Р Е Ш Е Н И Е  № 153

Гр. Разград, 24. 11. 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                             ЧЛЕНОВЕ:  1. Валентина Димитрова

                                        2. Ирина Ганева

при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 274 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С  Решение  № 302/ 19. 08. 2014 г. по гр. д. № 765/ 13 г. по описа на РС Исперих е  отхвърлен предявения от И.Р.Л. иск против Й.Г.Й. *** да бъде осъден  последния да й върне златен пръстен, тежащ 14, 05 гр. на стойност 1047, 50 лв. или да й заплати трикратния размер от 3 142, 50 лв. Недоволна от решението е останала И.Р.Л. и го обжалва в срок.  Жалбоподателката излага доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона, както и при непълнота на доказателствата и моли решението да бъде отменено изцяло.

            Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на жалбата. Не се явява в съдебно заседание и не заявява становище.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

В исковата молба ищцата излага твърдение, че на 28. 11. 2008 г.  в присъствието на св. Гюла Стефанова предала на ответника собствения си златен пръстен с тегло от 14, 05 гр. на стойност 1047, 50 лв., срещу което получила от ответника в заем сумата 100 лв. Претендира ответникът да й върне златния пръстен или да й заплати трикратния размер на пръстена.

За да бъде уважен предявения от ищцата иск с правно основание чл. 108 от ЗС следва първо същата да докаже, че е собственик на процесната движима вещ – златен пръстен. Такива доказателства по делото ищцата не е посочила и не са събрани. За притежаван от нея пръстен с описаните белези свидетелства само Христо Вълчев, който е неин син и с оглед на това същия е заинтересован от изхода на спора в полза на ищцата, поради което показанията му не са обективни, за да се считат за верни. Никой от останалите разпитани по делото свидетели -  Д., В. И., Г., Ф., П., Г. И. не установяват чрез показанията си ищцата да е била собственик на златния пръстен. Никой от всички разпитани свидетели, според изложените от тях твърдения, не е присъствал при предаване на процесния златен пръстен от ищцата на ответника.  Св. Г. С., за която ищцата твърди, че е присъствала при предаването му, категорично отрича, че е посещавала с ищцата магазина на ответника, че е присъствала, когато ищцата му е предала златния си пръстен срещу сумата от 100 лв. Св. Д. и В. И. в показанията си заявяват, че са чували от ищцата за предаден от нея пръстен на ответника. Двете свидетелки нямат преки и непосредствени впечатления от този факт, поради което показанията им не могат да се приемат като обективно доказателство по делото. Разпитан е св. Г. Г., който твърди, че преди 7-8 години видял от улицата през прозореца на магазина, когато ищцата получила от ответника пари. Същият не установява нито на каква стойност е сумата, нито пък на какво основание е получена. С оглед на това, съдът приема, че не е налице и другата предпоставка, за да бъде уважен предявения от ищцата ревандикацонен иск, а именно ответникът да държи без правно основание собствената й вещ.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателката е довело районния съд до неправилен извод,че предявения иск е неоснователен и недоказан, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд,  като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

            Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

 

                                          Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 302/ 19. 08. 2014 г. по гр. д. № 765/ 13 г.  по описа на Исперихския районен съд.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

             

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.      

        

 

                                                                                         2.

                                                                                                                   

ДГ