ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград  09.05.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд на девети май две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в състав :

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                                              ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. гр. дело № 137 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба вх. № 949 / 13.03.2014 г., подадена от А.М.А. ***, срещу Определение  от 26.02.2014 г., постановено по гр. дело № 301 / 2013 г. по описа на РС - Исперих, в частта, с която е осъдена да заплати на Б.С.Е. сумата 240.00 лв., представляваща разноски при условията на чл. 78, ал. 4 от ГПК.

С доводи за неправилност и незаконосъобразност се настоява за отмяна на определението в обжалваната част и отхвърляне искането на ответника за присъждане на сторени разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Счита, че ответника няма право на разноски, тъй като не е депозирал отговор на исковата молба и не е проведено съдебно заседание на делото, поради оттегляне на иска и прекратяване на производството. Намира за неправилна преценката на съда, че ответника не е дал повод за завеждане на иска.

         Ответната страна Б.С.Е. не е изразил становище.

         Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и е допустима.

         Разгледана по същество, се явява неоснователна, по следните съображения:

          Гр. дело301 / 2013 г. по описа на РС – Исперих е образувано по предявен с искова молба вх. № 1830 / 27.05.2013г., подадена от А.М.А. *** срещу Б.С.Е.  от с.с. по иск, предявен на правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1200 лв., представляваща част от общият размер на вредите – 2400 лв., причинени на лек автомобил, собственост на ищцата, вследствие на ПТП, причинено от ответника на 27.01.2013 г., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателно плащане. Препис от исковата молба е връчен на ответника на 27.06.2013 г.

         В исковата молба са изложени обстоятелства за извършено от застраховател плащане на сума в размер на 1325.00 лв. С Определение от 21.08.2013 г., постановено на основание чл. 131 от ГПК, РС- Исперих насрочил първо по делото съдебно заседание на 1010.2013 г. и назначил съдебна автотехническа и оценъчна експертиза. Призовка за първото по делото съдебно заседание е връчена на ответника на 29.08.2013 г. Вещото лице представило заключение на 03.10.2013 г., според което причинените вреди по автомобила на ищцата възлизат на 869.56 лв., която сума е по – малка от щетата, определена от застрахователя. На 09.10.2013 г. ищцата депозирала молба вх. № 3394, с която заявила, че оттегля, на основание чл. 232 от ГПК, предявеният иск и моли за прекратяване на производството. С определение от 09.10.2013 г. РС – Исперих прекратил производството по делото, на основание чл. 232 от ГПК. С молба вх. № 10.10.2013 г. адв. Е.К., действаща като процесуален представител на ответника поискала да му бъдат присъдени  разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240.00 лв., като представила и договор за правна помощ от18.09.2013 г. за изплатена сума в размер на 240.00 лв.  С обжалваното определение съдът уважил молбата

         Обжалваното определение е правилно.

         Съображенията на районния съд намират опора в правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК, на чиято плоскост следва да бъде преценявано правото на ответника на разноски в процесния случай. Производството по делото е приключило с определение за прекратяване, поради оттегляне на иска. Оттеглянето на иска има за процесуална последица десезиране на съда, погасяване на правото и задължението му да разглежда спора по същество, да се произнася с решение по спорното право. Щом съдът е лишен от право и задължение да разгледа, включително да изразява становище по самия иск, то не подлежи на обсъждане и поведението на ответника по отношение на същия този иск. В хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, приложима в случая, законът не предпоставя правото на разноски на ответника в зависимост от причините за прекратяване на делото, а още по- малко от поведението на ответника по прекратения спор. Ищецът отговаря за сторените от ответника разноски, независимо от това дали последния с поведението си е дал повод за предявяване на иска, от разглеждането на който в образувания вече процес ищецът десезира съда, запазвайки правното си твърдение и възможността да го предяви отново с нов иск. По тези съображения, настоящата инстанция намира определението за правилно и законосъобразно в обжалваната му част, поради което следва да бъде потвърдено.

         Воден от горното Разградският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение от 26.02.2014 г., постановено по гр. дело № 301 / 2013 г. по описа на РС - Исперих, в частта, с която А.М.А. *** е осъдена да заплати на Б.С.Е. от с.с. сумата 240.00 лв., представляваща разноски при условията на чл. 78, ал. 4 от ГПК.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                     Председател:

 

 

                                                                                            Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                            2.