гр.Разград, 10.11.2014 г.
В откритото съдебно
заседание на двадесет и седми октомври , две хиляди и четиринадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
При секретаря С.Л. , като
разгледа докладваното от съдията-докладчик
В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №272 по описа
за 2014 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.262 от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Помощно
училище интернат”Христо Ботев”,с.Осенец,община Разград,представлявано от
директора д.д.,подадена чрез адв.К.Монев
против Решение №263/19.08.2014 год.,постановено по гр.дело №1002/2014
год. по описа на РРС , с което
съдът е уважил предявените от С.Н.Д.
*** против училището искове с правно
основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ .Съдът
е отменил две Заповеди от
10.05.2014 год. на директора на училището , с която на ищцата е било наложено дисциплинарно
наказание”уволнение” и е било прекратено трудовото й правоотношение ,
възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност ,като е осъдил ответника
да й заплати обезщетение за времето през което е останала без работа ,поради
уволнението.Присъдил е разноски в полза на Д..Решението се атакува и в частта
му за присъдените разноски.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност и необоснованост и непълнота на съдебното решение.Иска
се неговата отмяна и постановяване на
ново решение по спора ,с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата С.Д. *** е депозирала
писмен отговор на жалбата чрез повереника си адв.Петя Занкова от АК-Разград в
който застъпва становище за неоснователност на жалбата..Моли атакуваното
решение на РРС да бъде потвърдено.
В съдебно заседание повереникът на
жалбоподателя поддължа жалбата изцяло.Моли за отмяна на решението на РС и за
отхвърляне на предявеният иск.Прави искане за присъждане на разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата ,чрез своя
пълномощник отново застъпва отново становище
за неоснователност на жалбата.Претендира разноски.
За да се произнесе,Разградският
окръжен съд съобрази следното:
Ищцата С.Н.Д.
е сезирала съда с искове с правно основание чл.344, ал.1,1,2 и 3 от КТ
,предявени срещу Помощно
училище интернат”Христо Ботев”,с.Осенец,
В исковата
молба ищцата сочи ,че със две заповеди от 10.05.2014 год. директорът на
училището ответник й е наложил първо дисциплинарно наказание”уволнение” ,след
което с втората от тях е прекратил трудовото й правоотношение поради
уволнението. искова Сочи в исковата молба ,че към датата на уволнението същото
се е ползвала със закрилата на чл.333,ал.3 от КТ ,тъй като е синдикален лидер-Регионален
секретар на Синдикат „Образование“ към КТ Подкрепа гр.Разград., като част от ИС на РСО и ответникът не е преодолял така предвидената в
КТ защита ,тъй като не е събрал доказателства преди извършване на същото в тази
насока.По същество счита , че в уволнителната заповед не са посочени и описани
дисциплинарни нарушения, че в същата липсват
мотиви , явяващи се задължителни р нейни
реквизити.Застъпва също така , че работодателят не е спазил процедурата за
налагане на дисциплинарно наказание. Моли съда на отмени заповедта за уволнение
и я възстанови на преди заеманата от нея длъжност-старши учител-начален етап,
да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, което е останала без
работа в съответен размер за периода 12.05.14г.-11.08.14г.
Ответникът ПУИ“Христо
Ботев“ заявява становище за неоснователност на предявеният иск. Счита , че при
налагане на дисциплинарното наказание са спазени изискванията на чл.195 КТ,т.е
заповедта е мотивирана, изискани са обяснения от служителя преди налагане на
наказанието,описани са в същата извършените нарушения на трудовата дисциплина.
Заявява, че ищцата не е представяла официални писмени документи , сочещи на членството й в ръководни органи на синдикална организация.
Безспорно
се установява ,че С.Д. е работила при
ответника на длъжност “старши учител-начален етап“. На 10.05.14г. на същата е връчена
заповед №87 за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 12.05.2014 год. ,работодателят
е посочил в същата ,че причина за прекратяване на ТПО се явява наложеното със заповед №396 от същата дата наказание
„дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта работодателя сочи четири нарушения на трудовата дисциплина-чл.128
ал.1 т.6 е чл.129 от ППЗНП, чл.44 ал.1 т.1 и 5, ал.2 от Правилника за вътрешния
трудов ред онкретно ,че а именно: на
12.03.14г. е ударила няколко шамара на едно от децата , като е ударила с летва
пръстите на ръката на друго дете. На 13.03.14г. и на 17.03.14г. не е осигурила
присъствието на част от учениците в учебен час.Преди налагане на
дисциплинарното наказание от ищцата са поискани обяснения. Ответникът представя жалби на
родители, докладни на учители, протоколи от констатациите на назначените
комисии за проверка на сигналите.
