РЕШЕНИЕ № 137

Гр. Разград 12.11.2014 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 257 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С обжалваното Решение № 216 / 30.07.2014 г., постановено по гр. дело № 841 / 2014 г. Разградският районен съд осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца Р.Я.П. сумата 4000.00 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2009 г. и отхвърлил иска до първоначално предявения размер, както и иска за законна лихва за периода от 13.12.2007 г. до 03.12.2009 г.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Прокуратура на Р България против постановеното решение. Излагат се съображения за неоснователност на иска по чл. 49 от ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Р.Я.П. срещу постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 4000 лв. до първоначално предявения размер от 10 000 лв. Счита решението в обжалваната част за неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност, по изложени съображения. Претендира за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в предявения от него размер.

По делото не са постъпили отговори на въззивните жалби от съответните въззиваеми страни.

В съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно оспорват от ищеца, съответно от прокурор при ОП-Разград.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Разградският окръжен съд съобрази следното:

В исковата молба на Р.Я.П. против Прокуратурата на РБ се сочи, че с постановление от 13.12.1992 г. му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по сл. дело № 2434 по описа на ОСС-Търговище. Разследването продължило 15 години и било прекратено с постановление от 13.12.2007 г. Счита, че с бездействието си през тези години ответника му причинил неимуществени вреди изразяващи се в стрес, нерви, психическо разстройство, чувство на несигурност и тежък психически дискомфорт, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лв.

В писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК, Прокуратурата на Р България изразява становище,че иска е допустим, но неоснователен, а в условията на алтернативност се сочи, че претендирания размер е силно завишен и несъответстващ на критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД.

Между страните не са спорни фактите, свързани с образуването, движението и прекратяването на наказателното производство против ищеца Р.П..

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок. Нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. При положение, че към датата на предявяване на иска – 03.12.2012 г., няма уреден пряк иск в специалния ЗОДОВ за защита на посоченото право, то следва да бъдат приложени общите правила на деликта. В случая отговорността на Прокуратурата, като процесуален субституент на Държавата, е гаранционно-обезпечителна и произтича от разпоредбата на чл. 49 ЗЗД.

Единственото обстоятелство, на което се основава иска продължителността на наказателното производство, продължило 15 години, в нарушение на чл. 6 от КЗПЧОС, която е част от вътрешното ни право към съответния период от време, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ.

От данните по делото се установява, че сл. дело № 2434/1992г. по описа на ОСС Търговище е образувано срещу Р.Я.П. за извършено престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 1 от НК, с постановление на РП Попово от 13.12.1992 г. С постановление от 13.12.1992 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 вр. с чл. 26 от НК, по чл. 262 ал. 1 вр. с чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. с чл. 26 от НК. Разпитан е като обвиняем същия ден, като му е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, потвърдена с решение от 18.12.1992 г. на РС Попово. Разследването му е предявено с постановление от 15.04.1993 г. и приключило с постановление за предаване на съд от 06.05.1993 г., последвано от внесен обвинителен акт в Поповски районен съд. Образуваното нох дело № 71 / 1993 г. по описа на същия съд е прекратено с определение от 17.08.1993 г., а делото изпратено по подсъдност на РС Русе, който повдигнал спор за подсъдност пред ВС. С определение № 90 от 11.11.1993 г. на ВС по н. дело № 563 / 1993 г. на ВС, производството е изпратено отново на РС Попово. Образувано е нох дело № 195 / 1993 г. по описа на РС Попово, по което е проведено едно съдебно заседание на 20.12.1993 г., приключило с определение за прекратяване на съдебното производство, на основание чл. 286 ал. 2 от НПК /отм./, за привличане като обвиняем на Бисер Недялков Бонев от гр.Разград, за извършено в съучастие с Р.Я.П. престъпление по чл. 262, 316 и 256 от НК. Със същото определение е изменена мярката за неотклонение на ищеца в парична гаранция. На 14.01.1994 г. сл. дело № 2434/1992 г., ведно с нох дело № 195 / 1993г. по описа на РС Попово е изпратено от РП Попово по РПУ Попово за допълнително разследване, при спазване на дадените указания от съда. На 11.04.1994 г. е разпитан един свидетел по следственото дело. С постановление от 11.05.1998 г. Р.Я.П. е привлечен като обвиняем за извършени в съучастие с Бисер Бонев престъпления по: чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 26 от НК; чл. 215 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 26 от НК и по чл. 211 вр. с чл. 210 ал. 1 т. 2 и 5 вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 26 от НК. Ищецът е разпитван като обвиняем по това обвинение на 18.06.1998 г. и на 25.06.1998г. Междувременно отново му е променена мярката за неотклонение в “задържане под стража” съответно от 18.06.1998 г. и в “парична гаранция”, от 01.09.1998г. в “подписка”. Бисер Бонев е бил призован да се яви за привличането му в качеството на обвиняем с призовка за 15.05.1998 г., като същият не е установен, тъй като е напуснал страната и е привлечен в негово отсъствие/задочно/ с постановление от 18.05.1998 г. за същите престъпления като ищеца, като му е определена мярка за неотклонение “задържане под стража”. Бонев е обявен за ОДИ с телеграма от 27.07.1998 г. С постановление от 18.09.1998 г. на РП Попово е спряно сл. дело № 2434 / 1992 г., на основание чл. 239 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 22 т. 2 вр. с чл. 268 ал. 3 т. 3 от НПК, поради отсъствието на Бонев, за които са налични данни, че е с неизвестно местожителство в чужбина. По молба на майката на Бонев, с постановление на РП Попово от 22.04.2003 г. частично е прекратено наказателното производство срещу него относно обвинението за извършено престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с чл. 26 от НК, след което делото е изпратено на ОСС Търговище. След направената справка от РПУ Попово, по искане на разследващия, е изготвено писмо, че Р.Я.П. е с установен адрес в страната, а Бисер Бонев е напуснал страната на 26.04.1993 г., обявен за ОДИ. Направени са още две такива справки до 07.08.2007 г., когато при влизане в страната е установен Бисер Бонев. С постановление на РП Попово от 08.08.2007 г. е възобновено наказателното производство, поради установяването на Бонев. Същият е разпитан като обвиняем на 08.08.2007 г. и на 21.08.2007 г., а на 20.08.2007 г. отново е разпитан като обвиняем и Р.П.. След извършена очна ставка между двамата обвиняеми, разследването е приключено и на 23.08.2007 г. е изпратено на РП Попово с мнение за предаване на съд само на обвиняемия Р.П.. С постановление на РП Попово от 13.12.2007 г., е прекратено предварителното производство № 2434 / 1992г. поради изтекла давност срещу двамата на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК и самостоятелно на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК спрямо обвиняемия Бисер Бонев, поради недоказаност. Няма данни постановлението да е било обжалвано.

