Р Е Ш Е Н И Е – 107

гр.Разград, 03.01.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е.СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: Д.ВАСИЛЕВА

В.ДИМИТРОВА

С участието на секретаря М.Н. и прокурор Т.ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА в.н.о.х.д.№ 356/2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 525 от 08.10.2013г., постановена по н.о.х.д.№ 392/2013г. Разградският районен съд е признал подсъдимия М.Н. *** за невинен в извършване на престъпление по чл.346 ал.2, т.1 и т.4, в.в. с ал.1, в.в. с чл.20 ал.2 от НК и го оправдава по това обвинение.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура – Разград, в който се посочва, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Н. да бъде признат за виновен и осъден по обвинението му за престъпление по чл.346 ал.2, т.1 и т.4, в.в. с ал.1 и в.в. с чл.20 ал.2 от НК.

Прокурорът поддържа подадения протест, като излага съображенията си за това.

Въззиваемият подс.Н. лично и чрез служ.защитник адв.М.П. намира протеста за неоснователен.Моли да не бъде уважаван от съда, като излага доводи и съображения за това.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК,намери следното:

Протестът е процесуално допустим като подаден в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол.Разгледан по същество се явява неоснователен, по следните съображения и правни изводи:

Установено е,че св.С.П от гр.Цар Калоян през 2008г. закупил л.а.”Ауди А4” с рег.№ Н 0633 АХ за сумата от 16 000лв. от св.И.Денева, но собствеността върху него не била прехвърлена и го управлявал с пълномощно.

Установено е, че св.С.П и В С А се познавали отпреди,тъй като заедно изтърпявали наказание лишаване от свобода в затвора гр.Варна. Подс.Н. и В.А- съучастника му според обвинението били приятели и двамата са от гр.Варна.

На 27.04.2011г. около 19ч. св.П се прибрал в дома си в гр.Цар Калоян и паркирал автомобила пред къщата си, оставил контактния ключ на таблото и без да заключва автомобила влязъл в дома си, където се забавил около 15 минути.Когато излязъл св.П установил липсата на автомобила и веднага се обадил в РПУ-Разград.

Установено е, че на следващият ден- 28.04.2011г. около 12ч. на мобилния телефон на св.П се обадил познатия му А. Свидетелят споделил, че предната вечер му откраднали автомобила. А по прякор „Вълка” казал, че има приятели, които може да разпита за автомобила. Уговорили се А да се обади по-късно. След около 10 минути А се обадил отново на св.П и заявил,че автомобила бил у неговите приятели, но трябвало да приготви откуп от 3 000 лв. Казал му да събере парите и да отиде в гр.Варна и да му се обади. След около час св.П се обадил на А и му казал, че е намерил 2 000 лв. А заявил, че за толкова пари не може да му помогне и поставил условие да събере сумата до 17ч. и до тогава да не го търси. Св.П събрал сумата и отишъл в полицията, където банкнотите били описани по серийни номера. След това тръгнал за гр.Варна заедно със сина си св.С П. М започнала координирана полицейска операция по установяване на извършителите,в т.ч. и физическо проследяване на свидетелите. Към 18ч. св.П наближавайки гр.Варна отново звъннал на А, последният обяснил,че ще го чака на първата бензиностанция на входа на Варна. Двамата се срещнали на мястото и се поздравили.А казал на свидетеля да му предаде парите, П заявил, че няма да го направи преди да види автомобила. След като се разправяли известно време А си тръгнал, като казал на св.П да не го търси повече. След около 10 минути обаче, отново му се обадил по телефона и казал, че ще го чака на бензиностанцията. Тогава А помолил подс.Н. да го закара до гр.Шумен с автамобила на А, да го остави там и да се прибере в гр.Варна. Подс.Н. поставил условие, че не трябва да се бави, защото имал уговорка с приятелката си вечерта да излязат. А му казал, че всичко ще приключи за около час-час и половина и подс.Н. се съгласил. Подс.Н. откарал А с неговия автомобил до бензиностанцията, където го чакал св.П. Там А казал, че автомобила се намира в гр.Шумен и трябвало да отидат там, но нямал пари за гориво. Тогава св.П дал на А 50 лв. да зареди гориво в автомобила. Разговора между двамата не бил чут от подс.Н., който през това време стоял в колата на А. По указание на А подс.Н. и А тръгнали към гр.Шумен.След тях се движел св.П заедно със сина си. Приближавайки Шумен по магистралата в близост до разклона за стария път към гр.Каспичан А казал на свидетеля да спре там, като той щял да отиде и да докара автомобила. Обяснил, че преди това щял да дойде човек за парите, а след това той щял да докара автомобила. Разговорът между двамата се провел до автомобила на св.П, като подс.Н. отново нямал възможност да ги чува. След това подс.Н. и А потеглили в посока гр.Шумен. На първото голямо кръстовище след околовръстния път на гр.Шумен А казал на подс.Н. да спре, слязъл от автомобила и казал на подсъдимия, ако иска да го изчака при хората, с които били или ако иска да си тръгва за Варна. След известно време А звъннал на св.П и му казал, че автомобила не може да запали. Последният му казал, че трябва да върти стартера дълго време и така П разбрал, че автомобила му действително е открит.

Установено е, че междувременно на мястото били изпратени служители на ОД на МВР Шумен-свидетелите И, П, Г и А, които пристигнали към 19.45ч. и се разположили скрити с видимост към автомобила на св.П. Към 21ч. към мястото на срещата приближил автомобила на А, в който бил подс.Н.. В момента, в който подс.Н. мислел да спре в близост до автомобила на св.П полицейските служители изкочили от канавката, в която били скрити и се втурнали към автомобила с подс.Н..Поради тъмното време и поради това,че полицейските служители били цивилни и без опознавателни знаци, подс.Н. се уплашил и рязко потеглил с автомобила по посока гр.Варна. По-късно полицаите го последвали, но не успели да го застигнат. Малко след това на П се обадил А и попитал, къде е неговият човек.Св.П му казал, че е тръгнал към Варна. Измислил версията, че се бил видял със свои познати, от които мъжът се уплашил. След това А казал на свидетеля да тръгне към гр.Шумен и да влезе в града. Там го карал да обикаля известно време като го насочвал към различни места в града. За последно му казал да кара към Руски паметник. Полицейските служители се движели след П. На кръстовището на ул.”Цар Освободител” и ул.”Алеко Константинов” те забелязали А, който ѝм бил известен от преди.А бил сам и говорел по мобилния си телефон. Полицейските служители пристъпили към задържането му. В момента на операцията свидетелите видели в ръцете му два мобилни телефона и ключ за автомобил. А бил задържан и бил извършен обиск от разследващия полицай и иззет ключ за л.автомобил на „Ауди”, два мобилни телефона. А записал собственоръчно, че ключът му бил даден от неизвестни лица пет минути преди задържането му. Иззетият ключ бил разпознат от св.П, като ключът за отнетия му автомобил. На следващия ден автомобилът бил намерен на неохраняем паркинг до жилищен блок в гр.Шумен и впоследствие предаден на св.П.

С Определение от 11.07.2011г. по н.о.х.д.№ 567/2011г. Разградският районен съд е одобрил споразумение по силата, на което В С А от гр.Варна се е признал за виновен и е приел да изтърпи наказание 9 месеца лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за това,че: На 27.04.2011г. гр.Цар Калоян в съучастие като съизвършител с неизвестно лице противозаконно е отнел чуждо МПС- л.а.”Ауди А4” с рег.№ Н 06 33 АХ от владението на С М П от същия град, без негово съгласие с намерение да го ползва, като превозното средство е било оставено без надзор в гр.Шумен, деянието е извършено повторно, а отнемането е извършено с цел имотна облага в размер на 3 000 лв. от връщането на МПС- престъпление по чл.346 ал.2, т.1 и т.4, в.в. с ал.1 и в.в. с чл.20 ал.2 от НК.

При тази фактическа и правна обстановка приета и от първоинстанционния съд правилно, обосновано и законосъобразно е прието, че обвинението срещу подс.Н. за престъпление по чл.346 ал.2, т.2 и т.4, в.в. с ал.1 от НК извършено в съучастие като съизвършител с В С А от гр.Варна не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което и на основание чл.304 НПК правилно и законосъобразно е признат за невинен и оправдан по това обвинение.

Анализът на всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност даде основание и на въззивния съд да приеме, че не се установява в конкретния случай по категоричен и безспорен начин участието на подс.Н. в това деяние. Не се установява от доказателствата по делото участието на подс.Н. както в отнемането на МПС от гр.Цар Калоян на инкриминираната дата, така не се доказва по категоричен начин и участието му в искането на откуп за връщането на л.автомобил. Правилно първоинстанционният съд е посочил съобразно доказателствата по делото, че подс.Н. не е влизал в пряк диалог или разговори със св.П нито след отнемането на автомобила при безспорно доказано и установено по делото обстоятелство, че именно А е бил познат на П, че именно А е водил разговорите с него за автомобила и поискания подкуп, а не подс.Н.. Безспорно се установява също от показанията на св.П и св.Д.И, че приближавайки мястото,където св.П и сина му са чакали да дойде човек за откупа подс.Н. не е разговарял с П, респ. не е питал П за пари нито е искал пари от него. Разпитан в качеството на свидетел по делото В.А твърди, че подс.Н. не знаел нищо по случая, по никакъв начин не е свързан с колата, той не познавал „бай С”, не го е пращал да иска пари от него помолил го само да го заведе до Шумен. Тези негови показания в случая, не се опровергават, а се потвърждават от всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, и поради това обвинителната теза се явява изцяло недоказана както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Не са налице основания за отмяна или изменение на протестираната присъда. Същата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл.334 т.6, в.в. с чл.338 НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 525 от 08.10.2013г., постановена по н.о.х.д.№ 392/2013 година по описа на Разградски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

СЛ