес от търсената защита, че спорното право е възникнало на твърдяното в исковата молба основание и едва след това ответниците следва да докажат фактите, изключващи това право. В случая се иска да бъде признато по отношение на ответника, че наследниците на общия наследодател Х.П. Р. са собственици на процесните недвижими имоти. Ищеца, като един от наследниците на общия наследодател има правен интерес от предявяване на иска, тъй като същите земеделски земи са включени в имотите по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

 Настоящата инстанция обаче приема, че ищеца не доказва правото на собственост върху процесните имоти. Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. По делото липсват твърдения и доказателства общият наследодател да е придобил правото на собственост чрез сделка. В исковата молба не се въвежда твърдение за придобиване на собствеността от общият наследодател, респ. от наследниците по давност. Твърди се единствено, че общият наследодател е бил собственик на процесните земеделски земи.

В настоящото производство ищеца на общо основание носи доказателствената тежест за установяване на конкретни факти, обуславящи  възникване на предявеното с иска право на собственост на наследодателя му, респ. на наследниците.  С представените от ищеца доказателства не се доказва начина по който наследодателя на ищеца е придобил собствеността върху процесните земеделски земи, за да се приеме, че впоследствие собствеността е придобита от наследниците по силата на наследствено правоприемство. При липсата на твърдение за придобиване собствеността по давност от общия наследодател, респ. от наследниците, не се налага обсъждане на гласните доказателства относно владението на имота.

При тези обстоятелства не се налага да бъдат обсъждани възраженията на въззивника  за допуснати процесуални нарушения.

Воден от горното Разградският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 190 / 16.07.2014 г., постановено по гр. дело № 1265 / 2013 г. РС – Разград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.П.Х. ***, ЕГН **********,***, положителен установителен иск на правно основание чл. 124 от ГПК, с петитум да бъде прието за установено по отношение на ответника, че наследниците на Х.П. К., б.ж. на с. Костанденец, са собственици на поземлен имот № 046030 с площ от 15.669 дка и на поземлен имот № 046054 с площ от 9.759 дка и двата по КВС на землището на с. Костанденец, обл. Разград. Разградският районен съд.

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

         Председател:                                 Членове: 1.                     2.

 

 

НР