О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

20. ІІ.2014г.

Разградски окръжен

година Град

2014

съд

20. ІІ.

закрито

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

ч. в.гр.

2014

№62

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 420,ал.3 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Делото е образувано по ч.ж.вх.№908/31.І.2014г., подадена от З.И. С., чрез повереникът й-адв.Ч. против Определение №3758/30.ХІІ.2013г. , с което по молба на длъжниците ЕТ”Р.С.”, Р.Н. и Д.Н. и на осн. чл.420 ГПК, РРС е постановил спиране изпълнението на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по образуваното срещу тях заповедно производство по ч.гр.д.№1972/2013г. на РРС.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Като аргумент в подкрепа на заявеното с нея твърдение за незаконосъобразност на обжалвания акт, страната сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел подаденото по реда и в срока на чл.414 ГПК възражение като основание за спиране на изпълнението на издадените в производството по чл.417 ГПК актове(заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист); позовавайки се на факта, че срещу заповедта за незабавно изпълнение не е подавана жалба, сочи постановеното от заповедния съд спиране като противоречащо на влязъл в сила съдебен акт; Твърди, че самото възражение е нередовно тъй като с подаването му не е изпълнено в срок кумулативно предвиденото по см. на чл. чл.419 ГПК задължение за подаването му едновременно със жалба срещу незабавното изпълнение.

Срещу жалбата не е подаван отговор и не е ангажирано становище по нейната допустимост, и основателност.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Релевираното с жалбата не сочи на основания за отмяна на атакуваното определение. Доводите за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на диспозитивното начало са правно неиздържани.

Ч.гр.д.№1972/2013г. на осн.чл.417, ал.1, т.9 ГПК е било образувано на производство пред РРС по заявление вх.№11054/9.ХІІ.2013г. , подадено от на жалбоподателката в качеството й на кредитор-приносител на ценна книга/запис на заповед, издадена от конституирания със заявлението длъжник-ЕТ”Р.С.”ЕИК 116003942 и авалирана от солидарно задължилите се с погасяване на обективираното в нея парично задължение -Р. и Д. Н.

Приемайки редовност на материализиращия вземането документ, сезирания с производството по чл.417, ал.1, т.9 ГПК разпорежда срещу длъжниците издаване на Заповед за незабавно изпълнение №3651/11.ХІІ.2013г. и изпълнителен лист.

На основание издадените в полза на жабоподателката актове, ползващи се със силата на извънсъдебен изпълнителен титул, срещу длъжниците е образувано изп.д.№908/203г. по описа на ЧСИ Д.Драганов, с рег.№7621 и р-н на действие при РОС.

Дължимото се на длъжниците връчване, на издадените срещу тях и подлежащи на принудително изпълнение актове, е било извършено с отправената им по изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение, както следва: на Р.Н., в качеството й на собственик на търговеца и в личното й качество на поръчител - на 21.ХІІ.2013г.; на солидарно задължилият се като поръчител Д.Н. на 27.ХІІ.2013г.

Съответно на 21.ХІІ. и 27.ХІІ. 2013г. в регикстратутарата на РОС са входирани възражения №11484, №11485 и №11543, с които длъжниците в заповедното производство са реализирали предоставената им по см. на чл.414 ГПК процесуална възможност за оспорване на вземането по издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение.

На 27.ХІІ.2013г., в срока за възражение, длъжниците депозират в регистратутарата на заповедния съд и молба вх.№11544, с която са поискали спиране на производството по принудително изпълнение на издадените срещу тях Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Изложеното дотук се явява безспорно установено от приложените към делото доказателства. В съвкупността си същите установяват, че както възраженията, така и молбата за спиране на предприетите срещу тях изпълнителни действия, са подадени от длъжниците в предвидения за това срок.

Факт е, че по преписката няма данни за подадена от длъжниците жалба срещу издадените против тях Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По см. на чл.419ГПК обжалването на разпореждането, с което заповедният съд е уважил подаденото срещу тях заявление по чл.417ГПК, е предвидено като правна възможност, но не и като задължение на процесуално легитимираната с подаването й страна. Като задължение, обуславящо допустимостта на жалбата, в разпоредбата на чл.419, ал.2 ГПК законодателят е предвидил едновременното й подаване с възражението по чл.414 ГПК.

