О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 18. 12. 2014г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

Членове: Лазар Мичев

Валентина Д.

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч.гр.д № 285 по описа за 2014 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 419 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 2793/ 01. 08. 2014 г. от П.Н.Д., Д.Д.П. и М.В.П. чрез пълномощник срещу Разпореждане от 09. 04. 2014 г. по ч.гр.дело № 221/2014 г. по описа на РС Исперих. С обжалваното разпореждане съдът е допуснал незабавно изпълнение и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист срещу жалбоподателите солидарно на задължение в полза на заявителя “ Юробанк България” АД гр. София за: сумата 11 250 лв. главница, сумата 413, 84 лв. договорна лихва за периода 15. 04. 13 г. до 15. 11. 2013 г., сумата 22, 23 лв. мораторна лихва за периода 16. 11. 2013 г. – 20. 03. 2014 г., ведно със законната лихва, считано от 07. 04. 2014 г. до окончателно плащане на главницата, сумата 233, 72 лв. разноски по делото и 580, 47 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат доводи, че представените от заявителя документи не са редовни от външна страна и не удостоверяват, подлежащо на изпълнение вземане, че посочените дължими суми в извлечението от сметка са неверни, както и че изискуемостта на вземането не е настъпила. Жалбоподателите молят разпореждането да бъде отменено, както и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

Постъпила е частна жалба вх. № 3846/ 27. 10. 14 г. от П.Н.Д., Д.Д.П. и М.В.П. чрез пълномощник срещу Определение от 10. 10. 2014 г. по ч. гр. д. № 221/ 2014 г. на РС Исперих, с което е оставено без уважение искането им за спиране на незабавното изпълнение по Заповед от 09. 04. 2014 г. за изпълнение на парично задължение.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалваните актове, констатира следното:

Двете частни жалби от П.Н.Д., подадени чрез пълномощник са процесуално недопустими, тъй като са подадени от адв. Н. без да има представителна власт. От приложеното по делото пълномощно се установява, че същият е упълномощен само от Д. П. и М. П.. Изпратено е съобщение до П. Д. с указание да потвърди извършените от адв. Н. от нейно име правни действия. Съобщението й е връчено на 27. 11. 14 г. В дадения едноседмичен срок Д. не е изпълнила указанията на съда, поради което частните жалби следва да се оставят без разглеждане и производството по тях да бъде прекратено.

Жалбата от Д.Д.П. и М.В.П. вх. № 2793/ 01. 08. 2014 г. е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява основателна.

Пред ИРС е било депозирано заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от “Юробанк България” АД гр. София срещу длъжниците П.Н.Д., Д.Д.П. и М.В.П. за заплащане на сумите: сумата 11 250 лв. главница, сумата 413, 84 лв. договорна лихва за периода 15. 04. 13 г. до 15. 11. 2013 г., сумата 22, 23 лв. мораторна лихва за периода 16. 11. 2013 г. – 20. 03. 2014 г., ведно със законната лихва, считано от 07. 04. 2014 г. до окончателно плащане на главницата, сумата 233, 72 лв. разноски по делото и 580, 47 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Към заявлението е представено извлечение от сметка по Договор за потребителски кредит № FL678667/ 15. 03. 2013 г., сключен между “Юробанк България” АД гр. София и П.Н.Д., като кредитополучател и Д.Д.П. и М.В.П. – поръчители. Според приложеното извлечение от счетоводните книги на заявителя, последното плащане по кредита е на 15. 09. 2013 г., изискуемостта му е настъпила на 16. 11. 2013 г. Неплатени са 2 месечни погасителни вноски. Приложен е договора за потребителски кредит, погасителен план. В чл. 15 от договора страните са уговорили, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение, на което и да е друго задължение по договора, кредитът става автоматично предсрочно изискуем в пълен размер, без да се прекратява действието на договора.

Исперихският районен съд е постановил обжалваното разпореждане, съобразявайки, че представените от заявителя документи са редовни от външна страна и представляват подлежащо на изпълнение негово вземане, насочено към длъжниците, като се основал на извлечението от сметка, съдържаща информация, относно размера на вземането, периода на просрочие и задълженото лице, както и уговорената клауза в договора за настъпване автоматично на предсрочна изискуемост надълга.

Изложените от жалбоподателите съображения, че посочените суми в извлечението от сметка, относно просрочената главница и лихви са неверни, не следва да се обсъждат в това производство, тъй като според разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК, частната жалба може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417 ГПК. В този смисъл, възраженията на жалбоподателите може да бъдат предмет на исково производство. В това производство съдът проверява само наличието на предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно- наличие на изпълнително основание по чл. 417 ГПК, което да е редовно от външно страна, да удостоверява годно за принудително изпълнение вземане. От акт по чл. 417, т. 2 ГПК въз основа, на който заявителя е основал вземането си – извлечение от счетоводните книги, договор и погасителен план, може да се направи извод за наличие на вземане срещу жалбоподателите.

Доколкото извлечението от счетоводните книги на заявителя съдържа информация за кой клиент на банката се отнася – посочени са длъжника, поръчителите, по кой договор за банков кредит, за дължимия от клиента и длъжниците размер на сумата, следва да се приеме, че това извлечение от счетоводните книги, ведно с приложените към него кредитен договор и погасителен план, обуславят извод за наличие на изготвен документ, посочен в чл. 417 ГПК, на основание на който може да се заяви искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Извлечението съдържа информация за движението по сметката на длъжника по договора за потребителски кредит – посочено е колко и кои вноски не са платени.

Съдът приема, че е основателно изложеното оплакване на жалбоподателите, че Банката не е уведомила солидарните длъжници, за намерението си да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение, съгласно предвидените в договора клаузи. В чл. 15 от договора страните са уговорили при неплащане на което и да е от задължението автоматична предсрочна изискуемост на дълга, поради което районният съд е приел, че не е необходимо длъжниците да бъдат уведомявани, че Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Този правен извод е незаконосъобразен. Прието в т. 18 от ТР № 4/ 18. 06. 2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението на Банката за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В случая по делото не са налице доказателства, че Банката е отправила изрично волеизявление до длъжниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем, поради което не може да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост на дълга към момента на подаване на заявлението за незабавно изпълнение.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че жалбата от Д.Д.П. и М.В.П. е основателна, а обжалваното разпореждане в тази част, като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора по подадената частна жалба вх. № 2793/ 01. 08. 14 г. от П. и П., то ч. жалба вх. № 3846/ 27. 10. 14 г. срещу определението на ИРС, с което е оставено без уважение искането за спиране се явява недопустима. Тъй като предпоставките за продължаване на принудителното изпълнение не са налице поради обезсилване на изпълнителния лист, частната жалба срещу определението, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение, е лишена от предмет и се явява недопустима. Производството по нея следва да се прекрати.

С оглед изхода на спора, въззиваемия дължи на жалбоподателите разноските по делото, които са в размер на 15 лв. за заплатена държавна такса. Поискано е в частната жалба да им бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., но тъй като не са приложени доказателства за заплатени в този размер разноски, такива не следва да се присъждат.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане от 09. 04. 2014 г. по ч.гр.дело № 221/2014 г. по описа на РС Исперих и издадената въз основа на него Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09. 04. 2014 г. , издадена в полза на “ Юробанк България” АД гр. София, с което разпореждане е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист В ЧАСТТА срещу Д.Д.П., ЕГН ********** и М.В.П., ЕГН ********** и ОБЕЗСИЛВА издадения на 09. 04. 2014 г. изпълнителен лист спрямо тях.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от П.Н.Д., ЕГН ********** частна жалба вх. № 2793/ 01. 08. 2014 г. против Разпореждане от 09. 04. 2014 г. по ч.гр.дело № 221/2014 г. по описа на РС Исперих за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и частна жалба вх. № 3846/ 27. 10. 14 г. против Определение от 10. 10. 2014 г. , с което е оставено без уважение искане за спиране на незабавното изпълнение, като недопустими и прекратява в тази част производството по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от Д.Д.П. и М.В.П. вх. № 3846/ 27. 10. 14 г. против Определение от 10. 10. 2014 г. с което е оставено без уважение искане за спиране на незабавното изпълнение, като недопустими и прекратява в тази част производството по делото.

ОСЪЖДА “ Юробанк България” АД гр. София да заплати на Д.Д.П. и М.В.П. разноски по делото в размер на 15 лева.

Определението в частта, в която частните жалби са оставени без разглеждане, подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаване на определението. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.