РЕШЕНИЕ

№ 164 / 15.12.2014г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На първи декември, две хиляди и четиринадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: С.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 273 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН и чл.257 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Х.А.Н. против решение № 329 / 3.09.2014г. по гр.д. № 563 / 2014 г. по описа на РС Исперих, с което съдът е оставил без уважение молбата й за установяване на извършен спрямо нея акт на домашно насилие и е обявена за изгубила своето действие постановената заповед за незабавна защита. Счита, че решението е необосновано и моли въззивния съд да го отмени, като уважи молбата. В съдебно заседание поддържа жалбата.

В срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН въззиваемият С.Ш.Н. не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Ищцата и ответникът са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод по силата на влязло в сила на 27.08.2012г. съдебно решение. Съгласно съдебна спогодба от 31.05.2013г., одобрена по гр.д. № 895 / 2012г. на РС Исперих, страните са разпределили ползването на съсобствен имот в с.Вазово – всеки от тях се е съгласил да ползва част от построените в имота сгради, със съответно ползване на части от дворното място.

Ищцата е представила декларация по смисъла на чл.9 ал.3 ЗЗДН, в която е посочила, че на 24.07.2014г., около 13ч. в двора на къщата й в с.Вазово ответникът е осъществил спрямо нея физическо и психическо насилие – нанесъл й побой, като я ударил с дървен кол, съборил я на земята, ритал я и крещял, че ако не се махне от къщата, ще я убие.

На 25.07.2014г. Х.Н. посетила съдебен лекар, който констатирал насинявания на меките тъкани в окосмената част от главата; кръвонасядания на гърба, горните крайници и дясно бедро; оток, болка и ограничен обем на движение на лявата длан и основната фаланга на средния пръст. Относно механизма на тяхното получаване лекарят е посочил в представеното съдебно-медицинско удостоверение, че нараняванията са причинени от твърд тъп предмет или предмети и са могли да бъдат получени по време и начин, както ищцата съобщила – на 24.07.2014г., при нанесен й побой. Уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота й.

Ищцата твърди, че побоят над нея на 24.07.2014г. е нанесен от ответника С.Ш.. Във връзка с доказването на този факт е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите Г. А. – позната и приятелка на ищцата и Ф. М. – сестра на Х.Н.. Г. А. обяснява, че живее в с.Свещари. Ищцата е пристигнала в това село с автобус на 24.07.2014г., около 15,30ч., свидетелката я видяла и възприела синините по тялото й. Х.Н. й разказала, че мъжът й я бил и че е ходила да се снабди с медицински документ. Другата свидетелка Ф. М. живее в с.Вазово. Тя също обяснява, че на 24.07.2014г., към 15,30ч. ищцата я посетила в дома й в с.Вазово и се оплакала, че мъжът й я е бил. Свидетелката видяла нараняванията по тялото на Ф. Н.. При така депозираните показания въззивният съд счита, че същите са недостоверни относно момента, в който ищцата е била при двете свидетелки, тъй като обективно е невъзможно да е била в две различни населени места по едно и също време. Тъй като двете свидетелки обвързват датата на нанасяне на побоя над Х.Н. с датата, на която ги е посетила, съдът не кредитира техните показания относно обстоятелството, че побоят, за който им е разказала, е нанесен именно на 24.07.2014г. Още повече, че св.Г. А. в допълнение посочва, че Х.Н. й е разказала, че вече си е извА.а медицински документ. Видно от отбелязването в представеното съдебно-медицинско удостоверение, същото е съставено на 25.07.2014г.

От друга страна, в съдебно заседание е разпитан полицейският служител м. м.ов. Същият обяснява, че на 24.07.2014г. бил в с.Вазово по служба, замествайки колегата си, който отговарял за този район. Свидетелят видял ответника на автобусната спирка сутринта, около 9,15 – 9,20ч. С.Ш. му казал, че ще ходи да работи в с.Делчево. Св. м.ов бил в кметството на с.Вазово до 13,30ч. същия ден и за времето, през което е бил в селото, заявява, че не е чул викове или врява от къщата на Х.А., която се намирала в близост до кметството. Жалбоподателката излага твърдения във въззивната жалба за заинтересованост на този свидетел от изхода на спора, предвид близките му отношения с ответника. В подкрепа на своето твърдение обаче не представя доказателства. Фактът, следващ от показанията на този свидетел, че познава ответника и е разговарял с него на 24.07.2014г., не е достатъчен, за да обоснове подобен извод. Предвид горното, въззивният съд счита възражението на жалбоподателката за необоснован и кредитира показанията на М.м.ов.

