О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е :

 

14.ІІІ.2014
 

Разград
 
 


 
 
Номер                                          Година                                              Град                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен
 

14.ІІІ.
 

2014
 
                                                 съд                                                                                 

На                                                                                                    Година

 РАЯ ЙОНЧЕВА

 
 
В закрито заседание в   състав:

 ЛАЗАР МИЧЕВ

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА
 
                                                                                                   Председател

                                                                                        Членове:

                                                   

  

2014
 

 ч. в.гр.
 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

       93
 
                                 дело номер                         по описа на РОС за                                година..

съобрази следното:

               Производство по реда на чл.274, ал.1, т.1    ГПК.

              С Определение №517/25.ІІ.2014г. РРС е прекратил   производството по гр.д.№260, образувано по описа му за 2014г. по иск, предявен на осн.чл.49 ЗЗД от    Р.П. против Прокуратурата на РБ за дължимо  му се в размер на 20 000,00лв. обезщетение за   неимущестени вреди, заявени от ищеца като претърпени в резултат от действия и бездействия на служители на прокуратурата. За да постанови прекратяване на образуваното по иска на П. производство, РРС е приел, че на посоченото основание същият е недопустимо предявен срещу субект, по отношение на който и съгл.разпоредбата на чл.132 от К на РБ не е предвидена пасивна процесуална легитимация

              С депозирана в срока на чл.275ГПК ч.в.ж.вх.№2056/11.ІІІ.2014г. ищецът обжалва преграждащото хода на иска му Определение №517/25.ІІ.2014г. Позовавайки се на незаконосъобразност, моли за отмяната  му и за връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на следващите се по същество на иска му съдопроизводствени  действия.

              Като подадена в срок, от легитимиращо интерес от обжалването лице и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

                Разгледана по същество е основателна.

                Приемайки сезиращата го с производството    молба за редовна и квалифицирайки, заявената с него защита като такава на осн.чл.49 ЗЗД, РРС незаконосъобразно е приел, че като  предявен срещу Прокуратурата на РБ искът е недопустим. Позоваването му на чл.132 Конституцията  на РБ като разпоредба, обуславяща извода му за   отсъствие на изискуема се за допустимостта на иска абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, е пряко неотносимо към претендираната по отношение на ответника отговорност. Която по характера си е обективна, безвиновна, гаранционно обезпечителна и се реализира по отношение на субект, който е възложил работа на лице осъществило деликт при и по повод изпълнението на възложената му работа.

             В практиката си по чл.290 ГПК, имаща задължителен за съдилищата характер, ВКС приема, че съгласно   чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД.

Съгласно чл. 132 от Конституция на Р България (изм. - ДВ, бр.85/2003 г.) при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.  . Което ще рече, че в хода на производство и в тежест на ищеца е доказването на такова, установено с влязъл в сила акт противоправно поведение на служителя на ответника,  като предпоставка за ангажиране отгворността  му по реда на чл.49ЗЗД. Т.е., преценката за това е дължима по същество, а не по допустимостта на иска.

Когато претенцията срещу Държавата се основава на твърдения за  действие или бездействие на държавни органи, какъвто е Прокуратурата на РБ, предявеният иск е допустим предвид конституционно уредената пряка отговорност на държавата.

Съдът счита, че фактическите обстоятелства, изложени от ищеца в исковата му молба, както и формулираното искане за осъждане на ответника, следва да бъдат квалифицирани именно като искова претенция с правно основание чл. 49 ЗЗД,  тъй като се твърдят причинени вреди от незаконосъобразни актове на органи на досъдебното производство, извън случаите, предвидени в ЗОДОВ.

Обобщавайки изложеното, съдът намира,че ожалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на дължимите се по редовността и основателността на иска съдопроизводствените действия. Като предявен по реда на чл.49 ЗЗД, при хипотеза изключваща приложимостта на чл.83, ал.1, т.4 ГПК и на чл.9а от ЗОДОВ, искът е оценяем и за редовността му се изисква внасяне на  пропорционална на размера му такса.

                Водим от горното, Съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

          

            ОТМЕНЯ Определение №517/25.ІІ.2014г., с което на осн.чл.130 ГПК  РРС е прекратил   производството по гр.д.№260, образувано по описа му за 2014г. по иск, предявен на осн.чл.49 ЗЗД от    Р.П. против Прокуратурата на РБ за дължимо  му се в размер на 20 000,00лв. обезщетение за   неимущестени вреди И

                ВРЪЩА делото на РРС за продължаване на дължимите се по редовност и основателност на иска съдопроизводствени действия.

              Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.