Видно представено от ищцата удостоверение ,изходящо от
СРС към КТ Подкрепа, ищцата е регионален секретар на Синдикат Образование към
КТ Подкрепа до м.10.2015г. Представен е и протокол от 201.10.11г. от 8-та
Конференция на РСО, на която Д. е била избрана за регионален секретар на РСО
,като първи поред ,заедно с още един регионален секретар.По делото са
представени писмени доказателства съгласно които и през
Установено
е безспорно по делото ,че преди налагане на дисциплинарното наказание и
издаването на заповедта за уволнение работодателят не е изискал от Д. да представи доказателства дали по отношение
на нея са налице предпоставките за закрилата при уволнение ,предвидена в
чл.-333,ал.3 от КТ,нито сам е предприел действия за събирането на такива..
Пред РС е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза според заключението по
коятоза времето от 12.05.14г.-11.08.14г.
на ищцата се дължи обезщетение за оставането й без работа в размер на
2428.30лв. или нетно обезщетение от 2185.47лв.
Въз основа
на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Исковете
са допустими. Разгледани по същество, същите се явяват и основателни.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът намира, че ответникът
не е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
като не е изискал предварително съгласие от РСО към КТ Подкрепа. За да проведе
законосъобразна процедура по налагане на дисциплинарно наказание в тежест на
работодателя е ако не разполага с предварителна информация, да изиска такава от
служителя, на който ще наложи наказание, дали не се ползва от закрилата по
чл.333 КТ.
Налице са
доказателства, че ищцата е Секретар /член на ИС/ на РСО към КТ Подкрепа.
Предвид на това тя се явява член на синдикалното ръководство на териториален
ръководен изборен синдикален орган и се ползва от предварителната закрила на
чл.333 ал.3 КТ.
Без
значение в случая е дали ответника е
знаел за синдикалната дейност на ищцата. Както и правилно е посочил в мотивите
си РС работодателят е този , който носи отговорност за законосъобразното
упражняване на правото за едностранно прекратяване на трудовия договор, поради
което и е задължен да събере данни дали по отношение на работника са налице
предпоставките по чл. 333 КТ или не. Той може да бъде
освободен от отговорност за неспазване на разпоредбата на чл. 333 КТ само в случай че е положил
усилия за събиране на такива данни, но те не са достигнали до него поради вина
на работника.
В този
смисъл следва да се посочи и ,че при трудов спор какъвто е и настоящия именно
работодателят носи доказателствената тежест да установи законността на
уволнението ,което е предприел , а в този случай това не е сторено.
В хода на
делото пред РС ,при наличието на възможност за сочене на доказателства
ответникът сам не е представил такива за наличие на предпоставки за отпадане по
отношение на ищцата на закрилата по чл.333,ал.3 от КТ ,което при проявена
активност би могъл да стори.След като не са събирани доказателства по отношение
на това , кой от двамата регионални секретари към СО на КТ Подкрепа е първи такъв по см.на §1,т.6 от ДР на КТ,то
закрилата по отношение на Д. не може да се счита за отпаднала,поради което и
спорът за уволнението и не следва да бъде разглеждан по същество , а същото
следва да бъде отменено съобразно разпоредбата на чл.344,ал.3 от КТ ,както
правилно и законосъобразно е сторил и РС.Отмяната на уволнението безспорно
влече след себе си възстановяване
на ищцата на преди заеманата от нея
длъжност ,както и присъждане на обезщетение за времето пред което е останала
без работа , поради уволнението.РС е присъдил такова в съответния дължим размер
за посочения в исковата молба период.
Предвид изложеното дотук решението
на РС се явява допустимо ,валидно и правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред тази
инстанция жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
направените от нея разноски за същата , представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Воден от горното ,Разградският
окръжен съд,
ПОТВЪРЖДАВА Решение №263/19.08.2014 , постановено
по гр.дело №1002//2014 год. по описа на РРС в производство по чл.344 от КТ.
ОСЪЖДА Помощно училище интернат”Христо
Ботев”,с.Осенец,община Разград,представлявано от директора д.д. ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Д. *** сумата 400 лв. разноски в
производството.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от обявяването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
СЛ