О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Разград
№ 25.ІХ.2014
Номер Град
Разградски окръжен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Съд
25.ІХ. 2014
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В ЗАКРИТО заседание в следния състав:
Пр Председател:
ЛАЗАР МИЧЕВ ИРИНА ГАНЕВА
Членове:
№ 243 2014 В. ч. гражданско
като разгледа докладваното от председателя
дело по
описа за година.
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 95, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на О.Ю.
О., ЕГН********* против Определение №../25.VІІ.2014г. по гр. дело № 440/13г.
по описа на Исперихски районен съд (ИРС), с което е постановен отказ да му се
предостави правна помощ представителство по делото, съгл.чл.21, т.3
ЗЗП.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното
определение с молба да бъде отменено и вместо това да се уважи искането му.
Разградският окръжен съд, в настоящия си състав, като обсъди данните по
делото, намира следното:
Като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от
лице, легитимиращо интерес от обжалването на акта, с който молбата
му по чл. 95 ГПК е отхвърлена, частната жалба е процесуално допустимо.
Разгледана по същество е
основателна, предвид следните съображения:
Жалбоподателят е ответник по гр. дело № 440/13 г. по описа на ИРС по иск,
предявен на осн.чл.29,ал.3СК от бившата му съпруга –И.А. Асенова-О., за
определяне на по голям дял от придобитото по време на брака им, и в режим
на СИО имущество при отчитане на значителния
й принос в придобиването му, както и
обстоятелството, че е титуляр на родителските права по отношение на роденото от
брак им непълнолетно дете.
При редовност на призоваването, за насроченото на 1.ІV.2014г. първо по
делото с.з., на 20.ІІІ.2014г. жалбоподателят е депозирал в регистратурата на ИРС молба
вх.№1057, с която уведомява съда, че здравословното му състояние не позволява
личното му явяване, че не разполага със средства за ангажиране на адвокатска услуга и
в тази връзка го сезира с искане за предоставяне на правна помощ. В подкрепа на тези си твърдения, към молбата е
приложил: Решение №2691/7.ХІ.2012 на ТЕЛК за инвалидизирането му при 52% трайна нетрудоспособност за
период до 1.ХІ. 2013г.; Епикриза за претърпяно бъбречно заболяване в периода
4.ІІІ.-10.ІІІ.2014г; Решение на ТЕЛК №3135/21.ХІ.2013г. за инвалидизиране при 52%
трайна нетрудоспособност за периода до 1.ХІ.2016г. лед прекаран мозъчен инфаркт
и доказана симптоматична епилепсия-редки парциални пристъпи; Разпореждане №**********/21.ХІІ.2013г., доказващо доход от
пенсия за инвалидност, реализиран
в периода 2.ХІ.2013г.-1.ХІ.2016г.
в размер на 127,50лв. Епикриза от ІVМБАЛ-София за прекаран в периода 17.ІІ.20.ІІ.2014г.
при8стъп на исхемична болест;Две епикризи на V МБАЛ-София, доказващи проведени в периода 16.VІ.-20.VІ.2013г. и
20.ХІ.22.ХІ.2011г. стационарни лечения; Епикриза от 7.ІІІ.2011г. ,
диагностираща прекаран мозъчен инсулт; Удостоверение на ТД на НОИ №8520/23.VІІ.2014г.,
доказващо реализиран от жалбоподателя за периода м.VІІІ.2013-м.VІІ.2014г.
месечен доход в размер на отпуснатата му инвалидна пенсия, с актуализация км
м.VІІ.2014г. в размер на 131,33лв.; Служебна бележка изх.№755/18.ІІІ.2014г. от Бюрото по труда, сочеща, че в периода от 16.ІІ.2012
жалбоподателят е регистриран като е безработен и като активно търсещ работа; Декларация, саморъчно изготвена и
подписана от него, с която жалбоподателят декларира , че притежава 1/2ид.ч. от
придобит в СИО недвижим имот.
