О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Разград

13 .І.2014г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

13.І.

2014

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В ЗАКРИТО заседание, в състав:

ЛАЗАР МИЧЕВ

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Председател:

Членове:

2014

№ 8

Ч. въззивно гр.

като разгледа докладваното от съдия ЙОНЧЕВА

дело по описа му за година

За да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл.248, ал.3ГПК.

С Определение №…/27.VІ.2013., по реда на чл.248 ГПК по гр. д.№75 по описа му за 2012г., РРС е изменил постановеното по делото Решение №123/16.І.2013г. в частта за разноските, осъждайки ответника С. С. да заплати на ищцата Г.Н. 1 000,00лв., направени по делото и претендирани от нея разноски за адвокатска услуга.

Недоволен от така постановеното определение, Ст.С. обжалва същото като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. На посочените основания моли за отмяната му. В условията на алтернативност, сезира съда с възражение за прекомерност на присъдените с него разноски за адвокатско възнаграждение, респ. за намаляването му до размера на предвидения в Н-ба №1/2004г. на ВАС минимален размер от 500,00лв.

В предоставен й за това срок, ответната по ч.жалба страна депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

След като се запозна с материалите по делото, съдът установи:

С Решение №123/16.І.2013г., постановено по гр.д.№75/2012г. по описа на РРС в производство по чл.49СК съдът е прекратил сключеният между Г.Н.Н. и С. С. Ц. граждански брак, приемайки че същият е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника и е осъдил последния да заплати, в полза на ищцата, разноски в размер на 25,00лв.

Съобщение за така постановеното решение е връчено на ищцата на 22.І.2013г. Считано от тази дата, предоставения й за обжалване на решението срок, изчислен по правилото на чл.60 ГПК изтича на 4.ІІ.2013г.-понеделник, първият присъствен ден, следващ 2.ІІ.2013г.(събота) - датата, на която фактически се явява изтекъл законовия двуседмичен срок .

На 4.ІІ.2013г. в регистратурата на РРС е депозирана молба вх.№1136, с която, чрез процесуалният си представител ищцата е поискала от решаващия съд да измени решението в частта му за разноските, с допълване на същото с произнасяне за дължими й се такива за адвокатско възнаграждение в размера на 1 000,00лв. Към молбата си от 4.ІІ.2013г. е приложила и дължимият се по см. на чл.80 ГПК списък за разноски.

Молбата се явява допустимо предявена в предвидения за това, по см. на чл. 248, ал.1, предл.ІГПК. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран в срок с производство по реда на чл.248, ал.1, предл. І ГПК.

В петитум на исковата си молба, както и в провелото се на 18.ХІІ.2012г. заседание по същество, чрез процесуалният си представител ищцата е претендирала присъждане на съдебни и деловодни разноски, доказано направени от нея в размер на 1 025,00лв., от които -25,00лв. дължима за допустимост на исковата й молба държавна такса и 1 000,00лв. за адвокатско възнаграждение, съгл. договор за правна помощ, приложен като доказателство на л.28 от делото.

Безспорно е, че с оглед уважаване на предявения иск, по правилото на чл.78 ГПК й се следва присъждане на доказано направени и своевременно претендирани по делото разноски.

От материалите по делото се установява, че до приключване на последното по делото заседание, ищцата не е депозирала списък за разноските. Прилагане на такъв е извършила на 4.ІІ.2013г., едва с подаване на молбата си по чл.248 ГПК. Т.е., искането за присъждане на дължимите й се разноски се явява своевременно, но списъкът с направените от нея разноски се явява депозиран по делото след изтичане на предвидения в чл. 80 ГПК преклузивен срок.

След като това процесуално действие не е извършено в предвидения за това преклузивен срок, страната, в случая-ищец по делото, няма право да иска изменение на постановеното по иска й решение в тази му част. Непредставянето на списък за разноските е основание за недопускане на изменението на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по искането й за разноските. Въведеното в нормата на чл. 80, изр. 2 ГПК (ДВ, бр. 100/2010 г.) изискване за представяне на списък с разноските рефлектира върху правото на страната да иска ИЗМЕНЕНИЕ, както и да обжалва решението само в частта му за разноските .

В нарушение на процесуалния закон съдът се е произнесъл по същество на заявеното от ищцата искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските. Определението се явява постановено и в нарушение на чл.248, ал.2 ГПК, тъй като постъпилото искане за изменение на решението в частта за разноските не е било съобщено на насрещната страна и на същата не е предоставен срок за отговор, с което е нарушено правото й на защита в това производство.

В изложения смисъл е и постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, имаща задължителен за съдилищата характер.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №…/ 27.VІ.2013. по гр.д.№75/2012г. по описа на РРС, с което по реда на чл.248 ГПК и по молба на ищцата Г.Н. е допуснато изменение на Решение №123/16.І.2013г. по гр.д.№75/2012г. по описа на РРС в частта му за разноските като ответникът С. Стойчев е осъден да й заплати направени по делото разноски за адвокатска услуга в размер на 1 000,00лв. и вместо това ПОСТАНОВИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г.Н., чрез проц. представител по пълномощие молба за изменение на Решение №123/16.І.2013г. по гр.д.№75/2012г. по описа на РРС в частта за разноските, поради липса на активна процесуална легитимация по см. на чл.80 ГПК.

Определението може да се обжалва с ч.ж. пред ВКС в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.