РЕШЕНИЕ

№ 158 / 2.12.2014г. Гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и четвърти ноември, две хиляди и четиринадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 288 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И.Д.И. против решение № 244 / 19.08.2014г., постановено по гр.д. № 943 / 2014г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен предявен от същия иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане на установено, че не дължи присъдени в полза на „Т. – Разград”ЕАД суми, за които е било образувано изпълнително производство, поради изтекла погасителна давност. Жалбоподателят излага твърдения за неправилност на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се процесуален представител.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият „Т. – Разград”ЕАД не е подал писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и изразените от страните становища, констатира следната фактическа обстановка: На 10.03.2006г. въззиваемият „Т. Разград” ЕАД се е снабдил с изпълнителен лист срещу жалбоподателя И.И. за сумата 305,64лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 1.06.2004г. – 31.01.2006г., сумата 22,62лв., представляваща законна лихва върху главницата, считано от 27.02.2006г. до окончателното й изплащане и сумата 6,57лв. за направени разноски в производството. На 28.04.2006г., по представена молба от взискателя, държавният съдебен изпълнител при РС Разград е образувал изп.д. № 450 / 2006г. В молбата за образуване топлофикационното дружество е посочило, че ако длъжникът не изпълни доброволно своето задължение, ДСИ следва да пристъпи към принудително изпълнение, като възбрани и изнесе на публична продан недвижимо имущество на длъжника или като опише и продаде негови МПС. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на И.И. на 11.07.2006г. На 3.02.2009г. ДСИ е поканил взискателя да се яви за справка, но последният не е изпълнил указанието и не е предприел последващи действия във връзка с изпълнението. С постановление от 19.09.2013г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, след като е установил, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

С молба от 23.04.2014г. „Т. Разград”ЕАД е поискал от ЧСИ Д.Д. образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. На същата дата е образувано изп.д. № 20147620400193 по описа на ЧСИ. На 13.05.2014г. жалбоподателят И. е получил призовка за доброволно изпълнение, в която, освен главницата в размер на 305,64лв., са посочени като дължими още мораторна лихва в размер на 22,62лв., законна лихва в размер на 300,85лв., натрупана за периода от 27.02.2006г. до 9.05.2014г. и сумата 6,57лв. за направени разноски в производството.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е основателна. Изпълнително дело № 450 / 2006г. по описа на ДСИ при РРС е образувано на 28.04.2006 г. Последното действие по това дело е получаването от длъжника на призовка за доброволно изпълнение на 11.07.2006г. Предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело,съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК, съответно чл.330 ал.1 б."д" ГПК (отм.), са били налице на 11.07.2008г. Независимо, че към този момент съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на делото, правните последици на прекратяването са настъпили. Постановлението от 19.09.2013г. на ДСИ за прекратяване на изп.д. № 450 / 2006г. има единствено декларативен характер, защото с настъпване на основанието, посочено в чл.433 ал.1 т.8 ГПК, прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона /в този смисъл Решение № 31 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 400/2009 г., II т. о., Решение № 76 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г., I т. о./. От 11.07.2008г. е започнала да тече нова тригодишна погасителна давност по чл.111 б."в" ЗЗД, която е изтекла на 11.07.2011г. По делото няма спор относно периодичния характер на вземането. Ответникът не е твърдял, нито е представил доказателства, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, за да бъде приложена петгодишната давност съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД. Дори и да се приеме, че в случая следва да изтече по-дългият давностен срок, това е станало на 11.07.2013г. Искането за образуване на новото изпълнително дело е направено на 23.04.2014г., т.е.след изтичане на давността, поради което предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че вземането не се дължи като погасено по давност, е основателен.