По искане на ищцата, районният съд е изискал преписка, образувана по подадена от Х.Н. жалба с рег. № ЗМ – Их – 278 / 1.08.2014г. в РПУ Исперих. Полицейските органи са извършили проверка, в хода на която събрали сведения, че през деня на 24.07.2014г. С.Ш. ***, а е извършвал ремонтни дейности в с.Делчево. В значително по-късен момент – на 12.08. и на 14.08.2014г., след образуване на настоящото производство, са съставени протоколи с предупреждения към Х.А. и С.Ш. да се въздържат от самоуправни действия. Преписката е изпратена на РП Исперих с мнение за прекратяване, предвид характера на нанесените телесни повреди, сочещи на престъпление от частен характер. Х.А. е уведомена, че може да предяви тъжба. Липсват данни същата да е инициирала производство от частен характер.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна. По аргумент от чл.13 ал.3 ЗЗДН, декларацията по чл.9 ал.3 от с.з. се ползва с доказателствена сила относно съдържащите се в нея факти, освен ако в съдебното производство се съберат доказателства, опровергаващи нейното съдържание. От представеното съдебно-медицинско удостоверение от 25.07.2014г. може да се направи извод, че Х.Н. е претърпяла телесните увреждания, описани в него. Въззивният съд счита обаче, че събраните в хода на съдебното производство доказателства разколебават твърденията на ищцата относно авторството, а именно, че ответникът е осъществил акта на насилие спрямо нея. По делото се събраха доказателства, оборващи нейното твърдение. Видно от показанията на св.м.ов и от приобщената полицейска преписка, на твърдяната от ищцата дата 24.07.2014г., около 13ч. С.Н. *** – същият е напуснал селото още сутринта и през времето около 13ч. не се е намирал в къщата на пострадалата. Въззивният съд споделя изцяло извода на районния съд, че авторството на ответника не е безспорно установено, поради което по отношение на него не може да се ангажира отговорността по ЗЗДН.

Жалбоподателката твърди, че е нарушено правото й на справедлив процес в първоинстанционното производство, тъй като е била отстранена от съдебната зала. В проведеното в РС съдебно заседание на 3.09.2014г. Х.Н. се е явила заедно със упълномощения от нея адвокат, явил се е и ответникът с представляващия го адвокат. Съдът е изслушал становищата на страните относно фактите по спора, направил е доклад по реда на чл.146 ГПК, по който страните са взели отношение, след което са разпитани последователно тримата свидетели Г. А., Ф. М. и м. м.ов. Заседанието е приключило с изслушване на пледоариите на адвокатите на ищцата и ответника, след което съдът е обявил решението. При разпита на третия свидетел М.м.ов районният съд е удостоверил в съдебния протокол, че е отправил предупреждение към ищцата да спазва реда в залата във връзка с провеждането на разпита на свидетеля. След като е констатирал, че Х.Н. не се съобразява с отправеното предупреждание, съдът я е отстранил от залата, като същата не е присъствала на приключването на разпита на този свидетел, на съдебните пледоарии, както и при произнасянето на решението. Въззивният съд счита, че отстраняването на ищцата от заседанието е извършено в съответствие с чл.141 ал.3 и ал.4 изр.1 ГПК. Нарушение е допуснато впоследствие и то се състои в обстоятелството, че на ищцата не е дадена възможност да се върне в залата, за да бъде уведомена за действията, извършени в нейно отсъствие, съгласно чл.141 ал.4 изр.2 ГПК. Въпреки това въззивният съд счита, че нарушението не е съществено, тъй като правото на справедлив процес като краен резултат не е нарушено. На първо място, на заседанието е присъствал упълномощения от ищцата адвокат, който е упражнил пълноценно правото да участва в разпита на св.м.ов, да изложи пледоария в хода на съдебните прения и да се запознае с решението на съда. На следващо място, Х.Н. е упражнила правото си на жалба, в която е изложила съображенията си относно твърдяна заинтересованост на свидетеля от изхода на делото и по този въпрос съдът е изложил мотиви по-горе. Следователно, ищцата се е запознала с извършените в нейно отсъствие действия и е организирала ефективно защитата си, поради което не може да се приеме, че правото й на справедлив процес е било нарушено.

След постановяване на съдебното решение, жалбоподателката е направила и възражение за пристрастност на съдебния състав, разгледал делото в районния съд и е поискала неговото отстраняване, както и отстраняването на всички съдии от РС Исперих, мотивирайки се с обстоятелството, че всички свидетели са депозирали лъжливи показания и че районният съд не е отчел другите представени доказателства. Въззивният съд намира възражението за неоснователно. От една страна, посочените доводи не сочат на пристрастност на решаващия съд – именно със съдебното решение се дава оценка на събраните доказателства. Жалбоподателката не сочи други обстоятелства – обективни или субективни, от които би могло да се направи извод за пристрастие на съдебния състав. От друга страна, ако Х.Н. е имала съмнения в безпристрастността на съда, е разполагала с възможността да направи искане за отвод в хода на първоинстанционното производство, което не е сторила.

Обобщавайки изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода от делото Х.Н. следва да заплати в полза на ОС Разград ДТ в размер на 12,50лв., съгласно чл.11 ал.3 ЗЗДН.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 329 / 3.09.2014г. по гр.д. № 563 / 2014 г. по описа на РС Исперих.

ОСЪЖДА Х.А.Н. да заплати по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса в размер на 12,50лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.