ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ……… / 29.10.2014г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На двадесет и девети октомври, две хиляди и четиринадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Частно гражданско дело № 259 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от ”Млин – 97”АД срещу определение № 1491 / 2.06.2014 г. по гр.д. № 960 / 2014 г. на Районен съд Разград, с което е уважена молбата за допускане на обезпечение на предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Поддържайки доводи за незаконосъобразност и необосновност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което обезпечението бъде отменено или алтернативно ограничено до налагане на запор в една банка.

В срока по чл.396 ал.2 ГПК е постъпил отговор от Б.З.И., в който изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение.

Постъпил е и отговор от ЗАД”Булстрад Виена иншурънс груп”, но от изпратените от районния съд преписи от делото не може да се установи какво е участието на това лице в съдебното производство.

Окръжният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните причини: Съгласно чл. 391 ГПК обезпечение на предявен иск се допуска, когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Това налага при преценка на обезпечителната нужда да се даде отговор за допустимостта и вероятната основателност на иска, без да се навлиза в обсъждането му по същество.

В разглеждания случай искът, чието обезпечение е поискано, е основан на увреждане, възникнало в резултат на настъпила трудова злополука и е допустим. Той има за предмет обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от нейния работодател. Претендираната вреда е в размер на 25 000лв.

Въз основа на изложените в иска твърдения и приложените документи настоящият състав намира, че на този етап той е подкрепен с достатъчно убедителни доказателства за наличието на фактическия състав на увреждане, причинено в резултат на трудова злополука. По отношение на конкретния размер на претърпените вреди обаче, на този етап от съдебното производство не са събрани доказателства, поради което и районният съд е поставил под условие налагането на обезпечителната мярка, като е указал на ищцата да внесе парична гаранция в размер на 1 / 10 част от цената на предявения иск. Въззивният съд счита, че така мотивирано, определението на РРС е правилно и законосъобразно.

Частният жалбоподател прави две оплаквания: относно липсата на обезпечителна нужда, твърдейки, че неговите активи надхвърлят многократно претендирания размер на обезщетението и поради това изпълнението на евентуално осъдително решение не би било затруднено и относно несъответствие между интереса на ищцата от обезпечителната нужда и увреждането, което ответникът търпи от налагането на запор по банковите му сметки в множество банки.

Съдът счита първото оплакване за неоснователно. Ищцата претендира обезщетение във висок размер, което само по себе си е основание за наличието на обезпечителна нужда. От представените с частната жалба документи, свързани с активите на дружеството за 2013г., не може да се направи извод дали към момента на влизане в сила на евентуално осъдително решение ответникът ще е в състояние да го изпълни. Освен това, обезпечението цели осигуряване на бъдещото изпълнение на решението, което е свързано с множество фактори и не зависи само от финансовата стабилност на ответното дружество.

По отношение на второто оплакване, свързано с непропорционалност между наложеното обезпечение в полза на ищцата и засегнатите интереси на дружеството – ответник, съдът намира следното: с цел установяване на баланс между интересите на двете страни, чл.391 ал.3 ГПК предвижда възможност съдът да задължи ищеца да представи парична гаранция, чийто размер да бъде съобразен с размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. В разглеждания случай районният съд е подходил именно по този начин, задължавайки ищцата да внесе парична гаранция в размер на 2 500лв. с цел осигуряване защитата на интересите на ответното дружество. Размерът на гаранцията е адекватен на евентуалните вреди, които би търпял ответникът от наложения запор на банкови средства в размер на 25 000лв., поради което не е налице несъответствие в интересите на двете страни. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че съществува опасност неговите парични средства във всяка една от банките да бъдат запорирани до размер 25 000лв., съдът счита, че този въпрос не подлежи на преценка във въззивното производство по подадената частна жалба. Очевидно е, че обезпечението е допуснато по предявен иск за сумата 25 000лв. и съответно съдебният изпълнител следва да съобрази, че запорираните средства следва да достигнат този размер при последователно запориране на банковите сметки. Действително, районният съд не е посочил, че запорът се налага последователно, до достигане на размера 25 000лв., но за жалбоподателя съществува възможност да поиска от районния съд тълкуване на определението, ако е налице неяснота по неговото изпълнение.

Неотносимо към проверката на обжалваното определение се явява представеното извлечение от сметката на ответника в ОББ. От същото се установяват блокирани парични средства вследствие на вече наложения запор. Поради това въпросът излиза извън обхвата на проверката на обжалваното определение и не представлява основание за частична отмяна на определението на РС по отношение на запорите в другите банки. Както бе отбелязано по-горе, при налагането на обезпечителната мярка съдебният изпълнител следва да съобрази кога запорираните средства ще достигнат обезпечения размер от 25 000лв.

Предвид гореизложеното, определението на районния съд се явява законосъобразно. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ”Млин – 97”АД срещу определение № 1491 / 2.06.2014 г. по гр.д. № 960 / 2014 г. по описа на Районен съд Разград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.