ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 02.12.2014 г.

Разградски окръжен съд на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

ч. в. гр. дело № 279 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Разградският окръжен съд е сезиран с възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1от ГПК, подадено от З.Г.З., в качеството й на длъжник по заповед № 769 / 22.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр. дело № 420 / 2013 г. по описа на РС-Разград, с която е разпоредено същата да заплати на кредитора “Топлофикация Разград“ ЕАД, ЕИК 116019472 сумата 511.80 лв. за топлинна енергия, за периода 01.11.2009 г. – 25.06.2012 г., за адрес гр. Разград, ул. “ Грънчарска “ № 7, ап. 19, ведно със законна лихва от 20.03.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата 85.93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2010 г. до 03.12.2012 г. и сумата 25 лв. разноски по делото. Във възражението си, / л. 3-4 от ч.в.гр. дело № 229 / 2014 г. на РОС, вх. № 6748 / 13.08.2014 г. на РРС/, З.З. твърди, че била лишена от възможността да оспори вземането, тъй като Заповедта за изпълнение не й е връчена надлежно, поради което възразява срещу нея. Твърди, че заповедният съд е допуснал пропуски при изпълнение на процедурата по връчването, довели до опорочаването му. Счита, че не е изпълнена законосъобразно процедурата по чл. 47 от ГПК, тъй като по делото няма данни връчителя да е потърсил възможност за връчване чрез друго лице, когато връчването не може да бъде извършено лично. Твърди се, че на посочения адрес постоянно живее възрастната майката на З. З., чрез която би могло да бъде извършено връчването. Освен това се сочи, че по делото лисват данни връчителя да е пуснал уведомление в пощенската кутия. В заключение се отправя молба за приемане на възражението, като делото бъде изпратено на заповедния съд за даване на указания на молителя по чл. 415 от ГПК. която е възрастна жена.

Насрещната страна “Топлофикация Разград “ ЕАД, ЕИК 116019472 не ангажира становище по възражението.

В кориците на делото се намира и възражение вх. № 6218 / 22.07.2014 г., приложено по ч.гр. дело № 420 / 2013 г. по описа на РС-Разград, с което З.Г.З. твърди, че узнала за издадената против нея заповед за изпълнение и за образуваното срещу нея изпълнително производство на 21.07.2013 г., когато й била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 201476204000201 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762. По същество твърди, че задълженията са възникнали много след продажбата на имота й в гр. Разград, извършена на 13.12.2002 г., за което представя и нотариален акт. Счита, че към момента на възникване на задълженията не е била вече собственик. Моли за отмяна на издадения изпълнителен лист и на образуваното изпълнително дело. По отношение на това възражение съдия –докладчика поставил резолюция, че същото е просрочено и длъжника има право на защита по друг ред – чл. 407 от ГПК.

Насрещната страна “Топлофикация Разград “ ЕАД, ЕИК 116019472 не ангажира становище по възражението.

Възражението се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на З. З.

Процесуалния представител на насрещната страна “Топлофикация Разград “ ЕАД изразява становище, че възражението е просрочено.

Съдът констатира следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, срокът за подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен, считано от узнаването за заповедта за изпълнение. С оглед датата на издаване на поканата за доброволно изпълнение – 11.07.2014 г. и датата на пощенското клеймо на подателя на възражението – 11.08.2014 г. се налага изводът, че възражението по което е образувано настоящото производство пред въззивния съд, е подадено в законния едномесечен срок. От доводите във възражението се налага и изводът, че длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Съдът намира възражението за неоснователно. Към датата на издаване на изпълнителния лист заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника при осъществяване на предпоставките на чл. 47, ал. 1 и 3, вр. ал. 5 и 7 от ГПК, което не е опровергано - чрез залепването на уведомление.

От данните по делото е видно, че първото съобщение за издадената заповед е изпратено на адреса, посочен заявлението в гр. Разград. Съобщението се върнало в цялост с отбелязване на връчващото призовките лице, че адреса е посетен многократно, но не е открит живущ на адреса, а на оставеното съобщение не се явил никой за получаване. Съдът разпоредил на взискателя да представи справка за постоянен и настоящ адрес. По делото е приложена справка на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г., от която е видно, че длъжника има постоянен и настоящ адрес в гр. Варна. Изпратеното съобщение на постоянния адрес също се завърнало в цялост с отбелязване, че адреса е посетен многократно но лицето не е открито. Залепено е уведомление, но в 14-дневен срок не се явил никой за получаване на съобщението. Изпратеното съобщение на настоящия адрес също се завърнало в цялост с отбелязване, че адреса е посетен нееднократно, лицето не е открито, на оставените съобщения да се яви за получаване не се явява никой. Връчителят посочил и датите на посещенията – 07.08.2013 г., 23.08.2013 г. и 26.08.2013 г. С резолюция от 09.09.2013 г. съдът разпоредил залепване на уведомление. На 24.09.2013 г. връчителят залепил уведомление на входната врата на постоянния адрес на длъжника, като в уведомлението отбелязал, че посетил адреса, не намерил лицето, както и лице от домашните му. С Разпореждане от 02.12.2013 г. РС-Разград приел, че заповедта е влязла в сила и разпоредил издаване на ИЛ. Въззивният съд счита, че съобщението се счита за връчено с изтичане на срока за получаването му в канцеларията. Налице е надлежо връчване и заповедта е влязла в сила в двуседмичен срок от последното връчване, което е извършено на 08.10.2013 г., т.е. на 22.10.2013 г., както е приел и РС – Разград.

