О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

Разград

30. І.2014г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Съд

30.І.

2014

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В закрито заседание в следния състав:

Председат Председател

ЛАЗАР МИЧЕВ

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Членове:

№ 381

2013

ч. в.гражданско

като разгледа докладваното от председателя

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с ч.418(4)ГПК.

С Разпореждане№3629/9.ХІІ.2013г., постановено по ч.гр.д.№1953 по описа му за 2013г., РРС е оставил без уважение подаденото от СЖ„Експресбанк” АД,ЕИК*****,гр.Варна заявление вх.№10979/5.ХІІ.2013г. , В ЧАСТТА с която по реда на чл.417 ГПК е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М.Х.Р., в качеството му на поръчител - солидарно задължил се с кредитополучателя по договор за банков „Еспресо”№99495/19.ХІІ.2008г. за вземане в общ размер на 8887,36 лв., от които 6 319,67лв. дължима в изпълнение главница, 22,56 изискуема възнаградителна лихва, 2 333,29лв. договорена наказателна лихва и вземане за такси и разноски в размер на 11,84лв. Заявлението е основано на визираните в чл.417, ал.1, т.2 ГПК документи-договор и извлечение от сметка.

Недоволен от така постановеното разпореждане, заявителят обжалва същото. Твърдейки незаконосъобразност и противоречие на атакувания съдебен акт с константната съдебна практика на ВКС, моли за неговата отмяна и за допускане на заявеното по реда на чл.417 ГПК незабавно изпълнение и срещу солидарно задължилият се с връщането на кредита поръчител.

Като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, а след отстраняване на констатираната от съда нередовност в срок и като редовна от формална страна, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК проверка на обжалваното разпореждане, въззивният съд намира същото за валидно и процесуално допустимо, а като постановен по същество на заявлението отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителя и законосъобразно.

От данните по делото се установява, че РРС е бил сезиран с редовно по см. на чл.411 ГПК заявление. Претендирано е незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за парично вземане въз основа на двата приложени към заявлението документа-сключен с М. М. Ю., ЕГН********** договор за кредит „Еспресо” №99495/19.ХІІ.2008г. и извлечение от сметка, открита по партида на кредитополучателката за дължимото по договора вземане. И двата документа, заедно и поотделно, по см. чл.417, ал.1,т.2 ГПК са възведени като титул, позволяващ реализиране на вземане по този извънсъдебен способ на процесуална защита.

Тези документи, правилно съобразени от първостепенния съд като редовни по см. на чл.418 ГПК от външна страна, представляват основание по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу задължилото се с връщането на кредита лице. В тази си част разпореждането не е обжалвано и е вл. в сила.

Изводът на първоинстанционния съд, че приложеното към заявлението извлечение доказва изискуемост на претендираното по реда на заповедното производство парично вземане, е законосъобразен, обоснован и се споделя от състава на въззивния съд.

Производството за  издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.418 ГПК е формално и едностранно, а обхватът на съдебната проверка е ограничен до правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения с молбата документ. В конкретната хипотеза, заявителят се позовава на извлечение от счетоводните книги, представляващ частен свидетелстващ документ, на който законодателят е придал особена доказателствена сила. В този смисъл, за да бъде годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, извлечението следва да установява индивидуализирано по период и размер подлежащото на изпълнение вземане. Преценено от неговата външна страна, представеното извлечение от счетоводните книги на банката представлява редовен документ, удостоверяващ ликвидност и изискуемост на претендираното срещу кредитополучателката парично вземане. Извод, който безспорно се следва при обсъждането му в съвкупност с приложените към заявлението договор за банков кредит и договор за поръчителство.

Съгласно сключеният с жалбоподателя договор, кредитополучателката М. М. Ю. се е задължила с погасяването на отпуснатия й в размер на 7 800,00лв. кредит за срок от седем години(84 месеца) на равни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец. Размерът, на месечно дължимите по главницата вноски, е определен с договора и изготвения към същия погасителен план на 133,75лв.

В разпоредбата на чл.10, ал.2 от договора, при обективирано от кредитополучателя просрочие на дължима по договора анюитетна вноска за повече от 90 дни, считано от съответната дата на дължимото плащане, е предвидена предсрочна и настъпваща автоматично изискуемост на цялото вземане. Ще рече, при дължимо съгласно погасителния план плащане на всяка една от вноските в срок до 15-то число на съответния месец, условието за предсрочна изискуемост на цялото вземане се счита за настъпило при неплащане на вноската на 91-я ден от датата на падежа й. В конкретния случай страните са предвидили изискуемост на вземането без да е необходимо предизвестие. Т.е., предсрочната изискуемост не е предвидена като възможност за кредитора, а като настъпваща автоматично и по силата на договора. Като според предвиденото в чл.12, в предсрочно изискуемото се вземане са включени и договорените в полза на Банката такси, комисионни, разноски по обслужване на кредита, начислените лихви и неиздължената главница. В тази поредност, съгл. чл.12 от договора е предвидено и удовлетворяването на вземанията.

Във всички останали случаи на неизпълнение от страна на кредитополучателя, по см. на чл.11 от договора в право на кредитора е предвидена възможност да изиска предсрочна изискуемост на цялото вземане.

В приложеното извлечение от сметка по партида на кредитополучателката е отразено, че към датата на подаденото по реда на чл.417ГПК заявление-5.ХІІ.2013г., същата е в забава за повече от 90 дни по отношение на дължимата на 10.ХІ.2009г. анюитетна вноска. От тази дата, считано до датата на подаване на заявлението и съгласно предвиденото в чл.10 от договора, са изтекли повече от 90 дни.

Както бе посочено и по горе, извлечението от сметка е редовен от външна страна частен свидетелстващ документ, доказващ към отразената в него дата изискуемост на вземането и настъпване на предпоставките за предсрочната изискуемост на цялото вземане по договора. Преценено в този смисъл, по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК същото представлява годен изпълнителен титул, удостоверяващ изпълняемо право. От фактите по делото се следва за установено, че 91-я ден на обективираната от длъжника забава, считано от 10.ХІ.2009г. е настъпила на 7.ІІ.2010г.-неделя, неприсъствен ден. Тъй като последният ден от договорения в дни срок е неприсъствен, в този си състав съдът приема същият за изтекъл в първия следващ присъствен ден-8.ІІ.2010г.(понеделник).

В съответствие с установените по делото факти, тълкувайки волята на съконтрагентите по сключения договор за кредит в съответствие със законовото правило на чл.20 ЗЗД, съдът приема, че в случая с договорната клауза на чл.10, в рамките на въведената от законодателя с чл.9 ЗЗД договорна автономия, е създадена допълнителна, а не алтернативна правна възможност за удовлетворяване на кредитора преди настъпване падежа на главното задължение поради обективирана от длъжника неизправност. Предсрочната изискуемост е обективно настъпил факт, при доказано осъществен по см. на чл. 10 от договора фактически състав.

Противно на предвидената по см. на чл.10 предсрочна изискуемост, кредиторът предприема действия за обявяване на същата с отправени до кредитополучателката и поръчителя покани за доброволно плащане, дължимо в размер на 6 506,65лв. в едноседмичен срок от връчването й.

От приложените като доказателство на л.17 и сл. покани и известия е видно, че адресираното до кредитополучателката покана не й е бил връчена. В известието за доставянето й на посочения в договора адрес, е отбелязано, че получателя е непознат.

Адресираната до поръчителя покана за дължимо в седмичен срок от връчването й плащане на задължение в размера на 6 506,65лв., е била връчена на същия лично на 4.VІІ.2011г. Считано от тази дата, предоставеният за доброволно изпълнение седмичен срок е изтекъл на 11.VІІ.2011г.

В заявлението си по чл.417 ГПК относимо на данните от приложеното към него извлечение по см/ка, жалбоподателят се е позовал на настъпила към 19.ІХ.2011г. предсрочна изискуемост на дълга по договора.

По делото няма спор, че при посочените по горе условия, с връщане на кредита в условията на солидарност с кредитополучателя са се задължил и обезпечилият изпълнението му поръчител –М.Х.Р..

Както вече бе посочено, сезираният с производството по чл.417, ал.1, т.2 ГПК съд е задължен по см. на чл.418, ал.2 ГПК да провери дали документът, на който се основава заявлението за издаването на заповедта за незабавно изпълнение удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. Преценката дали от приложените към заявлението документи се следва извод, че соченият в същото длъжник е процесуално и материално легитимиран да отговаря за предявеното в производството вземане, е дължима от съда и по отношение на всеки един от привлечените към солидарна отговорност длъжници, каквото качество безспорно има и поръчителят по процесния договор.

