РЕШЕНИЕ

№

Гр. Варна, __.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на ДЕВЕТИ АПРИЛ през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА Х.;

ПЕТЯ П.;

Секретар ЮЛИЯ КАЛЧЕВА,

Прокурор ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ,

като разгледа докладваното от съдията П. Х.

въззивно гражданско дело № 127 по описа за 2014-та година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 258 ГПК, ПО ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ, СРЕЩУ решение № 79/17.01.2014 год. по гр.д. № 258/2013 год. по описа на ОС Разград, с което е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Н.Б.А. ЕГН **********, СУМАТА ОТ 9000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2013 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска над този размер до претендираните 50000 лв.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Н.Б.А. срещу решението в отхвърлителната му част. Твърди се, че решението не е съобразено с действително причинените вреди и затова е неправилно. Направен е анализ на събраните доказателства относно заболяването на ищеца и накърнената му репутация в обществото, които обосновават по-висок размер на обезщетението.

Постъпили са и въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решението в частта, с която се уважава иска, като се твърди, че в частта, с която е уважен иск за законната лихва върху претендираната сума, решението е и недопустимо и подлежи на обезсилване. Твърди се, че претендираните вреди не са доказани по несъмнен начин, а евентуално размерът на обезщетението е несправедливо завишен.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС Е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /ред. ДВ 98/2012 г./ срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и психически страдания и придобито заболяване „захарен диабет” от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.219,ал.4 във вр.с ал.1 от НК, по което обвинение е постановена от РОС влязла в сила оправдателна присъда.

Прокуратурата на РБ пред Ос е оспорила иска в своевременен писмен отговор и в с.з. Твърди се, че срещу ищеца са били повдигнати общо три обвинения, като наказателното производство по две от тях не е приключило. Оспорва се размера, предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Искането е съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен, евентуално да го уважи в минимален размер.

ПО ДОПУСТИМОСТТА на обжалваното решение, съдът установи, че с него е важен иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД, какъвто не е предявен с исковата молба, а именно за присъждане на обезщетение за забава върху главницата, считано от 17.05.2013 год. В тази му част решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск, следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Неточността в правната квалификация няма отношение към допустимостта на иска, тя е въпрос по същество.

ПО СЪЩЕСТВО: Безспорно е било по делото, че в периода м.септември 2005 год.-м.август 2009 год. Г-н Н.А. е изпълнявал длъжността Областен управител на Разградска област.

По отношение на негови действия като областен управител срещу него са били водени три досъдебни производства, повдигнати са му три обвинения за извършени от него престъпления, в качеството му на длъжностно лице –Областен управител на област Разград.

Първото ДП №23/2010 год.по описа на РОП е образувано на 01.09.2010 год. /л.50 от делото на ОС/, като още тогава г-н А. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.219,ал.1 във вр.с чл.26,ал.1 от НК в периода 17.12.2007 год.-03.10.2008 год., от което престъпление са последвали значителни щети на Областна администрация –Разград в размер на 14 160.91 лв.По отношение на обвиняемия А. е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка” при повдигане на обвинението на 08.08.2011 год. Обвинителен акт по това ДП е внесен в Разградски ОС на 26.012012 год. и е образувано НОХД №32/2012 год. С Присъда №40/28.11.2012 год. подс.А. е бил признат за невиновен в извършването на престъплението, в което е обвинен. Оправдателната присъда е била потвърдена с Решение №14/13.02.2013 год. по описа на Варненски АС, което е било оставено в сила с Решение №240/17.05.2013 год. по КНД №658/2013 год.по описа на ВКС. Именно за вреди от това наказателно преследване се претендира и процесното обезщетение в размер на 50 000 лв. За период на наказателното преследване следва да се приеме периодът от образуването на ДП до влизане в сила на оправдателната присъда – почти три години.

Второто ДП №30/2010 год.срещу А. е образувано на 09.11.2010 год. за извършено престъпление по чл.219, ал.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26,ал.1 от НК в периода м. март 2009 год.-22.07.2009 год. с мярка за неотклонение „подписка”. Бил е внесен обвинителен акт от РОП на 11.09.2012 год. и е образувано НОХД №328/2012 год. по описа на съда. С Присъда №28/17.07.2013 год. Г-н А. е бил признат за невиновен в извършването на престъплението и оправдан. Тази присъда е отменена с Решение №119/12.09.2013 год. по описа на Варненски АС и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РОС. Преобразуваното НОХД №306/2013 год. по описа на РОС е приключило в първа инстанция с оправдателна присъда №18/20.03.2014 год., в сила от 05.04.2014 год. /л.22 от настоящото дело/.

Третото ДП срещу г-н А. е образувано на 09.11.2010 год.за престъпление по чл.282 от НК. Внесен е обвинителен акт в съда и делото е все още висящо пред Търговищки ОС под №305/2010 год.

Воденото срещу г-н А. наказателно преследване, което е послужило за основание на процесната претенция, е за период от три години. По него е взета най-леката мярка за неотклонение. Разгласено е в медиите, както се установява от приложените по делото публикации. Като период разследването и частично съдебната фаза съвпадат с другите две наказателни производства, което следва да се отчете при анализа на твърдяните вреди.

По отношение на тези твърдяни вреди са събрани гласни доказателства – показания на трима свидетели. Според свидетелите г-н А. се чувствал потиснат след започване на наказателното преследване срещу него, затворил се в себе си, избягвал приятелите си, притеснявал се от медийните публикации по повод водените срещу него дела. Споделил с всеки един от тях ,че е развил захарен диабет, тип 2.

Заболяването е установено в заключението на вещото лице по СМЕ пред ОС. Според вещото лице заболяването е с давност от около две години. Като причини За възникването на този тип захарен диабет вещото лице като възможни причини наднормено тегло, неправилен хранителен режим, липсата на достатъчно физическа активност. Според вещото лице стресът и нервното напрежение не са причина за възникване на заболяването, но могат да играят ролята на отключващ фактор и такъв за неблагоприятното му протичане за проявява на тежестта и усложненията от тази болест. Следователно, може да се приеме, че има пряка причинно-следствена връзка между преживяното като стрес наказателно преследване и отключването и протичането на заболяването, но като като една от всички възможни причини, наред с физическите данни, посочени от вещото лице.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, са: 1. незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление; 2. претърпени вреди от вида, описан в исковата молба; 3. причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и вредите. Отговорността на Държавата е безвиновна, като легитимиран да отговоря по чл. 7 от ЗОДОВ е държавният орган по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

В случая се установява една от хипотезите, в които възниква отговорността на Държавата по посочения законов текст – наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда. Установено е, че по време на воденето му г-н А. за период от почти три години е търпял негативни последици – чувство на тревожност, усещане за потиснатост, социална изолация, накърнена репутация, накърнено лично достойнство, влошаване на здравето, което търпи и до днес. Установена е и причинно-следствена връзка между негативните преживявания и воденото наказателно преследване. Искът е основателен.

По отношение на размера на дължимото обезщетение, което следва да се определи по справедливост /чл.52 ЗЗД/, съдът взе предвид сравнително краткия срок на претърпените негативни последици и липсата на трайни последици, освен влиянието върху здравословното състояние на ищеца, за което, обаче, има и други причини. Липсват и ограничения в хода на наказателното преследване – взета е най-леката мярка за неотклонение. Въпреки публикациите в пресата, политическата кариера на г-н А. не е спряла. Следва да се вземе предвид и влиянието на другите две наказателни производства. Съобразявайки продължителността, интензитета и вида на вредите, ВАпС намира, че сума в размер от 9000 лв. е достатъчна за репарирането им.

Предвид частично несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, решението следва да бъде частично обезсилено, в частта, с която е уважено непредявено искане за присъждане на обезщетение за забава от влизане в сила на оправдателната присъда на 17.05.2013 год., като в тази му част производството бъде прекратено.

В частта на решението, с която искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 9000 лв. и е отхвърлен за разликата от 9000 лв. до 50000 лв., решението следва да се потвърди.

Разноски за настоящата инстанция следва да се присъдят в размер на 180 лв., съобразно уважената част от иска, която е била предмет на защита по жалбата на Прокуратурата на РБ. Разноски за първата инстанция г-н А. следва да иска да му бъдат присъдени по реда на чл. 248 ГПК, каквато е правната квалификация на искането му в последната част от въззивната жалба и по което следва да се произнесе ОС.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 79/17.01.2014 год. по гр.д. № 258/2013 год. по описа на ОС Разград, САМО В ЧАСТТА МУ, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати Н.Б.А. ЕГН **********, законната лихва върху обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в размер на 9000 лв., считано от 17.05.2013 год. до окончателното й изплащане, като ПРЕКРАТЯВА производството пред ОС и пред ВАпС в частта му по иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за същия период.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 79/17.01.2014 год. по гр.д. № 258/2013 год. по описа на ОС Разград, в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Н.Б.А. ЕГН **********, СУМАТА ОТ 9000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан, като отхвърля иска над този размер до претендираните 50000 лв., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Н.Б.А. ЕГН **********, СУМАТА ОТ 180 лв. РАЗНОСКИ за въззивната инстанция съобразно с уважената част от иска.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС В ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: