РЕШЕНИЕ № 156
Гр. Разград 15.12.2014 г.
В ИМEТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на седемнадесети ноември две
хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
Секретар:
Н. Р.
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. гр. дело № 378
по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл.
от ГПК.
С Решение
№ 232 / 11.08.2014 г., постановено по гр. дело № 289 /
Недоволен
ищеца “ Кредисимо “ АД, ЕИК ********* обжалва решението в частта с
която е отхвърлен иска за възнаградителна лихва над
присъдения размер от 7.23. лв. до предявения размер от 240.00 лв., както и в
частта с която е прогласена нищожност на чл. 10.1 от сключения между страните
договор за заем (револвиращ кредит) № CN-69965 / 27.12.2011 г. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е изчислявал възнаградителната лихва на годишна база, вследствие на
което стигнал до неправилен извод, определяйки размер на задължението 1866.67
лв. Въззивникът твърди, че съгласно клаузата на чл.
27 от скючения между страните договор, при неплащане на четири последователни вноски за лихва от по
80.00 лв.(общо 320.00
лв.), незабавно настъпва предсрочна изискуемост на всички вземания, които до този момент са
главница в размер на 399.00 лв. и четири вноски за лихва общо в размер на
320.00 лв. Жалбоподателят твърди, че в случая предсрочната изискуемост
е настъпила около два месеца след
сключване на договора, т.е. та 26.02.2012 г.
и след тази дата договора се счита за прекратен, поради което след тази
дата не би могло да се претендира договорна лихва за забава. Счита също така,
че клаузата на чл. 10.1 от договора не е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави. Отправя се молба за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което да бъде уважен иска, така, както е предявен,
ведно със законните последици от това.
Въззиваемата страна С.Т.Д. депозира отговор на въззивната жалба в който се изразява становище, че
районният съд правилно е изчислил, че на годишна база договорната лихва е
несъобразена с добрите нрави и в този смисъл клаузата на чл. 10.1 от сключения
договор се явява нищожна. Твърди се, че и годишна лихва в размер на 480 % също
се неморално висока. В заключение се отправя молба за потвърждаване на
решението в обжалваната част.
Страните
не се явяват в съдебно заседание, като изпращат писмени становища, с които се
подържа жалбата, респ. отговора.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и след като обсъди развитите с
жалбата оплаквания прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а въззивната
жалба против него, разгледана по същество се явява основателна по следните
съображения:
Разградският
районен съд е сезиран с искова молба на правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 86 от ЗЗД, от “ Кредисимо “ АД, ЕИК *********, в която
се твърди, че ищеца с предишно наименование “ Глобекс
финанс “ АД до 06.12.2013 г., разполага със заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417, т. 9 от ГПК, срещу длъжника С.Т.Д. по ч. гр. дело 0 1483 /
Ответникът С.Т.Д. дала писмен отговор
на исковата молба в срок, в който признава наличието на сключен договор, като
каузално отношение. Оспорва твърдението, че е извършила едно плащане от 100.00
лв. на 19.05.2012 г., с твърдението, че е извършила плащане на 100.00 лв. на
18.05.2012 г. Счита, че клаузата на чл. 10.1 от договора е нищожна, а
уговорената с тази клауза лихва от 20 % за 15 дни, противоречи на добрите нрави
и закона, поради което не дължи претендираната от
ищеца сума за лихва в размер на 240.00 лв. Освен това счита, че и целият
договор е нищожен, като сключен с цел заобикаляне на Закона за потребителския
кредит.
От събраните по делото доказателства
се установява, че страните сключили Договор
за заем (револвиращ кредит) № CN-69965 / 27.12.2011 г. за сумата 399.00 лв., която сума е
получена от заемателя., който подписал и представения
Запис на заповед от същата дата. Тези обстоятелства не са спорни между
страните. Част от договора са представените Общи условия. Съгласно чл. 10.1 от
договора заемателя
дължи лихва в размер на 20 % от
размера на предоставената сума за всеки 15-дневен период на ползване на заема,
до окончателното му издължаване. Съгласно чл. 27 от договора всички вземания по
договора стават автоматично предсрочно изискуеми, без да е необходимо каквото и
да било уведомление или покана от страна на заемателя
към заемателя, при забава в плащането на четири
поредни вноски по лихви, начислени при условията на чл. 10.1. от договора..
След като ответникът С.Т.Д. не изпълнила
задължението си, ищецът подал Заявление за издаване заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК, образувано в ч.гр. дело № 1483 / 2013 год. по описа на PC - гр. Разград.
По образуваното заповедно производство съдът
с Разпореждане от 13.09.2013 г. допуснал незабавно изпълнение и
разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
които разпоредил длъжникът С.Д. да плати на ищеца - заявител, сумата 639.00
лева, ведно със законната лихва от 12.09.2013 г. до окончателно плащане и 145
лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Срещу издадената Заповед за изпълнение
на 06.01.2014 г. ответника възразил, като оспорил вземането.
