РЕШЕНИЕ № 146

Гр. Разград  20.11.2014 г.

 

 

В ИМEТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАЯ ЙОНЧЕВА

                                 ЧЛЕНОВЕ : ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                                              ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                                                                                              

Секретар: С.Л.                                                                                     

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр.  дело № 275 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

         С обжалваното Решение № 277 / 11.09.2014 г., постановено по гр. д. № 1362 / 2014 г. РС – Разград наложил мярка за защита на Х.Х.Д. и Х.А.И. срещу Х.М.Д., като задължил последния да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на  първите две. Със същото решение съдът отхвърлил като неоснователни исканията на Х.Д.  за отстраняване на Х.Д.  от съвместно обитаваното от тях жилище в с. Езерче, обл. Разград, да бъде забранено на Х.Д. да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти на Х.Д. и да бъде задължен Х.Д.  да посещава специализирана програма в Център  на НПО гр. Разград. Освен това с решението си съдът предупредил Х.Д.  за последиците от неизпълнение на заповедта и отхвърлил като неоснователно и недоказано твърдението, че Х.Д. е осъщствил домашно насилие на 21.07.2014 г. спрямо С.А.И. и осъдил Х.Д. да заплати глоба в размер на 1000 лв. Въз основа на решението е издадена и съдебна заповед.

         Недоволна Х.Д. обжалва решението в частта с която са отхвърлени като неоснователни  исканията за налагане на мерки по чл. 5, т. 2 и 3 от Закона за защита от домашно насилие, по отношение на Х.М.Д.. Твърди се, че с наложените от съда мерки се създава само илюзорна защита, както и че веднага след постановяване на решението Х.Д. е нарушил заповедта и извършил друг акт на домашно насилие.

        В предоставеният му срок въззиваемия Х.М.Д.  депозира  възражение в което се излага становище за неоснователност на жалбата.

         Недоволен Х.М.Д. също обжалва решението, в частта, с която е наложена марка по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН и в частта, с която е наложена глоба в размер на 1000 лв., на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

         В предоставения й срок Х.Х.Д., не депозира възражение.

         В съдебно заседание процесуалният представител на Х.Д. подържа жалбата на същите основания, с искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което по отношение на Х.Д. да бъдат наложени мерки по чл. 5, т. 2 и 3 от ЗЗДНсамо по отношение на частта относно наложената му глоба с молба за намаляването й.

         В съдебно заседание процесуалният представител на Х.Д. подържа жалбата само относно наложената му глоба с молба за намаляването й. поради оттегляне на жалбата в останалата й част, с влязло в сила определение въззивното производство е прекратено.

         Съдът прецени доказателствата по делото и констатира следното:

         Като подадена в срок, от надлежни страни  и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбите са процесуално допустими., но разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения: 

         Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона, поради което въззивната инстанция намира, че не следва да преповтаря фактическата обстановка и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

         С обжалваното решение Разградският районен съд приел, че на 21.07.2014 г. в с. Езерче, обл. Разград, Х.Д. осъществил акт на домашно насилие над Х.Д. и малолетното дете Х.И.. В тази му част решението е обжалвано от Х.д., но след като същия оттегли жалбата против тази част на решението и след  прекратяване на производството в тази му чест, с влязло в сила протоколно определение, решението в тази му част се явява влязло в сила.

         Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира жалбата на Х.Д. за основателна. С решението си първоинстанционният съд приел, че предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка – задължаване на нарушителя да се въздържа от домашно насилие – се явява адекватна защита, имайки предвид тежестта на извършеното домашно насилие. Въззивната инстанция не споделя този извод. Според приетото от съда в решението, въз основа и на представените по делото доказателства, акта на домашно насилие се изразява в следното: “ нарекъл съпругата си “ курва “, заплашил я със саморазправа, забранил й да ползва тоалетната и й нанесъл удари по главата, гърба и дланта на дясната ръка. “. По делото не е спорно, че с Решение от 31.03.2010 г. по гр. дело № 351 / 2010 г. на РС – Разград  е постановена мярка за защита на Х.Д.  срещу осъществено домашно насилие от Х.Д., по чл. 5, ал. 1, т.1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН, като му наложил и глоба в минималния предвиден размер от 200 лв., на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

         С оглед на горното въззивната инстанция намира, че наложената от районният съд мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, не съответства на характера и тежестта на нарушението. Упражненото от нарушителя физическо и психическо насилие спрямо пострадалите, предполага налагане и на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДН. Нарушителя осъществил акт на домашно насилие, след като спрямо него вече са налагани мерки за защита през 2010 г.       

         По отношение на сроковете на мерките за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДН изразяващи се в отстраняването на жалбоподатателя от съвместно обитаваното с въззиваемата жилище и в забраната  да се приближава до местата, на които последната живее, работи и осъществява своите социални контакти, въззивната инстанция намира, че и за двете мерки този срок следва да бъде от по 14 месеца.

         По жалбата на Х.Д.:

         Разградският окръжен съд намира тази жалба за частично основателна. С оглед взетите спрямо други две мерки съдът намира, че размера на глобата следва да бъде намален от 1000 лв. на 600 лв.

         В останалата му част решението следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

         На основание чл.17, ал. 5, изр.последно следва да бъде издадена нова ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, считана за неразделна част от решението.

         Воден от горното и на основание чл.17 от ЗЗДН във вр. с чл. 272 и чл.271 от ГПК Съдът

РЕШИ:

            ОТМЕНЯ Решение  № 277 /11.09.2014 г.  по гр. дело № 1362 / 2014 г. по описа на РС-Разград в ЧАСТТА, с която са отхвърлени, като неоснователни, исканията на Х.Д.  за отстраняване на Х.М.Д.  от съвместно обитаваното от тях жилище в с. Езерче, обл. Разград, както и да му бъде забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти отдих на Х.Х.Д. и в ЧАСТТА, с която е наложена глоба на Х.М.Д., за размера над 600 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         ОТСТРАНЯВА Х.М.  Д., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Х.Х.Д.,***, за срок от четиринадесет месеца.

         ЗАБРАНЯВА на Х.М.  Д., ЕГН ********** да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Х.Х.Д., ЕГН **********, за срок от четиринадесет месеца.

         ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

         Осъжда Х.М.  Д., ЕГН ********** да заплати в полза на ОС-Разград държавна такса в размер на 12.50лв.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

         На основание чл.17, ал. 5, изр.последно да се издаде нова ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, считана като неразделна част от решението.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.

 

 

СЛ