О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр.Разград , 14.10.2014г.

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на четиринадесети през  две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:         ЛАЗАР МИЧЕВ

                         ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията  В.Димитрова ч.в.гр.д. №255  по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК

Постъпила е частна жалба от „"ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД против Разпореждане  от 04.09.2014г. постановено по ч.гр.д. № 1489/14 г. на РРС,с което е отхвърлена молбата на банката -заявител за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу А.М.М. ***.В жалбата се излагат доводи, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, поради което се прави искане  за неговата отмяна и за уважаване на молбата.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява основателна.

Производството по делото пред районният съд е било образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК от банката -жалбоподател срещу А.М. за нейно вземане срещу длъжника ,произтичащо от договор за кредит,сключен през 2013 год. за срок от една година.

За да постанови обжалваното разпореждане РРС е приел, че банката-заявител в производството не е упражнила правото си да обяви този кредит за предсрочно изискуем ,преди подаване на заявлението.

Настоящият състав на РОС не споделя този извод на първостепенния съд.

       Видно от данните по заявлението, молителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката по договор за потребителски кредит № 4941810064/01.08.2013 г.

      Налице е формирана трайна, задължителна по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, съдебна практика, според която ,  за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката - заявител срещу длъжника, извлечението по чл. 417, т.2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането - главница и лихви, както и за момента на неговата изискуемост.

Със заявлението е представено и извлечение от банковите сметки на длъжника ,което отговаря на законовите изисквания ,тъй като  съдържа всички необходими данни за договора за кредит и е годно основание по смисъла на цитираната по-горе норма.

 Безспорно е , че предмет на заявлението трябва да бъде изискуемо вземане, което означава падежът му да е настъпил преди подаване на заявлението в съда. В случая обаче не следва да бъде изследвана предсрочната изискуемост на конкретния кредит , тъй като видно от сключения договор ,то неговият краен срок е 05.08.-2014 год. ,т.е. 25 дни преди депозиране на заявлението  по чл.417 от ГПК.

РС се е позовал именно на дадените с ТР на ОСГТК № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. задължителни указания относно настъпването на предсрочната изискуемост и упражняването правото на кредитора да подаде заявление по чл.417 от ГПК и е постановил обжалваното разпореждане. В случая  съдът не е съобразил, че в конкретния случай не се касае за предсрочна изискуемост на кредита, която съгласно чл. 60, ал.1 ЗКИ настъпва поради неплащане в срок на една или повече вноски , а ,такава като следствие от изтичане на срока на договора.След като изискуемостта на срочното паричното задължение е настъпила с настъпване на срока, за който е договорено ползването, кредиторът – заявител не следва да доказва основанията и предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, относими при предсрочната изискуемост на кредита.

И след като в рамките на извършената по чл. 418, ал. 2 ГПК, се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, подадената частна жалба се явява  основателна. Обжалваното разпореждане следва да се отмени и вместо него се постанови друго за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1  ГПК, на жалбоподателя следва  да бъдат присъдени претендираните от него разноски пред първата инстанция представляващи 25 лв. заплатена държавна такса,юрисконсултско  възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л И :

 

ОТМЕНЯВА Разпореждане от 04.09.2014г. постановено по ч.гр.д. № 1489/2014 г.по описа на Разградски районен съд.И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

     ДА СЕ ИЗДАДЕ          Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по Заявление вх.№ 7179 от 01.09.2014г. на Районен съд гр. Разград по чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК в полза на ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД, ЕИК:131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано Иван Стефанов Иванов – Изпълнителен директор и Цветан Стефанов Петринин – Изпълнителен директор, действащи чрез Илиян Ангелов Толев – юрисконсулт срещу А.М.М. *** , ЕГН-********** , за сумата от 121.05 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 4941810064/01.08.2013 г.; сумата  13.02 лв. - изискуема договорна лихва за периода от 05.02.2014 г -05.0.2014 г., ;сумата  2.76 лв. – лихва за забава за периода от 05.02.2014 г. до 28.07.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 01.09.2014 г. до окончателното заплащане на сумата, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 325 лева, съставляващи държавна такса в размер на 25 лева и 300 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

        ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.

Връща делото на Районен съд – Разград за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

    

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.