Предвид постъпилото възражение, съдът
разпоредил на заявителя да предяви искова претенция за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение. В указания му едномесечен
срок заявителя предявил иск за установяване на вземането си, по който било
образувано гр. дело № 289 /
Съгласно заключението на назначената
по делото ССЕ е налице едно плащане от страна на ответницата – на 19.05.2012 г.
в размер на 100.00 лв., като към тази дата е налице просрочие
по първата вноска за лихва от 113 дни. Описана е изискуемостта
на вноските от по 80.00 лв. на всеки 15 дни от 12.01.2012 г. до 12.03.2012 г.
включително. Дължимата лихва по договора, след приспадане на внесените 100.00
лв., възлиза на 300.00 лв., а дължимата законна лихва върху сумата 400.00 лв.
за горния период на забава възлиза на 7.23 лв. Дължимата законна лихва върху
главница от 399.00 лв. за периода от 14.03.2012 г. до 13.09.2013 г. възлиза на
61.53 лв.
При идентична фактическа обстановка Разградският
районен съд стигнал до правни изводи за уважаване на иска по отношение на
сумата 367.76 лв. – главница, ведно със законната лихва от 12.09.2013 г. до окончателно
плащане и за отхвърляне на претенцията за лихва над сумата 7.23 лв. до
предявения размер от 240.00 лв. Основният аргумент на съда за отхвърляне на
иска е, че клаузата на чл. 10.1 от договора се явява нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, поради което следва да се замести от
разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД.
Въззивната
инстанция споделя приетите от районният съд правни изводи.
В настоящия случай става въпрос за
уговорена между страните договорна или възнаградителна лихва, доколкото
задължението е за престиране на родово определени
вещи - парични знаци, при което не би могло да има пълно неизпълнение, тъй като
рода не погива, а се касае винаги до забавено неизпълнение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Тази разпоредба е диспозитивна и по принцип не съществува
пречка страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични
задължения над размера на законната лихва, като тяхната свобода на договаряне
не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. По действащото българско
право максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно която норма страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
По делото не е спорно, че страните свободно са
договорили възнаградителна лихва в размер на 20 %
от размера на предоставената сума за всеки 15-дневен период на ползване
на заема, до окончателното му издължаване. В случая е предоставена сума в
размер на 399.00 лв. Съгласно горната клауза
задължението за лихва е в размер на по 80.00 лв. за всеки петнадесет
дни. Уговорената по този начин и в тези размери възнаградителната лихва за всеки от периодите надвишава повече от четиридесет и четири пъти размера на законната
лихва за забава, която
съгласно заключението на вещото лице за първия период възлиза на 1.70 лв., за
следващите три периода по 1.81 лв. и за последния период 1.80 лв. За исковия период
от два месеца размера на уговорената лихва възлиза на 400 лв., докато този на
законната лихва за същия период е в размер на 7.23 лв. или надвишаваща я с повече от
петдесет и пет пъти. Преценявана към
момента на сключване на договора, уговорената по този начин лихва като неустойка, безспорно отговаря на обезпечителната
си функция, доколкото има за задача да стимулира точното изпълнение на поетото
задължение. Съпоставена обаче с размера на задължението, чието изпълнение
обезпечава и със стойността на очакваните вреди от евентуалното неизпълнение, уговорената лихва, като неустойка излиза
извън другите две обичайни нейни функции - обезщетителна
и санкционна.
Предвидената в договора лихва, както се посочи по-горе, надхвърля над 47 пъти само за първия период на забавата размера на законната лихва, с която се
обезвреждат вреди от евентуалното неизпълнение на паричното задължение в срок. Така
както е уговорена лихвата - нейното
формиране и размер предпоставя отнапред недопустимо обогатяване на кредиторите
за сметка на длъжника. Изложените съображения обуславят извода, че уговорената клауза с чл. 10.1 от Общите
условия към сключения между страните договор от 27.11.2011 г. противоречи на
основния принцип на справедливост и добросъвестност в гражданските
правоотношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна.
Като неоснователно се преценява възражението, релевирано във въззивната
жалба, че размера на
договорните лихви нараснал поради продължителното неизпълнение от страна на заемателя, който имал възможност сам да ограничи размера на
неизпълението и по този начин да влияе и върху
размера на дължимата договорна лихва за всеки период.
При тези
обстоятелства решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като
правилно и законосъобразно. В останалата част, същото е влязло в сила, като необжалвано.
С оглед
изхода на делото направените от въззивника разноски
за това производство следва да останат за негова сметка.
Възвивната инстанция констатира, че е налице противоречие
между мотивите и доспозитива на обжалваното решение,
изразяващо се в следното: Искът е предявен от “ Кредисимо
“ АД против С.Т.Д.. В този смисъл е и обстоятелствената част решението. В диспозитива обаче е прието за установено по отношение на “ Кредисимо “ АД, ЕИК ********, че дължи на С.Т.Д. ***67.76 лв.
С оглед съдържанието на обжалвания съдебен акт, въззивната
инстанция намира, че в случая е налице очевидна фактическа грешка, която следва
да бъде отстранена от първоинстанционния съд по реда
на чл. 247 от ГПК, след връщане на делото.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 232
/ 11.08.2014 г., постановено по гр. дело № 289 /
В
останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:
1. 2.
НР