О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Разград

4.VІ.2014г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

4.VІ.

2014

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В закрито заседание в следния състав:

ЛАЗАР МИЧВ

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Председател :

Членове:

Ч.в. гражданско

№ 170

2014

като разгледа докладваното от съдия ЙОНЧЕВА

дело по описа за година.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х.А., подадена чрез проц. представител по пълномощие –адв.С. против Определение №1347 от 21.V..2014г. по гр.д.№870/2014г., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса, дължима за редовност на предявените от него искове, както следва:

1. В условията на обективно кумулативно съединяване

- иск с правно осн. чл.135 ЗЗД-обявяване относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт №150/30.V.2013г. по нот.д.№223/30.V.2013г. по опис на нотариус К., с рег.№282 и р-н на действие при РРС при цена-7 500,00лв.;

- иск с равно основание чл.19,ал.3 ЗЗД-за обявяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот за окончателен-при цена 7 500,00лв;

2. В условията на евентуалност- иск с пр. осн.чл.55, ал.1 ЗЗД с цена в размер на 15 000,00лв.

В подкрепа на молбата си за освобождаването му от внасяне на изискуемата се за редовността на исковете държавна такса, молителят е депозирал” Декларация”, с която под страх от наказателна отговорност е декларирал, че не е женен, че не реализира доходи по трудов или граждански договор, че не е регистриран като търговец и че не притежава недвижимо имущество. Позиция ІІ от бланково изготвената декларация, касаеща „Здравословно състояние” на молителя, не е попълнена от него.

Приложено е и удостоверение №385/14.V.2014г. на Община Разград, в което е отразено, че на името на молителя няма декларирано движимо или недвижимо имущество.

За да остави без уважение молба за освобождаването на ищеца от държавна такса, първоинстанционният съд е приел, че с приложените доказателства същият не удостоверява наличието на визираните в чл.83 , ал.2 ГПК предпоставки. Прието е, че извършеното от него заплащане на 7 000,00лв. за закупуване на спорния имот е индиция за финансово състояние, позволяващо му да заплати дължимата се държана такса, която съдът в случая е изчислил като 4% върху цената на спорното право или в размер на 300,00лв. за всеки от кумулативно предявените искове.

На следващо място, като мотив за отхвърлянето на молбата, съдът е приел, че молителят не е декларирал здравния си статус; Позававйки се на изложените в исковата му молба факти, съдът е приел, че същият е в състояние да реализира трудови договори от работа чужбина.

Недоволен, ищецът обжалва отказа за освобождаването му от държавна такса. Твърдейки неправилност и незаконосъобразност, моли за отмяната му и за уважаването на молбата му по чл.83 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съгл. чл. 274, ал. 1 т. 2ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Обстоятелствата, които съдът е длъжен да съобрази при преценка за основателността на молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, са посочени в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. Критериите са примерно изброени и за страната, претендираща освобождаването от такси и разноски, е предоставена възможност да декларира само фактите, предпоставящи невъзможността й да ги заплати. В този смисъл, обстоятелството, че в бланково изготвената декларация ищецът не е декларирал задровословното си състояние, не е основание да се остави молбата му без уважение. Това му поведение е индиция, че искането му за освобождаване от такса не се основава на този критерий. Освен това, ако е счел, че молбата не е подкрепена с достатъчно и убеждаващи го в основателността й доказателства, първоинстанционният съд е бил длъжен да предостави срок за депозирането на такива.

На следващо място, макар и това да не е указано като предмет на жалбата, но доколкото то рефлектира върху възможността на молителя да покрие размера на дължимата се такса, следва да се отбележи, че последната е неправилно изчислена в размера на 300,00в. за всеки от кумулативно съединените искове.

Като предмет на всеки от обективно и кумулативно съединените искове са индивидуализирани вещни права върху недвижим имот. Съответно, за нищожност на договор за продажба на такъв и за сключване на окончателен договор. И двата иска са с цена, определена в съответствие с изискванията на чл.69, ал.1, т.4 ГПК в размер на 7 500,00лв. От което се следва, че определянето на дължимата се за редовността им държавна такса, е дължимо по правилото на 71(2)ГПК-като 4% върху ¼ от цената на иска.

Наличието или липсата на основания за освобождаване от заплащане на държавна такса е фактически въпрос, в отговор на който, във всеки отделен случай се дължи преценка на основание предоставените от молителя данни за неговото имуществено и семейно състояние. В съвкупността си, приложените такива обуславят извод за основателност на молбата. Не е в правомощията на съда в това производство да внася съмнения в обстоятелствата, декларирани от молителя под страх от наказателна отговорност. Както и да приема наличие на финансова възможност на база заявените с исковата молба факти, подлежащи на доказване в състезателната фаза на производството.

Поради несъответствието му с установените по делото факти и с приложимия закон, определението следва да бъде отменено, а молбата на ищеца за освобождаването му от д.такса-уважена.

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение №1347 от 21.V..2014г. по гр.д.№870/2014г по описа на РРС и вместо това постанови:

ОСВОБОЖДАВА Х.А.А.,***, Разградска обл., ул.”Н.Й.Вапцаров”№12 от заплащане на държавна такса по подадени от него, с молба вх.№4251/20.V.2014г. по рег.опис на РРС, искове по чл.135 ЗЗД и чл.19, ал.3 ЗЗД, изчислена от РРС в размера на 300,00лв. за всеки от тях и дължима по правилото на чл.71, ал.2 ГПК в размера на 75,00лв за всеки от тях.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.