РЕШЕНИЕ

№ / 3.11.2014г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На трети ноември, две хиляди и четиринадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 268 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК.

К.Б.Л. ЕГН ********** ***, е подала въззивна жалба против постановление от 23.09.2014г. по изп.д. № 20097620400372, с което ЧСИ Д.Драганов е върнал нейна жалба против наложена възбрана на недвижим имот, поради невнасяне в срок на държавна такса за обжалване пред ОС Разград и за администриране на същата. Оспорва като неправилно постановлението по чл. 262 ал.2 т.2 вр. чл. 436 ал.4 ГПК, поради обстоятелството, че е безработна, няма други доходи и не може да заплати посочената от съдебния изпълнител такса. Моли въззивния съд да отмени обжалваното постановление и да разгледа жалбата й срещу наложената възбрана.

Отделно от депозираната жалба, с молба вх. № 3597 / 18.09.2014г., адресирана до ОС Разград, К.Л. е изложила твърдение, че не може да внесе държавната такса, защото е безработна, няма други доходи и моли съда да разгледа жалбата й. Въззивният съд приема, че по същество тази молба представлява искане за освобождаване от държавна такса на нейната жалба против действията на ЧСИ по налагане на възбрана на недвижимия имот.

Държавният съдебен изпълнител е представил обяснения, че в срока за отстраняване на нередовностите на жалбата, К.Л. не е представила документ за внесена такса, нито е подала молба за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса.

Окръжният съд,

след преценка на доказателствата към делото, констатира, че жалбата

е процесуално допустима – предявена в законоустановения срок, от легитимирана страна. По същество е основателна.

С жалба вх.№ 9207 / 27.08.2014 г. К.Л. е оспорила разпореждане от 20.11.2013г. за налагане на възбрана върху собствения й недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Разград, ул.”Освобождение” № 10, ет.3, ап.13, постановено по изп.д. № 20097620400372 по описа на ЧСИ Д.Драганов, рег.№ 762, с район на действие ОС Разград. Съдебният изпълнител е указал на жалбоподателката да представи документ за внесена такса в размер на 25 лв. за разглеждане на жалбата по сметка на ОС Разград и документ за внесена такса в размер на 36лв. за администриране на жалбата по сметка на ЧСИ.

На 18.09.2014г. жалбоподателката е депозирала молба пред ОС Разград за освобождаване от внасяне на държавна такса за обжалване. По аргумент от разпоредбата на чл.270 ал.4 ГПК и съобразявайки указанията, дадени в т.12 на ТР № 6 / 2012г. на ВКС, ОСГТК, окръжният съд е приел за разглеждане молбата и с разпореждане № 822 / 7.10.2014г. е счел, че същата е подадена в срока за отстраняване на нередовностите. В подкрепа на своите твърдения жалбоподателката е декларирала липсата на доходи. Притежава жилището, което е предмет на изпълнение. Не е омъжена, живее със своите родители, които получават пенсии в размер на 205,11лв. и 337,30лв. От друга страна, тяхното здравословно състояние не е добро – майка й страда от хипертонична болест, захарен диабет и диабетна полиневропатия, баща й страда от есенциална хипертония и сърдечна недостатъчност. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на жалбоподателката от внасяне на държавна такса, тъй като същата не разполага със средства за заплащането й – получаваните пенсии от нейните родители са в нисък размер, освен това последните са в тежко здравословно състояние, което предопределя насочването на значителна част от получаваните от тях парични средства за лечение. От притежаваното жилище, състоящо се от дневна, спалня и кухня, Л. не може да реализира допълнителни доходи,тъй като тя и родителите й живеят в него. Не осъществява трудова дейност, от която да получава доходи. Действително, жалбоподателката е в трудоспособна възраст, но в конкретния случай подаването на жалбата против разпореждането за възбрана на недвижимия имот е обвързано с кратък срок и не предполага подготовка за завеждането й, включително и финансова. От горното за съда се налага извод, че размерът на държавната такса не е във възможностите за плащане на К.Л.. Ето защо същата следва да бъде освободена от внасяне на ДТ за обжалване.

Предвид изхода от молбата за освобождаване от държавна такса, обжалваното постановление от 23.09.2014г. на ЧСИ Д.Драганов, с което е върната жалбата на К.Л. против разпореждането за налагане на възбрана на нейния недвижим имот, следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на ЧСИ за администриране на жалбата против наложената възбрана.

Отделно от горното, съдът намира за необходимо да отбележи, че

таксата за администриране на жалбата в размер на 36лв., която ЧСИ е определил по реда на ТТРЗЧСИ, няма характер на държавна такса по смисъла на чл. 261 т.4 ГПК. Невнасянето на тази такса ще породи основание за принудителното й събиране след снабдяване на съдебния изпълнител със заповед по чл. 410 ГПК, на основание чл. 79 ал. 3 ЗЧСИ, но не е основание за връщане на жалбата, съгласно чл.262 ал.2 т.2 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Освобождава К.Б.Л. от внасяне на държавна такса във връзка с подадената от нея жалба вх. № 9207 / 27.08.2014г. при ЧСИ Д.Драганов по изп.д. № 20097620400372 против действията на съдебния изпълнител, състоящи се в налагане на възбрана върху собствения й недвижим имот с разпореждане от 20.11.2013г., вписано при СВ – Разград на 21.11.2013г.

Отменя постановление от 23.09.2014г. по изп.д. № 20097620400372, с което ЧСИ Д.Драганов е върнал жалба вх. № 9207 / 27.08.2014г. по изп.д. № 20097620400372, подадена на К.Б.Л., против действията на съдебния изпълнител.

След връщане на делото ЧСИ следва да администрира жалба вх. № 9207 / 27.08.2014г. по реда на чл.436 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.