Р Е Ш Е Н И Е № 4

Гр.Разград, 12.02.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря М.Н. и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия Иванова ВАНД № 378 по описа за 2013г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.378, ал.5 във вр. с чл.328 и сл. от НПК.

С Решение № 569/24.10.2013г., постановено по АНД № 662/13г., Разградският районен съд е признал обвиняемия П.К.Т. от гр.В. за виновен в това, че на 18.06.2013г. в гр.Л., на ул.Ал.Стамболийски, при управление на МПС- лек автомобил БМВ 318i, с рег***, е нарушил правилата за движение по пътищата, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т. Т. Н. от гр.Л., изразяваща се в счупване на лявата раменна кост в областта на шийката, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник- престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.; на основание чл.78а, ал.4 във вр. с чл.343г от НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от три месеца от влизане на решението в сила.

Недоволен от така постановеното решение е останал П.К.Т., поради което го обжалва в срок чрез защитника си адв.Е.. В жалбата се навеждат доводи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и небосновано, постановено при грубо нарушение на процесуалните правила, тъй като подзащитният му не е извършил инкриминираното деяние. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжлвания съдебен акт и да постанови ново такова, с което да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Окръжна прокуратура- Разград счита, че решението е законосъобразно и правилно, като предлага да бъде потвърдено изцяло. Счита, че районният съд дори е бил снизходителен.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.К.Т. е правоспособен водач на МПС, катогерия В и М, и притежава СУМПС № *** от ***.

На 18.06.2013г. около 19.30ч. Т. управлявал лек автомобил БМВ 318i с рег.№ *** по ул.Ал.Стамболийски в гр.Л., пътувайки към къщата на баба си, която се намирала на главния път за с.Т. На предната дясна седалка до него в колата се движела св.Й. А. /негова братовчедка/. Видимостта била добра, като участъка по улицата бил двупосочен, прав, хоризонтален път с широчина 6 метра. Пътната настилка била асфалтова, в добро състояние, без повреди и неравности. От двете страни на уличното платно имало тротоари с тревно покритие, като десния бил широк 2м, а левия 1,7м. В посочения час подс.Т. се придвижвал от с автомобила от Цеха за преработка на пчелен мед към Стадиона в гр.Л.. при приближаването на управлявания от него автомобил към кръстовището с ул.Хан Крум, от десния тротоар на улицата, след кръстовището /срещу дом № 13/ върху пътното платно внезапно навлязла пешеходката св.Т. Н., като започнала да пресича платното от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. Св.Н. носела в ръцете си саксии с цветя. Тъй като траекторията на управлявания от Т. автомобил се пресичал с траекторията на св.Н. помежду им възникнал сблъсък, св.Н. била блъсната с предния ляв ъгъл на лекия автомобл, след което паднала на пътното платно.

От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза е видно, че в резултат на произшествието пострадалата Т. Н. е получила: Контузия на главата с разкъсно-контузна рана в областта на челото; Мозъчно сътресение леко изразено по тежест- без загуба на съзнание; Контузия на лявото рамо и счупване на лявата раменна кост в областта на шийката й. Описаните увреждания могат да бъдат получени по начин, както се съобщава по делото- при ПТП на пешеходец блъснат от лек автомобил. Същите увреждания са довели до трайно затруднение движението на левия горен крайник, поради описаното счупване на раменната кост. Средният срок на приключване на оздравителния процес е около три месеца.

От обвиняемия е била иззета кръвна проба, като видно от заключението на назначената по делото химическа експертиза, в кръвта на водача не е установено наличие на етилов алкохол.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява следното: Сблъсъкт между лекия автомобил и пешеходката е възникнал върху пътното платно на ул.Ал.Стамболийски в гр.Л., в непосредствена близост до дом № 13. Ъгълът на къщата на дом № 13 е посочен в протокола за оглед като Ориентир № 1. Спрямо дължината на уличното платно сблъсъкът се е осъществил на 2,5 метра след Ориентир № 1, а спрямо широчината на 2,2 метра от десния тротоар. Скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил непосредствено преди произшестивето е била 43,1 км/ч. При конкретната пътно-транспортна обстановка и при своевременна реакция водачът П.Т. е имал възможност да избегне сблъсъка чрез аварийно спиране, тъй като пешеходката Т. Н. е попадала извън обасната зона за спиране на автомобила. При приближаване на автомобила на подсъдимия, дижещ се по ул.Ал.Стамболийски към кръстовището с ул.Хан Крум от десния тротоар на улицата, след кръстовището /срещу дом № 13/ върху пътното платно навлязла пешеходката Т. Н. и започнала да пресича от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. Понеже траекториите на движението им се пресекли се стигнало до сблъсък между тях. Пешеходката била блъсната с предния ляв ъгъл на автомобила, след което се завъртяла около вертикалната си ос и след като изпуснала носените от нея саксии, паднала върху пътната настилка.

Основната причина за произшествието е, както сочи експертизата, че водачът П.Т. е управлявал автомобила без необходимите внимание и котцентрация, поради което е реагирал със закъснение 0,75 сек. на възникналата опасност и е блъснал пешеходката. При конкретната пътно-транспортна обстановка и при своевременна реакция водачът П.Т. е имал възможност да избегне сблъсъка чрез аварийно спиране, тъй като пешеходката Т. Н. е попадала извън опасната зона за спиране на автомобила.

Ексепртизата установява наличие на съпричиняване на произшествието от пешеходката, доколкото същата явно не се е огледала внимателно при пресичане на пътното платно. В началото на пресичането процесният автомобил е отстоял на 35 м от мястото на сблъсъка и е могъл преспокойно да бъде възприет визуално от пешеходката, ако същата се беше огледала внимателно.

В с.з. вещото лице уточнява, с оглед изнесените свидетелски данни за спрял автомобил на ъгъла на ул.Хан Крум и за дърво в двор на ъкъл на същата улица, чиито клони били надвиснали над тротоара, че тези данни не са от естество да внесат изменение в изчисленията на експертизата и наличието на тези обекти не е повлияло на видимостта.

Изложената фактическа обстановка се установява безспорно от всички събрани на досъдебното и съдебното производство писмени и гласни доказателства- показанията на свидетелите, назначените експертизи, протокола за оглед и др.писмени материали. Първоинстанционния съд е направил подробен анализ защо ги кредитира, които изводи се споделят и от настоящата инстанция. Всички събрани доказателства са единни и непротиворечиви и очертават възприетата от съда фактическа обстановка. В тази връзка експертизата е обоснована, компетентна и относима към другите събрани по делото доказателства. Следва да бъде отбелязано, че няма противоречие между протокола за оглед, експертиза и възпиретите от прокурора и първоинстанционния съд факти досежно дължината тротоарите от двете страни на пътното платно. Видно от отбелязаното в огледния протокол посоката, която е приета за направление при същия е от Цеха за преработка на мед към стадиона и в този случай левия тротоар е 2м., а десния- 1,7м /спрямо посоката, приета за направление/. Еспертизата, видно от приложената към същата скица е възприела като посока за направление обратната- от Стадиона към Цеха за преработка на мед и в този случай десния тротоар спрямо посоката на направление е 2 м., а левия- 1,7м. Именно на изводите на експертизата са стъпили прокурора и първоинстанционния съд при очертаване на фактите по делото.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна и недоказана, а решението на РС-Разград като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено от съда.

Съдът намира, че с оглед на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че деянието на обвиняемия Т. е съставомерно по чл.343, ал.1, б.Б от НК, тъй като същият на инкриминираната дата управлявайки посочения по-горе лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. Н.. В тази връзка съдът намира, че от обективна страна действително подс.Т. е нарушил цитираните разпоредби на закона, тъй като избраната от него скорост не е била съобразена с конкретната пътна обстановка, същият е имал идеална видимост към пътното платно и тротоарите, като към момента, в който пострадалата Н. е предприела пресичане на пътното платно, управлявания от него автомобил е бил на около 35 м и същият е следвало да възприеме възникнала опасност. Т. обаче е възприел опасността в един по-късен момент със закъснение от 0,75 сек. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че управлявания от него автомобил е ударил пешеходката с предния си ляв ъгъл, т.е. към средата на пътното платно, което от своя страна е било вече извървяно от пешеходката, т.е. реално спрямо нейното движение удара е в гръб. В случая освен посочените от прокурора и първоинстанционния съд разпоредби на Закона за движение по пътищата /чл.20, ал.1 и ал.2/, подс.Т. не е изпълнил и визираното в чл.116 от същия закон задължение да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Ето защо правилно и законосъобразно РС-Разгград е приел, че действията на Т. обективират състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б от НК. Направените от първостепенния съд изводи в тази връзка напълно се споделят и от въззивния съд. В случая не може да се говори за случайно деяние, или за наличието на непредвидимо препятствие, поради изложените по-горе мотиви, че към момента, в който пешеходката е предприела пресичане на пътното платно лекия автомобил е бил на 35 м, докато опасната му зона е 27м /видно от т.4.3 на заключението/, т.е. към момента когато е следвало да възприеме пешеходката като такава, водачът при намаляване на скоростта и предприемане на спиране за нейното пропускане е щял да избегне удара, но очевидно той не е преценил както собствената си скорост, така и възможността за избягване на удара и е закъсннял с реакцията си и предприетото аварийно спиране.

При определяне и индивидуализиране на наказанията /глоба и лишаване от право да управлява МПС/ първоинстанционния съд е наложил едни справедливи и съответни наказания, съобразявайки обществената опасност както на самото деяние, така и на дееца.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 569/24.10.2013г. по АНД № 662/13г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

MH