О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

19.V.2014г.

Разградски окръжен

година Град

2014

съд

19.V.

закрито

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА РОБЕВА ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

ч. в.гр.

2014

№128

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Делото е образувано по ч.в.ж, подадена от М. И.М. против Определение №885/31.ІІІ.2014г., с което молбата му за изменение на постановеното по гр.д.№219/2013 по описа на РРС Решение №5/23.Х.2014 в частта за разноските, е оставена без разглеждане като недопустима поради непредставен списък за разноски от страна на молителя.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното. Моли за отмяната му и за решаване на въпроса за дължимост на разноските по същество. В подкрепа на искането си, жалбоподателят твърди, че не е ставал причина за образуваното срещу него исково производство, поради което не следва да бъде ангажиран и със заплащане на присъдените в полза н ищцата разноски.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Релевираното с жалбата не сочи на основания за отмяна на атакуваното определение. Доводите, за допуснато от първоинстанционния съд нарушение , са правно неиздържани. Част от възведените с ч. жалба възражения са по същество на предпоставките, при наличие на които е ангажирана деликтната му отговорност.

По въпроса за деликтната отговорност на жалбоподателя и размера на дължимото се от него обезщетение е налице влязъл в сила съдебен акт, поради които в тази си част възраженията на жалбоподателя са недопустими. Не може по реда на частното въззивно производство, с което се явява сезиран настоящи състав , да се иска преразглеждане на разрешените със сила на пресъдено нещо въпроси относно основателността и размера на присъденото в полза на ищцата обезщетение.

Гр.д.№219/2013г. е било образувано на производство пред РРС по иск, предявен на осн.чл.45 ЗЗД от Е.З. против М. М., за дължимо й се от последния обезщетение за виновно и противоправно причинени й от него неимуществени вреди. В петитум на исковата си молба, индивидуализирайки размера на следващото й се в размер на 4 000,00лв. обезщетение, същата е претендирала и присъждане на доказано направените по делото разноски, включващи: внесена в размер на 160,00лв. държавна такса; 750,00лв. възнаграждение за ангажирана от нея адвокатска услуга и 150,00лв. депозит за назначената по нейно искане СМЕ и 100,00лв. депозит за назначена САТЕ. Искането за назначаване на експертизите е депозирано от ищцата, с оглед разпределената й от съда доказателствена тежест по установяване степента, характера и механизма на уврежданията, в обезщетение на които е предявила иска си срещу жалбоподателя. Претендираните за присъждане разноски са удостоверени от ищцата с прилагане на списък по реда и в срока на чл.80 ГПК.

В отговора си по чл.131 ГПК и до приключване на образуваното срещу него производство, жалбоподателят е поддържал становище за неоснователност на иска. Претендирал е и присъждане на разноски, които не е предявил с изготвен по реда и в срока на чл.80ГПК списък.

С постановеното по гр.д.№219//2013г. Решение №294/16.Х.2013г. , решаващият съд е приел иска за доказан по основание и частично до размера на 1 000,00лв. В диспозитив на решението си, относимо на изложените към него мотиви, РРС е осъдил ответника М. да заплати на ищцата З. и съразмерни на уважената част от иска й разноски , възлизащи общо в размера на 345,00лв.

Решението е било връчено на ответника на 21.Х.2013г. Считано от тази дата, двуседмичният срок за обжалването му е следвало да изтече на 4.ХІ.2013(понеделник, присъствен ден).

На 31.Х.2013г., в рока за обжалване ответникът М. е депозирал регистратурата на РРС молба вх.№9852. Приемайки молбата за нередовна- липса на петитум и изложение относно това, в какво се състои порочността на атакуваното решение, със свое разпореждане от 1.ХІ.2013г. РРС е предоставил на страната едноседмичен срок за отстраняване на констатираната нередовност.

На 4.ХІ.2013г. М. депозира в регистратурата на РРС въззивна жалба вх.№9928, приета от РРС като редовна изпратена по компетентност на РОС. В петитум на приетата за редовна въззивна жалба, М. е посочил, че сезира въззивната инстанция с искане за отмяна на постановеното срещу него решение в цялост, како незаконосъобразно, включително и в частта за разноските, които е осъден да заплати на ищеца.

Нито в молба вх.№9852/31.Х.2013г., нито в приетата за редовна въззивна жалба вх.№9982/4.ХІ.2013г. , жалбоподателят М. е волеизявявал искане за изменение на решението в частта му за разноските.

По образуваното по жалбата му производство по в.гр.д.№380/2013г. на РОС е постановено решение №5/23.І.2014г. , с което състав на въззивния съд е приел, че постановеното срещу него Решение №294/16.Х.2013г. по гр.д.№219/20-13г. на РРС е правилно и следва да бъде потвърдено в ;цялост. Като необжалаваемо, решението на РОС и потвърденото с него решение на РРС, е влязло в сила.

В мотиви към решението си, вместо да даде отговор на повдигнатия с въззивната жалба въпрос за законосъобразност на обжалваното решение в частта му за разноските и излизайки извън предмета, с който е бил сезиран, въззивния състав се е произнесъл по движението на молба вх.№9852/31.Х.2013г, приемайки, че същата съдържа искане за изменение на решението в частта му за разноските и давайки в този смисъл указания на РРС за разглеждането й по реда на чл.248 ГПК.

Въпреки, че дадените му в този смисъл указания не се съдържат в диспозитив на постановеното от въззивната инстанция решение, първоинстанционният съд е приел същите за задължителни и е развил процедурата по чл.248 ГПК, осъществявайки размяна на книжа. С постановеното в производството Определение №885/31.ІІІ.2014г. РРС приема молба вх.№9852/31.Х.2013г за недопустима, на първо място по мотив, че същата не съдържа искане за изменение на решението в частта за разноските; на следващо място е приел, че жалбоподателят не е активно легитимиран да иска изменение на разноските, тъй като не е депозирал своевременно списъка си за разноски по чл.80 ГПК. Като в тази си част от мотивите, РРС се е аргументирал и с проведената в ТР№6/2013г. по т.д.№65/2012г. задължителна за съдилищата практика на ВКС.

По аргумент на изр. последно на чл.80ГПК, страната няма право да иска изменение на решенето в частта му за разноските, в случай, че не е представила списъка си разноски до приключване на последното заседание пред съответната инстанция. Такъв списък жалбоподателят не е представил, а както бе посочено и по горе, на практика не е и подавал молба в този смисъл. По разпореждане на РРС молба вх.№ 9852/31.Х.2013г е приета като нередовна въззивна жалба срещу решението в цялост. Която нередовност жалбоподателят е отстранил, а по въззивната му жалба, включваща и възражение срещу законосъобразността на обжалваното решение в частта му за разноските, е налице постановен и влязъл в сила съдебен акт.

Постановено в този смисъл определението на РРС е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въззивното определение няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и не попада сред визираните в чл.274 ГПК съдебни актове, за които е допустимо касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.в.жалба вх.№3108/10.ІV.2014г. по рег.на РРС, подадена от М.И.М. против Определение №885/31.ІІІ.2014г. по гр.д.№219/2013 по описа на РРС, с което е оставена без движение като недопустима, молбата му за изменение на постановеното по същество на спора Решение №284/16.Х.2013г. в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.