РЕШЕНИЕ

№ 149 / 25.11.2014г. Гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На трети ноември, две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията Ирина Ганева

ВГрД № 264 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.М.М. против решение № 249 / 20.08.2014г. по гр.д. № 1069 / 2014г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от нея иск за установяване твърдян от нея стаж на длъжността „крояч” на пълно работно време в ПК”Васил Коларов” гр.Разград, в периода 12.12.1972 – 1.06.1983г. В жалбата излага доводи за неправилност на съдебния акт. Моли за неговата отмяна и постановяване на нов, с който предявеният иск бъде уважен. В съдебно заседание поддържа жалбата чрез явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК директорът на ТП на НОИ Разград е депозирал писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. В съдебно заседание становището се поддържа от явилия се юрисконсулт.

Съдът, след проверка на представените доказателства и становищата на страните, констатира следното: Ищцата е представила трудова книжка, в която е записан трудов стаж в ПК”В.Коларов” от 12.12.1972г. до 12.01.1973г. като ученичка в цех „Обувки”; от 13.01.1973г. до 31.10.1979г. като работничка I разряд; от 1.11.1979г. до 31.05.1983г. като работничка II разряд. Впоследствие, извън процесния период, ищцата е заемала длъжностите шивач на сай и крояч на лицеви и хастарени изделия. Ответникът ТП на НОИ Разград е признал наличието на трудов стаж за периода 12.12.1972г. – 1.06.1983г. като такъв на длъжността работник. Тъй като разликата във вида на изпълняваните длъжности е довело до различно категоризиране на труда, положен от М., пенсионният орган е преценил, че същата е навършила пенсионна възраст, но не притежава 15 години стаж от втора категория, поради което е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След проведена административна и съдебна процедура по обжалване на административния акт по инициатива на С.М., разпореждане № МП – 20473 / 13.12.2013г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ Разград е влязло в сила.

По делото са приобщени материалите по адм.д. № 82 / 2014г. на АдмС Разград. В същото е приложено като доказателство удостоверение изх. № 91 – АС – 242 / 17.04.2014г. от ТП на НОИ гр.Търговище /л.117 от административното дело/, в чието архивохранилище са съхранявани документите и от регион Разград. От същото се установява, че на 12.11.208г. в архива на НОИ е приета документация, представляваща разплащателни ведомости от „Хърсате”ЕАД, като правоприемник на ПК”В.Коларов” гр.Разград, за периода от 1.02.1958г. до 31.12.2000г., в който попада и процесния период от време. Отделно от това, в осигурителния архив се съхраняват заповеди, свързани с трудовата дейност, но за друг период, както и трудови книжки. В осигурителния архив на НОИ не са предавани за съхранение досиета. Съдът приема удостоверението като такова по чл.5 ал.2 ЗУТОССР, тъй като съдържа необходимата информация за целите на настоящото производство.

Пред районния съд са разпитани двама свидетели, чиито показания са изключени от доказателствения материал при постановяване на решението.

Предвид установените факти, съдът направи следните правни изводи: предявеният иск е допустим. По повод дадени на ищцата указания във въззивното производство, С.М. е конкретизирала петитума на своя иск като такъв за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, на основание чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР. Установява се от доказателствата, събрани в съдебното производство, че към настоящия момент нейният работодател ПК”Васил Коларов” със седалище гр.Разград е заличен като юридическо лице, след няколко извършени правоприемства. Така, в периода от 1975г. до 1989г. същият е осъществявал дейност като Държавен промишлен комбинат ”В.Коларов”, а от 1989г. до 1993г. – като Фирма за услуги и стоки „Хърсате” /вж. справка на л.118 в приложеното адм.д. № 82 / 2014г. на АдмС Разград/. Впоследствие, с решение № 88 / 3.11.1993г., постановено по ф.д. № 88 / 1993г. на ОС Разград, е регистриран „Хърсате”ЕООД, който е правоприемник на Фирма за услуги и стоки „Хърсате” /л.18 от въззивното производство/. След това дружеството е действало като ЕАД и към настоящия момент търговецът е заличен, видно от представеното удостоверение от 3.11.2014г. От горното следва, че единствен ответник по предявения иск се явява ТП на НОИ Разград, съгласно чл.3 ал.2 пр.2 ЗУТОССР.

