Р Е Ш Е Н И Е № 160

Гр. Разград, 18. 12. 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев

2. Ирина Ганева

при секретаря С. Л. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 283 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпили са въззивни жалби от Г.Д.П. – Бачовска, Д.Г.П. и Х.Д.П. чрез пълномощници адв. Д. и адв. Ненкова против Решение № 173/ 30. 05. 2014 г. по гр. д. № 45/ 13 г. по описа на РС Исперих, с което е прогласена нищожността на договор за доброволна делба акт № 72, т. ІІ, рег. № 1811/ 26. 06. 2000 г. на нот. с рег. № 254 на НК и е допусната съдебна делба между Е.С.Д., Ц.И.П., М.Х. Д., Д.Г.П., Х.Д.П., Г.Д.П. върху недвижими имоти, останали в наследство от наследодателя С. Х. М., находящи се в землището на с. Йонково, общ. Исперих, подробно описани. Жалбоподателите излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона, като молят решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Постъпила е въззивна жалба срещу същото решение от М.Х. Д., като излага доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага довод, че не е установено по безспорен начин наличието на сключен граждански брак между общия наследодател С. Х. М. и наследодателката на ищците М. Р. М.а, тъй като в представения Акт за женитба от 1946 г. последната била посочена с различни имена.

Въззиваемите Е. С. Б. и Ц.И.П. чрез пълномощник са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, като излагат съображения за нейната неоснователност.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо, а жалбите депозирани срещу него, разгледани по същество се явяват неоснователни.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Страните по делото не спорят, че С. Х. М., поч. на 25. 02. 1983 г. е оставил за законни наследници Х. С.ов Х., поч. на 28. 07. 1990 г. – негов син, роден от предходен брак с М. С., поч. на 23. 07. 1944 г. и М. Р. М.а – последваща съпруга, поч. на 10. 03. 1998 г. Първата ответница М. Х.С. е законен наследник на Х. М., а останалите трима ответника са законни наследници на С. Х.С. – дъщеря на Х. М.. Ищците са законни наследници на М. Р. М.а. Приложен е Акт № 20/24. 06. 1946 г. за женитба на С. Х. М. и М. С. П.. Според ЛРК на С. Х. М., като съпруга е вписана М. Р. М.а. Приложено е Удостоверение изх. № АОУ1317/ 04. 03. 14 г. на Община Исперих, според което М. Р. М.а и М. С.П. са имена на едно и също лице. Това удостоверение не е оспорено от ответниците, прието е като доказателство пред първоинстанционния съд, поради което и изложения довод във въззивната жалба от М.Х. Д., че не е установено по безспорен начин наличието на сключен граждански брак между общия наследодател С. Х. М. и наследодателката на ищците М. Р. М.а, тъй като в представения Акт за женитба от 1946 г. последната била посочена с различни имена е необоснован. Освен това, следва да се отчете и обстоятелството, че възражението на жалбоподателката Д., направено пред въззивната инстанция е преклудирано, тъй като нито с писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК, нито в съдебното заседание, в което е представен документа – Акт за женитба от 1946 г. са оспорени факта на наличие на сключен граждански брак и самия документ, който го удостоверява. В този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/ 2013 г. на по т. д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Няма спор между страните, че недвижимите имоти, предмет на делбата са придобити от С. М. преди брака му с М. М.а. Спорът между страните се свежда до това – дали ищците, като наследници на М. М.а са наследници на починалият й преди нея съпруг С. М..Обоснован и законосъобразен е изложения от първоинстанционния съд извод, че ищците са наследници на С. М. и в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 9а от ЗН. В ТР № 1/1998 г. се приема, че „последващ съпруг” е този, чийто брак е сключен след одържавяването. Предпоставките за приложението на чл. 9а ЗН са следните - гражданският брак да е сключен след одържавяване на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации, съпругът да е преживял съпруга - собственик, от брака да няма родени или осиновени деца и последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. Предпоставките следва да съществуват кумулативно, поради което при отсъствието на една от тях нормата на чл. 9а ЗН не се прилага. В случая е безспорно, че бракът между С. М. и М. М.а е сключен преди одържавяване на имотите /на 24. 06. 1946 г./ С. М. е починал на 25. 02. 1983 г. Правото на собственост върху процесните недвижими имоти е възстановено с план за земеразделяне с Решение № 01ЙВО от 30. 10. 1997 г. След възстановяване правото на собственост – на 10. 03. 1998 г. е починала М. М.а. Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице две от предпоставките, визирани в чл. 9а от ЗН, а следва да се прилагат общите правила при наследяване по ЗН. Договорът за доброволна делба, сключен на 28. 06. 2000 г. без участието на наследниците на М. М.а е нищожен, според чл. 75, ал. 2 от ЗН и законосъобразно недвижимите имоти са допуснати до съдебна делба между ищците и ответниците.

Неоснователен е изложеният довод във визивните жалба, че имотите са станали собственост на ответниците въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Постоянна е съдебната практика, като е налице и задължителна такава, че сънаследникът владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. Той може да измени основанието за владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание. Според разпитания от районния съд свидетел К., ищцата Ц.П. била установила контакт с ответницата М. Д. и наследодателката на ответниците С. П., които отказали да й заплатят припадащата й се част от рентата, която получавали въз основа на сключени договори за аренда на земите, като й заявили, че земите били само техни. Това е станало в периода 2004 г. – 2006 г. , според показанията на св. К.. Не е установено до 2004 г. да е демонстрирано подобно намерение спрямо наследниците на М. М.а и в частност по отношение на Ц.П.. Искът е предявен на 25. 01. 2013 г. и придобивната давност към този момент не е била изтекла. Доказателства за манифестиране на намерението за своене от тези сънаследници спрямо другата ищца Е.Д. не са посочени и събрани по делото.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателите е довело районния съд до неправилен извод,че предявените искове са основателни, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 173/ 30. 05. 2014 г. по гр. д. № 45/ 13 г. по описа на РС Исперих.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