Р Е Ш Е Н И Е № 1

Гр.Разград, 27.01.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

С участието на секретаря Д.Г. и прокурора РОСИЦА Г. като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 370 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С присъда № 134/06.11.2013г. по НОХД № 272/2013г. Исперихският районен съд е признал подсъдимия А.Б.А. *** за виновен в това, че на 28.05.2013г. в село Лъвино, община Исперих, област Разград, на ул."Люлин", чрез употреба на сила е извършил действия, изразяващи се в опипване с ръка на половия орган, по гърдите и причиняване с устни на кръвонасядания в областта на шията, с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на ненавършилото 14 годишна възраст лице А.Х.Х. ***, поради което и на основание чл.149, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 НК, чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК във вр. с чл.58а, ал.3 НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК е намалил с една трета и е наложил окончателно наказание от 2 години лишаване от свобода. На основание чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗПС ИРС е постановил наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

Недоволен от присъдата е останал подс.А.Б.А. и я обжалва като незаконосъобразна поради явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за изменяването й и за отлагане на изпълнението на наложеното наказание по реда на чл.66, ал.1 НК.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбата за основателна.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло при условията на чл.371, т.2 и сл.НПК. Подс.А.А. се признава виновен, признал е всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Неоспорената фактическа част на обвинението е следната:

Подсъдимият А.Б.А. е роден на ***г***, община Исперих, не е женен, безработен е, не е осъждан.

Пострадалата А.Х.Х. била на 13 години, ученичка в 5 клас в ОУ”Христо Ботев" – гр.Исперих. На 28.05.2013г. надвечер Х. била с приятелка и двете седнали в парка на селото. При тях имало и други деца. Около 21 часа всички си тръгнали. Св.Х. тръгнала сама към къщата на баба си. Докато вървяла по тяхната улица, тя срещнала подсъдимия, когото познавала. Х. знаела, че А.А. е на 28 години, че е братовчед на нейна съседка - свидетелката Л.Р.М. и го била виждала у тях. При срещата им на улицата подс.А. казал на Х., че я желае и й предложил да правят секс. Тя му отказала с аргумента че е на 13 години, а той - на 28. Подсъдимият я хванала за ръцете и я отвел настрани по улицата. Било вече тъмно и уличното осветление не работело. Св.Х. била обута с бели къси панталонки с копчета отпред. Подсъдимият разкопчал копчетата на панталоните й. Св.Х. се дърпала и искала да си ходи, но подс.А. я държал и не я пускал. Казал й, че ако направят секс, нейните близки ще се съгласят той да я вземе за жена. Подсъдимият започнал да опипва половият орган на пострадалата първо през панталоните, а после и като бръкнал през бельото й. Подс. А. опипал момичето и по гърдите, стискал я и за шията. Наблизо се чул гласа на св. А. Т. - баба на пострадалата, която заедно със св.Л. М.излезли да я търсят. Подсъдимия запушил с ръка устата на пострадалата, за да не вика. След като двете жени отминали, продължил да стиска шията на св.Х.. Започнал да я целува по шията и я осмукал.

Междувременно около 22.50 часа св.А. Т. и св.Л.М. тръгнали да търсят св.Х.. Св.М. се обадила по телефона на няколко приятелки на А.Х., но те не знаели къде се намира момичето. Двете жени излезли на улицата и тръгнали по посока на центъра. На няколко пъти бабата на св.Х. я викала по име. Не могли да я намерят нито в центъра на селото, нито в двора на училището, нито на други места, където момичето обикновено ходело. По телефона извикали по-голямата дъщеря на свидетелката Т., която дошла със съпруга си и с тяхната кола обиколили селото, но не открили А.Х.. В това време пострадалата успяла да блъсне подс.А. и побягнала към дома си. Подсъдимият побягнал след нея, но не успял да я настигне. Тя се прибрала много уплашена, но не казала нищо на баба си. Насаме със св.Л.М. й разказала какво се е случило.

В хода на образуваното досъдебно производство била назначена съдебно-медицинска експертиза, която е дала заключение че при прегледа на пострадалата на 30.05.2013г. се установило интактен /неразкъсан, здрав/ химен и продълговати кръвонасядания на меките тъкани на шията. Не били установени медицински белези за осъществен полов акт. По своята медико-биологична характеристика описаните травматични увреждания обуславяли болка и страдание. Установените при прегледа кръвонасядания в страничните области на шията имали еднаква морфология /направление и специфично просветляване/ и можело да бъдат причинени по начина сочен от острадалата - натиск респ. стискане с пръсти на ръце. Хомогенното моравосиньо кръвонасядане над лявата надключична рамка било възможно да е получено по механизма ех vacuo /при намаление на извънсъдовото налягане/ от еротично захапване.

Подс.А.А. също е бил обект на освидетелстване, като съдебният лекар не е установил видими следи от механични увреждания по главата, тялото, крайниците и половата му област.

Назначената съдебно-психиатрична експертиза е дала заключение, че пострадалата не страда от психично заболяване. Същата разполагала с интелектуален потенциал под средното равнище, но отговарящ на физическата възраст и придобития социален опит. Можела да възприема правилно фактите от действителността, които имали отношение по делото, и да дава достоверни показания за тях. Към момента на прегледа Х. преживявало Адаптационно разстройство. Интелектуалният потенциал и психичното й състояние към момента на извършване на деянието й позволявали да разбира и противодейства при упражненото насилие.

Съдебно-психиатрична експертиза е освидетелствала и подс.А. и заключава, че той не страда от психично заболяване или умствена изостаналост. Същият е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Въззивният съд намира, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и представляват годни източници на доказателствена информация. Обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключенията на съдебните експертизи обосновават горната фактическа обстановка. Гласните доказателства са последователни, взаимнодопълващи се и не съдържат съществени противоречия. Експертните заключения са компетентни, обосновани и неоспорени, поради което и въззивният съд ги възприема изцяло.

Въззивният съд допусна разпита на св.Васил В. – зам.директор на ОУ”Христо Ботев”-Исперих и бивш учител в закритото училище в с.Лъвино, в което също е учила пострадалата А.Х.. Според св.В., А. е една от ученичките, които създавала големи проблеми. Не влизала в учебни занятия,, постоянно бягала от училище и създавала контакти с различни момчета. През миналата учебна година посегнала на живота си, след което спрямо нея били полагани особени грижи. От Центъра за обществена подкрепа и от отдел „Закрила на детето” в Агенция „Социално подпомагане” назначили психолози и социални работници, които се занимавали с нея. С нея работел и ресурсен учител. Тъэй като бягствата от училище продължили, по желание на майка й била преместена в друго училище в гр.Алфатар, в което имало сектор за деца с противообществени прояви.

Показанията на св.В. частично противоречат на характеристиката на пострадалата, дадена от инспектора ДПС при РУ”Полиция”-Исперих /л.56-л.57 от ДП/. От нея се установява, че А.Х. посещава редовно учебните занятия и проявява сериозно отношение към учебния труд, увлича я спорта и активно участва в секциите по волейбол, футбол и тенис на маса в ОУ”Христо Ботев”-Исперих.

За оценката на горните доказателства съдът отчита констатациите на съдебно-психиатричната експертиза, че пострадалата се намира в юношеска възраст, когато още се формират ориентирите към света, че е израстнала в непълно семейство с нарушени взаимоотношения с родителите и загуба на близост с майката и че с оглед преживяното травматично събитие е емоционално неустойчива, проявява опозиционно поведение и засилен стремеж към самостоятелност. Поради това въззивният съд счита показанията на св.В. за негодни да установят негативна характеристика на пострадалата. Несъмнено тя се е проявявала като недисциплинирана ученичка, което е присъщо на голяма част от децата на тази възраст. Но поведението й в училище по никакъв начин не омаловажава или предпоставя извършеното от подсъдимия, респективно не може да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на деянието.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна, Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е основателна. По изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин е доказано, че подс.А.А. е автор на престъпление по чл.149, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 НК. Целейки възбуждане и удовлетворяване на полово желание, подс.А. е извършил блудствени действия по отношение на А.Х., която е била на 13 години. Употребил е и физическа сила – държал я е за ръцете, стискал я за шията, запушвал й е устата. Вината му е под формата на пряк умисъл – подс.А. е знаел, че Х. е малолетна, осъзнавал е противоправността на сексуалния контакт, искал го е и го е осъществил.

При определяне и индивидиуализиране на наказанието ИРС е съобразил като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства самопризнанието, чистото му съдебно минало, тежкото му материално и имотно състояние, а като отегчаващи – интензивното и брутално въздействие върху жертвата. С оглед липсата на трайни белези от упражненото насилие въззивният съд не се съгласява, че деянието се отличава с интензитет и бруталност. Независимо от това, отмереното от първоинстанционния съд наказание от 3 години лишаване от свобода съответства на характера и тежестта на престъплението и в този смисъл е справедливо. Срокът е към минималния размер, предвиден в закона, и няма основания за намаляването му. Съгласно чл.373, ал.3 НПК във вр. с чл.58а, ал.1 НК този срок е намален с 1/3 и така окончателното наказание се определя в размер на 2 години. ИРС е счел, че не са налице условията за прилагане на института по чл.66, ал.1 НК поради невъзможност целите на наказанието да бъдат постигнати по този начин, което заключение не се споделя от въззивния съд. Първоинстанционният съд не е преценил в достатъчна степен смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които са релевантни и за начина на изпълнение на наложеното наказание. Към тях следва да се отнесат младата му възраст, факта, че вече е установил съпружеско съжителство и очаква дете, както и че инкриминираното поведение има инцидентен характер. Поради това въззивният съд приема, че условното осъждане може да доведе до поправянето на подсъдимия. За целта следва да се определи максималния изпитателен срок от 5 години, през който подс.А. да преосмисли и промени поведението си занапред.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.3 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 134/06.11.2013г., постановена по НОХД № 272/2013г. по описа на Исперихския районен съд В ЧАСТТА относно начина на изпълнение на наложеното наказание, като ОТМЕНЯ ефективното изтърпяване и ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание 2 години лишаване от свобода за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.

ДГ