Към исковата молба е приложен
препис от Решения №ІІІ-86-176/18.Х.2012г. по гр.д.№14 500/2012г. по опис
на СРС, от което е видно, че след прекратяването на брака му с ищцата,
жалбоподателят е задължен с ежемесечна и0здръжка за роденото от брака им
непълнолетно дете в размер на 70,00лв.
За да откаже исканата помощ, ИРС е
приел, че молителят желае да се ползва от правна помощ по см. на с чл. 21, т.3 ЗПП, че
изискването на закона за ползването на такава помощ е отразено в чл. 23, ал. 3 и чл.24 ЗПП, а именно към молбата по чл. 94 ГПК да се представят необходимите доказателства, които
да обуславят наличието на обстоятелства, при които следва да се предостави
такава. Въз основа на приложените към молбата доказателства ИРС приема, че
същите не обуславят извод за действителното финансово и материално състояние на
жалбоподателя, както и з размера на
реализираните от него доходи; Че констатираната му 48% работоспособност,
позволява полагането на труд и реализиране на трудово възнаграждение; Че
явяването му в с.з. не е задължително и че не доказва причини, препятстващи
придвижването му за насрочените по делото с.з.
Постановеното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Във връзка с гражданското съдопроизводство правната помощ може да се прояви
в две проявни форми: подготовка на документи за завеждане на дело (чл. 21, т. 2 ЗПП) и процесуално представителство (чл. 21, т. 3 ЗПП). Компетентни да предоставят различните
видове правна помощ са различни органи: в първия случай - председателят на
НБПП, а във втория - съдът. В случая се касае за правна помощ по реда на чл. 21, т. 3 ЗПП, т. к. молителят е ответник по делото и не може да става въпрос
за подготовка на документи за завеждане на дело. В този смисъл е и заявеното от
молителя искане – за процесуално
представителство по делото по реда на чл. 21, т. 3 ЗПП.За
която, както се посочи по-горе,
компетентен да се произнесе е съдът.
Когато правната помощ се предоставя от съда, той преценява дали страната
няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, въз основа на
доказателства, представени от съответните компетентни органи, като преценката
се формира на база обстоятелствата, посочени в чл. 23, ал. 4 ЗПП:
доходи на лицето или семейството; имуществено състояние, удостоверено с
декларация; семейно положение; здравословно състояние; трудова заетост;
възраст; други констатирани обстоятелства.
В конкретния случай, с допустимите и изискуеми от закона доказателства, жалбоподателят
е установил, че получава месечна пенсия в размер на 131,00 лв. ; че притежава
ид. части от придобит в СИО недвижим имот; че е разведен и осъден с алименти
към свой низходящ; че страда от заболяване, от което е с намалена
работоспособност; че е на 45 години и е регистриран като безработен от 2012г.и до настоящия момент. Декларирал е, че и
кредитно задължен към банкова институция с месена вноска в размер на 93,00лв.
Тези обстоятелства налагат безспорния извод, че той не разполага със средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото и след като желае
да има такъв, следва да му се предостави правна помощ. В случая, интересите на
правосъдието изискват това, т. к. не се установи да са налице изключенията по чл. 24 ГПК, които обстоятелства съдът преценява, когато
страната иска правна помощ, за да извърши някое процесуално действие (да
направи оспорване или друго искане). Дали ще се явява лично в насрочените по
делото с.з., е доброволен избор на процесуално поведение. Дали това му явяване
е задължително или не, не е сред
обстоятелствата, релевиращи в конкретния случай извод за неоснователността на
искането му за правна защита. Правото на
защита е конституционно регламентирано. Разяснявайки му, че може да не се явява в
с.з., ИРС е излязъл извън предмета на производството, с което е бил сезиран по
реда на чл.95 ГПК.
Водим от горните съображения и на осн. чл. 278 ГПК, Разградският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение № …/25.VІІ.2014 г. постановено по
гр. дело № 440/20139 година по описа на ИРС и вместо това постанови:
На осн. чл. 23, ал. 3 ГПК, предоставя на О.Ю.О. ЕГН*********правна помощ , изразяваща се в
осигурено му по гр.д.№440/2013г. на ИРС процесуално представителство.
ВРЪЩА делото на ИРС за изпълнение на
определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.