О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

19.ХІ.2014

Разградски окръжен

година Град

2014

съд

19.ХІ.

закрито

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

302 3023030230№1104

2014

Ч.в. гражданско

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл.121ГПК.

Делото е образувано на производство пред РОС по ч.ж.вх.№2997/20.VІІІ.2014г., подадена от Х.Х.В. против Определение №…/11.VІІІ.2014г. по гр.д.№753/2013г. по описа на ИРС.

С обжалваното определение, постановено след размяна на книжа и след обявяването му за решаване по същество, на осн.чл.118ГПК ИРС се е десезирал от разглеждането на предявения от жалбоподателя иск, приемайки, че се касае за производство по реда на чл.1ЗОДОВ. С цитираното определение прекратява висящото му на производство гр.д.№753/2013г. и изпраща същото по компетентност на Административен съд Разград.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК , в качеството си на ответник и насрещна по жабата страна,Община Исперих не е депозирала отговор и не е ангажирала становище по допустимост и основателност на жалбата.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е и основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

В право на сезирания с иска съд е преценката относно това, дали търсената с предявяването му защита е от негова компетентност, респ. подсъдност. Тази преценка е последваща на дължимите по см. на чл.101 ГПК действия по проверка редовността на исковата молба. Като редовността на исковата молба се явява обусловена не само от наличие на формалните изисквания за нейната допустимост, но и на онова съответствие между изложените в обстоятелствена част факти с волеизявеното в петитум, позволяващо на съда, служебно дължимата от него правна квалификация на спора. Която от своя страна е от значение за реда, по който се следва разглеждането на иска, подсъдността на спора, определянето на защитимия материален интерес,неговата цена и размера на дължимата се държавна такса.

От действията на съда, обективирани в актовете му по движение на делото, както и в обжалваното определение, е видно, че в случая такава преценка не е направена. Приемайки исковата молба за редовна, първоначално е квалифицирал търсената с нея защита като такава по реда на чл.45 ЗЗД като в тази връзка е възложил на ищеца неследваща се за защитата по реда на ЗОДОВ държавна такса. Постановявайки атакуваното определение в срока за произнасяне по същество на квалифицирания по чл.45 ЗЗД иск, ИРС се десезира от разглеждането му, приемайки, че претендираното от ищеца обезщетение предпоставя производство по реда на чл.1ЗОДОВ и изпраща същото по подсъдност на компетентния с разглеждането му АС-Разград.

Тези действия на съда обективират колебанията му относно квалификацията на спора. Съдържимото се в исковата молба е неясно, видимо е правно неграмотно, смесващо елементи от фактически състави на наказателна отговорност; на деликтна отговорност по общия ред на ЗЗД при хипотеза на виновна по чл.45 ЗЗД и безвиновна такава по чл.49 ЗЗД, което от своя страна предполага различие и в страните, привлечени към отговорност; на отговорност за обезвреда и по реда на ЗОДОВ; Недопустимо в отговорност на общината като юридическо лице се вменява виновно поведение, предпоставящо отношение на субекта към увреждащото ищеца деяние, в една от двете му форми на проявление-небрежност или умисъл.

В обстоятелствена част на молбата, жалбоподателят е позовал основателността на иска си на отказа на Община Исперих да му изплати, дължимата по издадения срешу нея изп.лист от 28.ХІ.2012г. „законна лихва” и на претърпените в резултат на този отказ „щети”, изразяващи се в „дискриминация”, „емоционални щети”, „пропуснати ползи”, „гавра с човешкото му достойнство” и пр., претендирайки в обезвреда на същите обезщетение от 3 000,00лв.

В същото време, в петитум на иска си, жалбоподателят е волеизявил буквално следното: „Предвид горе изложените доводи и приложените писмени доказателства, моля присъдените ми законни лихви по съдебно разпореждане да ми бъдат изплатени от община Исперих съобразно издадения ми Изпълнителен лист, считано от 16.06.2010 година. След разглеждане на писмените доказателства и предвид гореизложените от мен факти и доказателства в Исковата Молба за нанесените ми щети от умишлена злоупотреба с власт, моля предявеният от мен граждански иск да бъде уважен изцяло”.

Така волеизявеното в петитум е неясно в степен, непозволяваща квалифицирането на исковата претенция от правна страна.

Разгледано само по себе си, обективираното в петитум искане, съдът да разпореди на общината да изплати претендираната от ищеца законна лихва - в неуточнен до датата на иска размер, е процесуално недопустимо. Тъй като, формулирано по този начин искането предполага по разпореждане на съд да се предприемат действия по изпълнение на вече влязъл в сила съдебен акт.

Изпълнителният лист, с който жалбоподателят се е снабдил срещу ответната Община Исперих, е титул, предпоставящ възможност за образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането му за законна лихва, които действия не са от компетентност на гражданския съд. Законната лихва е присъдена като акцесорно следваща забавата на вземане, установено с влязъл в сила съдебен акт, което обуславя недопустимо на претенцията по правилото на чл.299 и сл. ГПК.

Съдържащото се в петитум на молбата искане за „уважаване на граждански иск” за обезвреда е неконкретизирано по размера си и въвежда „злоупотреба с власт” като ново, различно от изложените в обстоятелствената част основания за дължимост.

Обобщавайки изложеното, съдът намира за очевидно противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Това противоречие сочи на нередовност на исковата молба,по смисъла на чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, която е следвало да бъде отстранена по предвидения в чл. 129, ал.2 от ГПК ред, тъй като съдът би могъл да изведе правното основание на предявения иск, а оттам и компетентния да го разгледа съд само въз основа на искова молба с непротиворечиви обстоятелствена част и петитум.

Предвид гореизложеното настоящият състав намира,че първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца да уточни от какво са настъпили, с какъв характер и в какво конкретно са се проявили вредите, чието репариране се претендира и едва след изпълнение на указанията, да изведе правното основание на предявения иск (или искове), а оттам и компетентния да го разгледа съд.

Това не е сторено и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното определение. Същото следва да бъде отменено, а делото върнато на РС-Исперих за предприемане на следващите се и изложени по-горе в мотивите процесуални действия. Като в указанията си по реда на чл.129ГПК съдът следва да разясни на ищеца и възможността да се ползва от института на правната помощ, при доказано наличие на визираните в чл.95 ГПК предпоставки.

Следва да се отбележи, че при подаване на настоящата жалба, съдът е дал неправилни указания досежно дължимата се за допустимостта й държавна такса, определяйки последната в размер на 60,00лв. при дължима се такава в размер на 15,00лв. В право на ищеца е да поиска връщане на надвнесената по обжалването държавна такса.

В този си състав съдът намира за необходимо да укаже на ищеца, че издаденият негова полза и срещу общината изпълнителен лист е основание за образуване на изпълнително производство, в хода и чрез способите на което може да реализира вземането си като подаде нарочна молба до съответния съдебен изпълнител.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение №…/11.VІІІ.2014 г. на Районен съд Исперих, с което образуваното му на производство гр.дело 753/2013 г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд-Разград

ВРЪЩА гр.дело № 753/2013 г. на Районен съд-Исперих за предприемане на следващите се процесуални действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.