При тези обстоятелства Разградският окръжен съд намира, че действията на Прокуратурата по наказателното производство, образувано против Р.Я.П., са в нарушение на изискването по чл. 6 КЗПЧОС за провеждането му в разумен срок, от което следва отговорността й, на основание чл. 49 ЗЗД за причинените на ищеца неимуществени увреждания - чувство на несигурност, стрес, неудобство.

Производството е продължило до възможния максимален срок - 15 години, като продължителността на наказателното производство (преимуществено в досъдебна фаза) не се оправдава нито от фактическата, нито от правната сложност на делото или от поведението на обвиняемия. Спиране на наказателното производство за установяване на обвиняемия Бисер Бонев не оправдава забавата, допусната от Прокуратурата по наказателното производство. Освен това и по време, когато производството е било спряно, разследващите органи са имали възможност и са били длъжни да извършват активни действия с цел отстраняване пречките по движение на делото. Вярно е, че Бисер Бонев е привлечен като обвиняем само въз основа на обясненията на обвиняемия П. С оглед процесуалното му качество и защитната му теза, същия е свободен да дава каквито поиска обяснения. С извън процесуалното си поведение П. не е създавал пречки по движение на делото.

В заключение, наказателното производство е продължило много над сроковете, които могат да се приемат за разумни в случая.

Нормално е през това време Р.Я.П. да е бил тревожен и несигурен.

В този смисъл от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е бил притеснен, а в показанията си св. Христов сочи, че освен това не е могъл да излиза в чужбина, което било пречка за разширяването на бизнеса му, предвид забраната да излиза извън пределите на страната, като споделял с него за това, до задържането му през 2008 г.

Въззивната инстанция изцяло споделя изложените от първоинстанционният съд съображения според които, предвид приложената по делото справка за съдимост на Р.Я.П., подобна несигурност и тревожност, поради невъзможност за излизане в чужбина и развиване на бизнес извън страната, няма как да се приеме, че е налице, предвид влизане в сила на 16.01.2006 г. - на шестгодишна ефективна присъда по нох дело № 203 / 2002 г. на PC-Разград, а преди това деветмесечна ефективна присъда влязла в сила на 15.08.1996 г. по нох дело № 229 / 1995г. на РС-Разград. През време на изтърпяване на тези наказания и евентуално при водене на наказателните производства довели до тези присъди, чувството на ищеца за несигурност, стрес и тревожност, явно не е само във връзка с не приключилото сл. дело № 2434 / 1992 г., а ищецът не е могъл да излиза извън страната не само поради това производство. Правилно районният съд е приел, че независимо от продължителността на наказателното производство, което по принцип е основание за присъждане на по-голямо обезщетение, в случая ищецът не доказа да е налице и по-тежко увреждането на човешките ценности - право на спокоен нормален живот, пълноценна социална реализация, добро име, здраве и пр., извън обикновените в такива случаи. По тези съображения въззивната инстанция споделя за справедлив приетия от първостепенния съд размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, а именно 4000.00 лв., като над този размер до първоначално предявения размер от 10 000.00 лв. иска се явява неоснователен и недоказан

Основателна е и претенцията за обезщетение в размер на законния лихвен процент върху главницата, считано от 012.2009 г. т.е. три години преди подаване на исковата молба. В останалата му част този иск е погасен по давност, поради което правилно и законосъобразно не е уважен.

С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС- Разград държавна такса по въззивното производство в размер на 80.00 лв.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 216 / 30.07.2014 г., постановено по гр. дело № 841 / 2014 г. по описа на Разградският районен съд.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да заплати по сметка на ОС- Разград държавна такса по въззивното производство в размер на 80.00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