Отделно от това, изпълнено е изискването на чл.5 ал.2 ЗУТОССР с приобщаването по делото на представеното удостоверение изх. № 91 – АС – 242 / 17.04.2014г. от ТП на НОИ гр.Търговище, отнасящо се до наличието на книжа относно трудовоправните отношения на ПК”В.Коларов” за процесния период.

По същество искът е неоснователен. Видно от съдържанието на това удостоверение, разплащателните ведомости на предприятието за процесния период са запазени. По аргумент от противното на цитираната по-горе разпоредба и след като са налице ведомости, които представляват доказателство за положения труд по вид и период, за ищцата липсва правно основание да установява вида на своя стаж по реда на ЗУТОССР. Законодателят е предвидил в тази хипотеза установяването на стажа да става по наличните писмени данни – трудова книжка или удостоверение, издадено въз основа на изплащателните ведомости и в този смисъл са разпоредбите на чл.12 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и чл.101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм., но приложим за процесния период/. Поради това съдът счита, че въпросът относно вида на положения от ищцата труд е следвало да се разреши в производството по оспорване на административния акт на пенсионния орган в светлината на установяване на положената категория труд, защото разпоредбата на чл.5 ал.1 и 2 ЗУТОССР изрично изключва възможността установяването на трудов стаж по исков ред при наличието на запазени ведомости за заплати. М. не е проявила достатъчно активност в проведеното съдебно-административно производство, също така не е обжалвала постановеното от АдмС решение, което е влязло в сила. Предвид изричната разпоредба на чл.5 ЗУТОССР гражданският съд не може да се произнесе по основателността на предявения иск при наличието на запазени изплащателни ведомости, независимо от събраните в гражданското производство доказателства, вкл. и гласни. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Като е достигнал до същия извод, макар и по различни съображения, районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Ищцата претендира неправилност на решението на РРС в частта за присъдените в полза на ТП на НОИ деловодни разноски. Доколкото искът не е уважен, а е отхвърлен като неоснователен, прилагат се общите правила на чл.78 ал.3 ГПК и решението на РС в тази част също се явява правилно. Ищците по искове, касаещи трудовите им правоотношения, са освободени от внасяне на държавни такси, но не и от заплащане на съдебни разноски. Още повече, че този принцип е изрично регламентиран в чл.9 ал.2 ЗУТОССР.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 249 / 20.08.2014г. по гр.д. № 1069 / 2014г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР

Особено мнение на съдия Ирина Ганева

Във връзка с постановеното решение № 149 / 25.11.2014г. по в.гр.д. № 264 / 2014г. по описа на ОС Разград

Считам, че предвид наличието на запазени изплащателни ведомости на предприятието ПК”В.Коларов” за периода, в който ищцата претендира установяването на трудов стаж, предявеният иск се явява недопустим, а не неоснователен. Законодателят е предвидил друг ред – този в административното производство по оспорване на издаденото разпореждане за отказ от отпускане на пенсия, в който същата може да защити своите права, установявайки вида на трудовия си стаж като част от доказването на категорията положен труд по запазените документи на предприятието. Искът по ЗУТОССР е допустим само, когато тези книжа са загубени или унищожени, какъвто разглежданият случай не е. Тяхната липса или наличие рефлектира върху допустимостта, а не върху основателността на иска и в този смисъл е и т.8 на ППВС № 8 / 26.06.1963г. Предвид неговата недопустимост, решението на районният съд следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

СЪДИЯ: