ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 21.11.2014 г.

Разградски окръжен съд на двадесет и първи ноември две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. гр. дело № 290 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ж. Ч., действащ в качеството му на процесуален представител по пълномощие на М.А.Г. против Определение № 2491 / 24.09.2014 г., постановено по гр. дело № 2021 / 2013 г. по описа на РС – Разград, с което е допълнен диспозитива на Определение № 2393 / 08.09.2014 г. постановено по същото дело, с което на основание чл. 130 от ГПК исковата молба е върната на подателя й, поради недопустимост на предявения иск, като с допълнителното определение е постановено прекратяване на производството по делото. В жалбата се сочи, че ищеца не е участвал в производството по гр. дело № 1230 / 2007 г. по описа на РС – Разград, поради което постановеното решение по допускане на делбата няма действие по отношение на него. Този порок довел и до опорочаване на акта, с който е извършена делбата. Отправя се молба за отмяна на обжалваното определение и връщане делото районният съд за продължаване на съодпроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима. Настоящата инстанция приема, че жалбата е подадена в срок, той като приема, че срока за обжалване на първото определение тече от връчване на допълнителното определение. Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна, по следните съображения.

Ищеца сезирал Разградски районен съд с искова молба, в която посочил като правно основание чл. 69 и сл. от ЗН и чл. 341 от ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба, в пет пункта, са описани недвижимите имоти, притежавани от общия наследодател А. М. К., починал на 16.07.1977 г. Ищеца посочил също така, че за извършване на делбата било образувано и проведено съдебно производство по гр. дело № 1230 / 2007 г. по описа на РС-Разград. Твърди се, че в това производство ищеца е представляван от адвокат, преупълномощен от пълномощника М.А.М., който не разполагал с изрична представителна власт, поради липса на описание на имотите в пълномощното и липса на съществени условия за разпореждането. Отделно от това упълномощения починал преди приключване на производството със одобряване на сключена между съделителите съдебна спогодба. Изтъква се също така, че сключената спогодба е нищожна, поради противоречие със закона – неучастие на съделителя М.Г. / сега ищец /, липса на съгласие и на представителна власт, договаряне в противоречие с правата на представлявания. В петитум се иска, след като бъде обявена за нищожна съдебна делба, сключена и одобрена в проведено на 03.12.2008 г. съдебно заседание по гр. дело № 1230 / 2007 г. по описа на РС-Разград, и след като бъде обезсилено съдебно решение по допускане на делбата от 11.04.2008 г. да бъдат допуснати до делба подробно описани в пет пункта недвижими имоти, при съответни квоти. По молбата е образувано гр. дело 0 2021 / 2013 г. по описа на РС-Разград.

С Разпореждане № 259 / 29.01.2014 г. съдът намерил исковата молба за нередовна. Приел, че е предявен иск за обявяване на нищожност на съдебна делба, за който иск се дължи д.такса в размер на 104.54 лв. и дал срок за отстраняване на нередовност.

Поради неотстранена в срок нередовност, с Разпореждане № 471 / 18.02.2014 г., постановено по същото дело, съдът прекратил производството по делото и върнал исковата молба на подателя й. Това разпореждане е обжалвано с частна жалба, в която процесуалният представител на ищеца сочи, че с исковата молба е предявен иск за делба, по който не се внася предварително държавна такса. С Определение № 266 / 25.03.2014 г., постановено по в.ч.гр. дело № 98 / 2014 г. ОС-Разград потвърдил обжалваното разпореждане. С определението си въззивният съд приема, че в условията на обективно съединяване са предявени два иска – за обявяване за нищожна съдебна делба, сключена и одобрена от съда в съдебно заседание, проведено на 03.12.2008 г. по гр. дело № 1230 / 2007 г. по описа на РС – Разград и за обезсилване на съдебно решение от 11.04.2008 г., постановено по същото гр. дело, с което е допусната делбата, както и иск за допускане до делба на пет подробно описани недвижими имота, при посочени квоти. Разградският окръжен съд приема, че разпореждането е правилно и законосъобразно, тъй като не са изпълнени указанията за внасяне на държавна такса по първия иск.

С Определение № 281 21.07.2014 г., постановено по ч.гр. дело 0 3278 / 2014 г. ВКС на Р България отменя и двата съдебни акта и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.В отменителното определение е прието, че позоваването на нищожността на предходната съдебна делба на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН, е релевирана чрез възражения, по които не е предвидено да ес внася държавна такса, с изключение на възраженията за прихващане. Прието е също така, че с исковата молба е релевирано искане за “обезсилване „, което по съществото си представлява искане да не бъдат зачетени последиците на съдебното решени, решаващият съд би следвало да изложи съображения при решаване на спора за наличие на собственост по същество. В заключение се сочи, че делото следва да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по заявените обективно и субективно съединени искове за съдебна делба на описаните пет самостоятелни позелени имота.

След връщане на делото РС-Разград, с Разпореждане от 05.08.2014 г., отново оставил молбата без движение и дал срок за отстраняване на нередовност - ищеца да отстрани неяснота в обстоятелствената част на исковата молба и да заяви съответен петитум на иска, като посочи, дали твърдените обстоятелства са довели до порок в одобрената във втората фаза на делбата съдебна спогодба по гр. дело № 1230 8 2007 г. на РРС, след като надлежно е участвал в първата фаза, или твърди такъв порок и в първата фаза, както и да представи скици, удостоверения за наследници и удостоверения за данъчна оценка на имотите. В предоставения му срок ищеца депозира молба, в която сочи, че подържа иска, така както е предявен и не съществува неяснота в изложеното в исковата молба. Пояснява се, че решението по допускане на делбата не страда от порок, а само няма правно действие, поради което съдът не е необходимо да се произнася по валидноста му. По отношение на определението, с което е одобрена съдебната спогодба се сочи, че същото е опорочено по изложените в исковата молба съображения и поради това е необходимо да се заличи в правния мир, като нищожно.

С Определение № 2393 / 08.09.2014 г., постановено по гр. дело № 2021 / 2014 г. РС-Разград приема, че предявеният иск за делба е недопустим, поради наличие на влязло в сила решение, между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съдът приема, че ищеца е обвързан със силата на пресъдено нещо, като страна в производството по гр. дело № 1230 / 2007 г. по описа на РС-Разград, а при неучастие на страна в процеса, пътят за защита е чрез отмяна на влязлото в сила решение.

В частната си жалба ищеца твърди, че решението по първата част от делбеното производство има установително, а не конститутивно действие, поради което то няма действие по отношение на него, тъй като не участвал в съдебното производство по гр. дело № 1230 / 2007 г. на РРС. По отношение на акта, с който е одобрена съдебното спогодба се се сочи, че тъй като има конститутивно вещно-правно действие, което е опорочено по изложените в исковата молба съображения, е необходимо да се заличи в правния мир, поради своята нищожност.

При тези фактически констатации съдът намира, че правилно и законосъобразно районният съд приел, че предявеният иск за делба е недопустим, поради което исковата молба е върната и призводството по делото прекратено.

Заявената и постоянно подържана от ищеца позиция е, че е предявен иск да делба, в което производство е поставен като преюдициален спор въпроса за нищожност на извършената съдебна делба по гр. дело № 1230 / 2007 г. по описа на РС-Разград. По последния въпрос в исковата молба от една страна се твърди, че делбеното производство е проведено без участието на ищеца М.Г.. От друга страна се сочи, че същият е представляван от адвокат, преупълномощен от пълномощника му М.М., но последния не разполагал с изрична представителна власт, поради липса на описание на имотите в пълномощното и липса на съществени условия за разпореждането. Отделно от това упълномощения починал преди приключване на производството с одобряване на сключена между съделителите съдебна спогодба.

От приложеното гр. дело № 1230 / 2007 г. на РРС се установява, че настоящия ищец М.Г. / М. Г. / е конституиран като съделител. Същият е бил представляван в това производство от пълномощника си М. А. М., чрез преупълномощения адв. Н.. Производството приключило с влязло в сила протоколно определение от 03.12.2008 г., с което е одобрена сключена между съделителите съдебна спогодба. От приложеното по същото дело удостоверение за наследници / стр. 117 /, се установява, че пълномощника М.А.М. е починал на 17.10.2008 г., т.е. преди приключване на делбата.

С оглед на горното съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 75, ал. 2 от ЗН, при която когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. В такива случаи всеки от съсобствениците може да поиска нова делба с участието на всички съсобственици. При това положение предявения иск за делба би бил допустим. В случая обаче ищеца М.Г. е участвал в производството по гр. дело № 1230 / 2007 г. на РРС. Същият не отрича, че е упълномощил М. М. да го представлява по съдебни дела във връзка с наследството на общия им наследодател А. К., като му дал правомощието да упълномощава адвокати в тази връзка. По силата на преупълномощаването той е представляван в производството по гр. дело № 1230 / 2007 г. на РРС от адв. Н.. Влезлият в сила съдебен акт по това дело има сила, съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК и по отношение на него.

Развитите от ищеца съображения, че не могъл да участва в това дело и не бил надлежно представляван биха могли да се разглеждат като основание за отмяна на съдебният акт по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила решения е отделно производство и се развива по отделен ред. Първоинстанционният съд не е бил сезиран с молба за отмяна.

В случая ищецът би могъл да се защити и чрез успешно провеждане на производство по иск за прогласяване нищожност на извършената делба. На няколко пъти обаче ищеца твърди, че не предявява такъв иск, а предявява иск за делба, но по изложените по – горе съображения в настоящия случай иска за делба е недопустим.

Воден от горното Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2491 / 24.09.2014 г., постановено по гр. дело № 2021 / 2013 г. по описа на РС – Разград, с което е допълнен диспозитива на Определение № 2393 / 08.09.2014 г. постановено по същото дело, с което на основание чл. 130 от ГПК исковата молба е върната на подателя й, поради недопустимост на предявения иск, като с допълнителното определение е постановено прекратяване на производството по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател:

Членове: 1.

2.