От разпоредбите на чл.138 и сл. ЗЗД следва, че отговорността на поръчителите е поставена в зависимост от задължението на прекия длъжник. Тя съществува дотолкова, доколкото е налице главното задължение. Въпреки законово регламентираната акцесорност на задължението им, по см. на чл.147, ал.1 и ал.2 ЗЗД отговорността на поръчителите не винаги е в зависимост от съдбата на основното задължение.

По см. на чл.147, ал.2 ЗЗД поръчителите остават задължени по главното задължение и след падежа му, само ако в шестмесечен срок от настъпването му кредиторът е предявил същото против длъжника. По аргумент на противното се следва, че при обективирано в рамките на този шестмесечен срок бездействие на кредитора, поръчителите не остават задължени към него за това вземане. Т.е., ако в този срок кредиторът не е предявил иск за вземането си против длъжника, погасява се, както правото му на иск, респ. правото му да търси защита чрез съд против поръчителя, така и самото право на вземане срещу последния. Ако искът срещу длъжника не бъде предявен в шестмесечен срок от падежа на главното задължение, отпада условието за съществуване на отговорността на поръчителя спрямо кредитора. Това показва, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е преклузивен и че за него съдът следи служебно, независимо от характера на производството, с което е сезиран-исково или заповедно.

От граматически проведеното тълкуване на нормата на чл.147 ЗЗД следва, че фактическият й състав се състои от два елемента: обективен - определен период от време, и субективен - кредиторово бездействие. Несъмнено е, че в разглежданата законова хипотеза такова ще е налице единствено при доказано настъпила изискуемост на задължението.

При доказано настъпила, по силата на чл.10 от Договора предсрочна изискуемост на вземането към 8.ІІ.2010г., с подаване на заявлението си по чл.417ГПК, жалбоподателят позовава настъпването й към един по –късен момент -19.ІХ.2011г.

При съобразяване на датата, на която доказателствата сочат настъпване на договорената в чл.10 автоматична предсрочна изискуемост на вземането-8.ІІ.2010г., предвиденият по чл.147 ЗЗД шестмесечен срок изтича на 8.VІІІ.2010г. При съобразяване на датата, на която жалбоподателят твърди настъпване на предпоставки за предсрочна изискуемост -19.ІХ.2011г., срокът по чл.147ЗЗД се явява изтекъл на 19.ІІІ.2012г.

Т.е., която и от датите да се приеме като начална, предвиденият в чл.147 ЗЗД шестмесечен срок се явява изтекъл преди датата на подаване на заявлението-5.ХІІ.2013г. В рамките на същия е доказано налице бездействие на банката-кредитор, обуславящо погасяване правото му на вземане срещу поръчителя към релевантния за спора момент.

В чл.18,ал.2 от Договора е предвидено, че по отношение отговорността на поръчителя, кредиторът не е ограничен със срок или условия за предявяване на иск срещу кредитополучателя . Като противна на императивно регламентираното в чл.147 ЗЗД, съдът намира така постигнатата договорка за нищожна.

В изпълнение на императивно вмененото му по см. на чл.418, ал.2 ГПК задължение, съдът трябва да провери дали привлечените към солидарна отговорност поръчители са останали задължени по подлежащото на изпълнение вземане. Качеството на поръчителя, на длъжник в заповедното производство, се явява обусловено от доказано активно предприетите в срока на чл.147 ЗЗД действия на кредитора по предявяване на процесното вземане срещу длъжника по договора. При констатация на решаващия съд, че това условие не е налице, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителя следва да се остави без уважение, защото отговорността на последния към датата на подаването му е отпаднала. Извод, следващ се с категоричност от приложените към заявлението документи по см. на чл.417, ал.1, т.2 ГПК.

Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът намира, че по отношение на обжалваното разпореждане не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна. Като правилно, съответно на фактите и приложимя материален закон същото следва да бъде потвърдено, а жалбата-оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.в.ж. вх.11384/18.ХІІ.2013г., подадена от СЖ„Експресбанк” АД,ЕИК******,гр.Варна против Разпореждане№3629/9.ХІІ.2013г., постановено по ч.гр.д.№1953/2013г. по описа на РРС В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист срещу М.Х.Р., в качеството му на поръчител - солидарно задължил се с кредитополучателя по договор за банков „Еспресо”№99495/19.ХІІ.2008г. за вземане в общ размер на 8887,36 лв., от които 6 319,67лв. дължима в изпълнение главница, 22,56 изискуема възнаградителна лихва, 2 333,29лв. договорена наказателна лихва и вземане за такси и разноски в размер на 11,84лв.

Определението на РОС може да се обжалва с ч.ж пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.