Показанията на разпитания по делото свидетел Ц. С. – син на длъжника З.З., не опровергават изводите за редовност на връчването. Същият твърди, че живее постоянно на адрес, посочен като постоянен за майка му. Обитава жилището със съпругата си, която е в отпуск по майчинство от 30.06.2013 г. В същото жилище с тях живеела и неговата баба и майка на длъжника на длъжника З., която пенсионерка и си е постоянно в къщи. Тези показания се опровергават от съдържанието на уведомлението, изготвено от връчителя, който сочи, че е посещавал нееднократно адреса, не е открито лицето, залепено е уведомление на входната врата на жилището и в указания срок никой не се явил да получи съобщението.

По отношение на посочения настоящ адрес на длъжника връчителя отбелязал три дати на които посетил адреса, не е отрил лицето и на оставените съобщения никой не се явил да получи съобщението. Уведомлението е залепено на 24.09.2014 г. В показанията си св. Стоянов сочи, че майка от няколко години не живее на посочения от нея настоящ адрес. Няма данни З. да е уведомила за новият си настоящ адрес. Така тя сама се е поставила в положение да не може да бъде открита на действителния й настоящ адрес.

По изложените съображения, въззивният съд счете възражението, с което е сезиран и с което се упражнява извънинстанционен контрол върху акт в заповедното производство, за неоснователно, поради което същото не подлежи на приемане.

По отношение на другото възражение, че при достъп до пощенската кутия връчителя следва да пусне уведомление и в нея съдът приема следното: Поначало такова задължение съществува за връчителя, по силата на чл. 47, ал. 1, изр. 2 от ГПК. То обаче е поставено в зависимост от достъпа до нея на връчителя. В случая жалбоподателката въобще не доказва възможността да бъде идентифицирана конкретна пощенска кутия към някое от жилищата, посочени за нейн постоянен и настоящ адрес, за да се приеме, че връчителя не е изпълнил надлежно задължението си.

По настоящото производство е постъпило и възражение вх. № 6218 / 22.07.2014 г., с характер на частна жалба, подадена от З.Г.З., с която се оспорва изцяло вземането на “Топлофикация Разград “ ЕАД , за което е издадени изпълнителен лист от 02.12.2013 г. и заповед за изпълнение № 769 / 22.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК. Жалбоподателят сочи на първо място, че вземането на “Топлофикация Разград “ ЕАД е недължимо от нея, тъй като апартамента е продаден на 13.12.2002 г., а задълженията са възникнали много след продажбата. Моли да бъде отменен издадения изпълнителен лист от 02.12.2013 г. по ч. гр. дело № 420 / 2013 г. по описа на РС-Разград. Представя доказателства: копия на Нотариален акт за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда-жилище № 36, том 5, рег. № 5019, дело 0 482 / 2002 г. от 13.12.2002 г. на Росица Кирилова – нотариус с район на действие РС-Разград, рег. № 380 на НК; Покана за доброволно изпълнение изх. № 10283 / 11.07.2014 г. по изп. дело № 20147620400201 на Деян Драганов – ЧСИ, рег. № 762 на КЧСИ, район на действие ОС-Разград и Изпълнителен лист от 02.12.2013 г.

Разградският окръжен съд намира, че това възражение е с характер на частна жалба с правно основание чл. 407 ГПК, тъй като от изложеното в нея може да се направи извод, че се обжалва разпореждането от 02.12.2013 г. по ч.гр. дело № 420 / 2013 г. по описа на РС-Разград, за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 769 / 22.03.2013 г., издадена по същото дело на РРС против длъжника З.Г.З..

Както вече бе посочено по делото липса информация за датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на З.Г.З.. Съдът като съобрази датата под която е изведен изходящия номер на поканата за доброволно изпълнение – 11.07.2014 г. и датата на постъпване в съда на възражението, с характер на частна жалба – 22.07.2014 г., намира, че същата е подадена от надлежна страна в законоустановения двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение, поради което съдът я намира за допустима.

По същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 406, ал.1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки. Подлежащите на принудително изпълнение актове са изчерпателно изброени в чл. 404 от ГПК като сред тях са посочени и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение. В случая изпълнителният лист срещу жалбоподателката е издаден въз основа заповед за изпълнение № 769 / 22.03.2013 г., издадена по ч.гр. дело № 420 /2013 г. по описа на РС-Разград. Заповедта е издадена от местно и родово компетентен съд, въз основа на редовно от външна страна заявление, в допустимо производство, образувано против лице, което има процесуална правосубектност към момента на подаване на заявлението, тъй като длъжник според заявлението е З.Г.З.. Заповедта отговаря на изискванията по чл. 412 ГПК и е влязла в сила, тъй като срещу нея не е постъпило в срок възражение по чл. 414, ал.1 ГПК от длъжника, а подаденото възражение по чл. 423 ГПК не е прието. При това положение се налага извод, че са налице изискванията на закона за издаването на изпълнителен лист против З.Г.З. за сумите, посочени в заповедта.

Доводите за недължимост на сумите, посочени в заповедта, поради недължимост, предвид продажбата на жилището, преди възникване на задължението, са неотносими към настоящото производство, тъй като касаят съществуването на вземането и могат да бъдат разгледани само в исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

От изложеното следва, че частната жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист срещу З.Г.З. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението на З.Г.З., ЕГН **********, с адрес:***, съдебен адрес адв. Радослав Данков, гр. Варна, ул. “ Топра Хисар “ № 16, ап. 2, подадено по реда на чл. 423 от ГПК срещу издадената в полза на “Топлофикация Разград“ ЕАД, ЕИК 116019472, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 769 / 22.03.2013 г. по ч. гр. дело № 420 / 2013 г. по описа на РС-Разград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, с характер на частна жалба, подадена от З.Г.З., против Разпореждане от 02.12.2013 г. по ч.гр. дело № 420 / 2013 г. по описа на РС-Разград, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател:

Членове: 1. 2.

НР