Допустимостта на възражението, предвидено по см. на чл.414 ГПК като самостоятелно, различно от жалбата средство за защита, се явява обвързана единствено с изискването за подаването му в срок и не попада в регламента на чл.419, ал.2 ГПК, на която жалбоподателката позовава едно от основанията си за незаконоъобразност на обжалваното определение.

Заповедното производство е уредено като такова за реализиране на безспорни притезания. То няма състезателен характер и до постановяване на позитивно произнасяне на иницииралото го заявление , същото се развива едностранно.

В този смисъл, противно на поддържаното с жалбата становище, постановените в заповедното производство актове имат характер на извънсъдебен изпълнителен титул и не се ползват със силата на пресъдено нещо на един постановен по същество на спор за вземането съдебен акт. Противното разбиране би означавало незачитане на предвидената в чл.422 ГПК възможност за установяване на вземането по съдебен ред. При възражение на длъжника вземането следва да бъде установено с влязло в сила съдебно решение,за да може срещу този длъжник да се изпълнява принудително, респективно за да може да бъдат запазени придобити от принудително изпълнение права,получено удовлетворение и пр.

Предприетите от длъжниците процесуални действия-подаване на възражението по чл. 414 от ГПК, съчетано със спирането на изпълнението при условията на чл. 420 от ГПК са показали, че вземането, за което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.418 във вр. с чл.417,т.9 ГПК НЕ Е БЕЗСПОРНО. Съществуването на спор между длъжниците и заявителя, при дължимите от заповедния съд указания, заставя последния да предяви иск относно вземането си, ако действително желае да го реализира.

В случая, видно от материалите по делото, като инициирала заповедното производство, жалбоподателката е демонстрирал желание за разрешаване на възникналия относно вземането спор по надлежния, общ исков ред. В срока по чл.415ГПК същата е удостоверила надлежно пред заповедния съд, че е предявила иск за установяването му по съдебен ред.

При преценка за наличие на предвидените за това предпоставки, с Определение №3758//30.ХІІ.2013г. съдът е постановил спиране изпълнението на издадената в заповедното производство заповед при хипотезата на чл.420, ал.2 ГПК. Противно на поддържаното в жалбата, спирането на изпълнението не е служебно инициирано от заповедния съд само на основание подаденото от длъжниците възражение, а се явява постановено в отговор на нарочно депозирано от тях, в срок искане в този смисъл. Заповедта за незабавно изпълнение, послужила като титул за предприетите срещу тях действия на принудително изпълнение, се явява издадена срещу длъжниците за вземане, основано на издаден от тях в полза на жалбоподателката запис на заповед. Обстоятелство, определящо спирането на производството като възможно и дължимо при хипотезата на чл.420, ал.2 ГПК. Като постановено на посоченото основание, при доказано наличие на изискуемите се за прилагането му предпоставки, определението е правилно и законосъобразно.

За разлика от правото на иск, което предпоставя твърдяно материално право, правото на принудително изпълнение предпоставя доказано право, иначе изпълнителния процес би могъл да се превърне в способ да се изтръгне недължимо плащане, за незаконно обогатяване на привиден кредитор или за неоправдано посягане върху правната сфера на длъжника. Оспорване от длъжника на съществуването на изпълняемо право е основание за спиране на изпълнението- чл. 420, ал.2 от ГПК.

С постановеното на осн. 420ГПК спиране се гарантира защитата на длъжника срещу евентуалната незаконосъобразност на предприетото въз основа на заповедта за изпълнение изпълнително производство до приключване на производството по чл.422 ГПК за съдебно установяване на вземането.

Постановено в този смисъл определението на РРС е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.в.жалба вх.№908/31.І.2014г., подадена от З.И. С., чрез повереникът й-адв.Ч. против Определение №3758/30.ХІІ.2013г. , с което по молба на длъжниците ЕТ”Р.С.”, Р.Н. и Д.Н. и на осн. чл.420, ал.2 ГПК, РРС е постановил спиране изпълнението на Заповед за незабавно изпълнение № и изпълнителен лист, издадени по образуваното срещу тях заповедно производство по ч.гр.д.№1972/2013г. на РРС.

На осн.чл.277 ГПК, препис от определението да се изпрати за изпълнение на ЧСИ Д.Д., рег.№762 и р-н на действие при РОС във вр. с изп.д.№908по описа му за 2013г.

Определението може да се обжалва с ч.ж. пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.