Съдът не споделя изводите на районния съд, направени въз основа на цитирана незадължителна съдебна практика на други окръжни съдилища, че след като съдебният изпълнител не е предприел първоначално поисканите от взискателя действия, погасителната давност въобще не е започнала да тече. Действително, в подадената на 28.04.2006г. молба за образуване на изпълнително производство, топлофикационното дружество е посочило, че ако в срока за доброволно изпълнение длъжникът не изпълни своето задължение, ДСИ следва да пристъпи към принудително изпълнение, като възбрани и изнесе на публична продан недвижимо имущество на длъжника или като опише и продаде негови МПС. След като И.И. не е изпълнил доброволно задължението, взискателят е демонстрирал пасивно поведение – не е проявил интерес чрез последващи действия да установи наличието на имущество на длъжника, спрямо което да насочи изпълнението, не е извършил справка за хода на изпълнителния процес, дори не се е явил в канцеларията на СИС при РРС, след изричната покана от 3.02.2009г. на ДСИ. Тълкуването на нормата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК следва да бъде изведено от принципа за спазването на справедливия баланс между интересите на всички участващи в процеса страни. От една страна, законът дава възможност на взискателя да очертае кръга на изпълнителните способи, посредством които да защити във възможно най-пълен обем своите права по изпълнителния лист. От друга страна обаче спрямо същия е въведено и изискване за активно поведение в рамките на изпълнителния процес. С въвеждането на срок от две години, в който същият бездейства, законът поставя разумна граница на неговите права, с цел запазване на интересите и на длъжника, който не следва да търпи негативните последици от образуваното изпълнение за неопределен период от време. Още повече, че по аргумент от чл.435 ал.2 ГПК, последният не разполага с правно средство за защита срещу продължаващо изпълнение при липса на правно основание за това. С нормата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК законът гарантира справедлив и разумен баланс между интересите на всички засегнати страни в изпълнителния процес. Преценена от тази гледна точка, първоначалната молба на взискателя за образуване на изпълнително производство срещу длъжника съвсем не е достатъчна, за да бъде същият освободен от задължението си да поиска от съдебния изпълнител извършване на действия, следващи връчването на призовката за доброволно изпълнение. При тези данни за въззивния съд се налага извод, че взискателят не е проявил интерес към извършване на изпълнителни действия в срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, който е започнал да тече от връчване на призовката за доброволно изпълнение. С неговото изтичане е настъпило прекратяването на изпълнението по силата на самия закон.

Обобщавайки гореизложеното, въззивният съд счита, че искът с правно основание чл.439 ал.1 ГПК следва да бъде уважен. Като е достигнал до обратен извод, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено ново, с което бъде прието за установено по отношение на „Т. Разград”ЕАД, че И.Д.И. не дължи присъдени в полза на същото дружество суми, както следва: 305,64лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 1.06.2004г. – 31.01.2006г., мораторна лихва в размер на 22,62лв., законна лихва в размер на 300,85лв., считано от 27.02.2006г. до 9.05.2014г. и сумата 6,57лв. за направени разноски в производството.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените в съдебното производство деловодни разноски. В хода на първоинстанционното производство И.И. е заплатил ДТ за завеждане на иск в размер на 200лв., ДТ за снабдяване с обезпечителна заповед в размер на 5лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 400лв., или направените разноски са в общ размер на 605лв. Във въззивното производство същият е внесъл ДТ за обжалване в размер на 100лв. Съобразно изхода от делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 244 / 19.08.2014г., постановено по гр.д. № 943 / 2014г. по описа на РС Разград, като вместо това постановява:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т. – Разград”ЕАД, че И.Д.И. не дължи присъдени в полза на същото дружество суми по изпълнителен лист, издаден на 10.03.2006г. от РС Разград, за което е образувано изп.д. № 20147620400193 по описа на ЧСИ Д.Д., както следва: 305,64лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 1.06.2004г. – 31.01.2006г., мораторна лихва в размер на 22,62лв., законна лихва в размер на 300,85лв., считано от 27.02.2006г. до 9.05.2014г. и сумата 6,57лв. за направени разноски в производството.

ОСЪЖДА „Т. – Разград”ЕАД да заплати на И.Д.И. *** деловодни разноски в размер на 605лв. и направени пред въззивния съд разноски в размер на 100лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH