ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Доротея И.

секретар М.Н., с участието на прокурора Тихомир Тодоров, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №382 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.

Постъпила е жалба от адвокат С., защитник на подсъдимия М.Р.З. против Присъда №592/14.11.2013 г., постановена по нохд №605/2013г. на РРС. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна, тъй като липсват доказателства М.З. да е знаел, че продава чужда движима веща, придобита от другиго чрез престъпление.

Жалба е постъпила и от М.Р.З., в която оплакванията са, че наказанието е завишено и присъдата несправедлива.

В съдебно заседание защитникът адв. С. поддържа жалбата. Иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна.

Постъпила е жалба от подсъдимата Д.С., чрез назначения защитник адвокат Т.. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че обвинението не е доказано, доказателствата са противоречиви и недостатъчни. Допуснати са процесуални нарушения. Не са доказани елементите на изпълнителното деяние. Исканията са за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за отмяна на осъдителната присъда и признаване на подсъдимата за невиновна.

В съдебно заседание защитникът адв. Т. поддържа жалбата. Счита, че не е установено собственикът и стойността на вещта, която според обвинението е предмет на посегателство. Не е установено бездействие в продължение на 7 дни, каквото се изисква от закона, за де се осъществи състава на престъплението, за което С. е осъдена. Твърди, че подсъдимата С. е била в стрес поради предстояща операция на майка й.

Прокурорът счита, че присъдата е законосъобразна, обоснована и почива изцяло на събрания доказателствен материал, а наказанията са справедливи. Моли да бъда потвърдена.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивните жалби са подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С атакуваната присъда РРС е признал Д. И.С. за виновна в това, че на 03.05.2013 г. в Разград е намерила чужда движима вещ на стойност 630 лв., собственост на Г. М. Й. и в продължение на една седмица не е съобщила за нея на собственика, на органите на властта или на този, който я е изгубил - престъпление по чл. 207, ал. 1 НК, поради което на основание чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност и е наложена глоба. Със същата присъда М.Р.З. е признат за виновен за това, че за времето от 03.05.2013 г. до 04.05.2013 г., в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил и спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ – мобилен телефон на стойност 630 лв., за който знаел, че е придобит от другиго чрез престъпление, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок 1 година и 6 месеца при строг първоначален режим.

Първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Д.И.С. е родена на *** г. в гр. Р., живее в същия град. С. е с основно образование, разведена, безработна, неосъждана.

Подсъдимият М.Р.З. е роден на *** г. в гр. Л. и живее в гр. П.. З. е с основно образование, неженен, осъждан, безработен.

На 15.03.2012 г. свидетелката Г. Й. закупила мобилен телефон "Самсунг Галакси" S И. На 03.05.2013 г. Й. дала същия телефон на непълнолетната си дъщеря Я. М. да го ползва. Последната същия ден сутринта отишла със свои приятелки да се разхождат в местността "П." в гр. Р.. За последен път свидетелката Г. Й. се чула с дъщеря си около 10,30 часа. След като се върнали от разходката, децата отишли до блока на своя приятелка, където седнали на една пейка и разглеждали снимки, които били направили по време на разходката. След това св. Я. М. прибрала мобилния телефон, който й бил даден от майка й, в раницата си и тръгнала да се прибира. По пътя към дома си тя изгубила мобилния телефон. Около 13,40 ч. св. Й. позвънила на дъщеря си, но тя не отговорила, а малко по - късно, когато отново и позвънила, телефонът бил изключен.

Подсъдимият М.З. и подсъдимата Д.С. се познавали от месец февруари 2013 г. На 02.05. 2013 г. те се уговорили, на следващия ден, подсъдимият З. да дойде в гр. Разград, за да вземе обвиняемата и майка й и да ги откара в болница в гр. П., понеже майката на подсъдимата С. трябвало да бъде оперирана. На 03.05.2013 г., около 16.00 часа, подсъдимата С., която по това време се прибирала от пазар, видяла на пътното платно върху асфалта на *** един черен кожен калъф. Помислила, че е портмоне и го взела. Отворила го и видяла, че всъщност в калъфа има телефон. Телефонът бил черен на цвят, марка "Самсунг Галакси" SII. Екранът му не светел, тъй като телефонът бил изключен. Подсъдимата го прибрала в чантата си.

Същия ден в късния следобед подс. З. и брат му пристигнали с автомобил в гр. Разград. Паркирали до реката в близост до съда. След малко дошла и подсъдимата С.. Тримата заедно отишли до дома й, за да вземат майка й. Оттам потеглили за гр. П.. По пътя С. разказала на подс. З., че по-рано същия ден била намерила мобилен телефон на пътя. Извадила го от чантата си и му го показала. Подс. З. разгледал телефона и понеже много го харесал казал, че го иска за себе си. Подсъдимата С. му го дала. Вечерта всички пристигнали в гр. П.. Подсъдимият З. поставил на телефона СИМ карта, която бил получил от св. Д. К. и започнал да ползва апарата. На следващия ден /04.05.2013 г./ подсъдимият разбрал, че телефонът е скъп и може да получи добра цена за него и го продал на св. Г. Ч. за 200 лв.

На 08.05.2013 г. подсъдимият откарал подс. С. ***, след което се върнал в гр. П.. С. повече не се интересувала какво е направил подсъдимият З. с телефона.

Телефонът, предмет на престъплението, бил предаден от св. Г. Ч. на полицейски служители с протокол от 20.05.2013 г., след което бил върнат на св. Г. Й..

От заключението на назначената оценъчна експертиза е видно, че стойността на мобилния телефон "Самсунг Галакси" ***, който бил предмет на престъплението е 630 лв.

Описаната фактическа обстановка се споделя изцяло от състава на ОС Разград. Фактическа обстановка е установена въз основа на анализ на събраните доказателства – обясненията на двамата подсъдими, съдържащи самопризнания, дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК (л. 7 и л. 20 от ДП), показанията на свидетелите Г. Й. (л. 29 от нохд №605/2013 г.), която дава показания, относно придобиване на телефона и момента към който е установено, че е изгубен; Д. К. (л. 30 от нохд №605/2013 г.), която познава подсъдимия и му е предоставила прима карта за мобилен телефон, която той е използвал; св. Г. Ч., чиито показания (л. 40 от ДП) са прочетени в съдебно заседание на 14.11.2013 г., който е закупил процесния телефон от подсъдимия, посочил е къде се намира и го е взел от лицето, на което го е дал и го предал доброволно на органите на МВР (л. 53 от ДП); Я. М. (л. 41 от нохд №605/2013 г.), която дава показания за това по какъв начин е придобила процесния телефон, района в който го е загубила писмените, както и от писмените доказателства.

Районният съд е извършил и отразил в мотивите анализ на събраните доказателства и ясно е посочил какво приема за установено и въз основа на кои доказателства.

От обясненията на подсъдимите, дадени пред съдия на ДП се установява, че подс. З. е знаел, че телефонът е намерен от подс. С. и въпреки това го е взел, ползвал го, след което за да се сдобие със средства, го продал на св. Ч.. Телефонът е индивидуализиран, тъй като св. Й. (л. 37) е посочила идент.номер на телефонния апарат и номера на СИМ картата, с която е използван от дъщеря й.

От изпратените от „Мобилтел” ЕАД разпечатки се установява движението на телефона с посочения номер, както и използваните с него СИМ карти, което съвпада с обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите по време и място.

Стойността на телефона е дадена категорично от вещото лице, няма съмнение в обосноваността на заключението и съдът приема, че пазарната стойност на отнетата вещ е установено по несъмнен начин.

По възраженията на защитата, че не е доказано правото на собственост върху телефона следва да се отбележи, че за прехвърляне собствеността на телефона не се изисква форма или специален ред. Затова показанията на свидетелите, които не се опровергават от други доказателства, или дори твърдения са достатъчни, за да се приеме, че С. е намерила чужда движима вещ, без след това да я предаде или съобщи за нея на съответните лица, а З. придобил чужда движима вещ, за която знаел, че е придобита чрез престъпление.

Подсъдимата Д.И.С. е осъществила състава на престъпление по чл.207, ал.1 НК, тъй като на 03.05.2013 г. в гр. Разград е намерила чужда движима вещ - мобилен телефон - "Самсунг Галакси" S И, на стойност 630 лв., собственост на Г. М. Й. от гр. Разград и в продължение на една седмица не е съобщила на собственика, на органите на властта или на този, който я е изгубил. Предавайки мобилния телефон на подс. З., подсъдимата е демонстрирала намерението си да не съобщава за намирането на тази вещ на изброените в закона лица и органи. Съответно и едноседмичният срок по чл. 207, ал. 1 НК е изтекъл, без подсъдимата да е съобщила за намирането на веща на някое от посочените лица. Подсъдимата е действала очевидно с пряк умисъл – съзнавала, че е намерила чужда вещ и я предава на З., без да изпълни задължението си да съобщи за намерената вещ.

Подсъдимият М.Р.З. е осъществил състава на престъплението по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 във вр. с ал. 1 НК, тъй като за времето от 03.05.2013 г. до 04.05.2013 г. в гр. П., в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил и спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ - мобилен телефон "Самсунг Галакси" S II, на стойност 630 лв., собственост на Г. М. Й. от гр. Разград за която вещ е знаел, че е придобита от другиго - Д.И.С. *** чрез престъпление по чл. 207, ал. 1 НК. Подсъдимият З. е поискал и получил от подсъдимата С. процесната вещ, знаейки, че това е чужда вещ, която С. е намерила. При това подсъдимият З. очевидно е знаел, че тази вещ е придобита от С. чрез престъпление - знаел е, че това е чужда вещ, която С. намерила и е бил наясно, че давайки му тази вещ С. няма да съобщи за същата на собственика, на органите на властта или на този, който я е изгубил. Впоследствие подсъдимият отчуждил посочената вещ, с намерение да си набави облага. Подсъдимият е действал с пряк умисъл. Деянието му е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. "а" от НК. Подсъдимият е осъждан многократно (л. 25 от ДП), включително и с присъда по нохд №300/2010 г. на PC Габрово, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. З и 4, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца. Като е освободен от затвора на 14.09.2012 г.

За С. са налице предпоставките на чл. 78а НК и съдът, съгласно чл. 301, ал. 1, т. 4 НПК, след като е установил наличието на основания за приложението на чл. 78 а НК и освободил подсъдимата от наказателна отговорност и наложил адм.наказание глоба в размер на 200 лв. При индивидуализация на наказанието на подсъдимата С. съдът правилно е оценил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, отчел имотното й състояние. Глобата не е в значителен размер, независимо от задълженията, които подсъдимата има за издръжка на децата си и липсата на доходи. Наказанието е правилно определено и е нужно за постигане на целите по чл. 36 НК.

По отношение на подс. З. съдът правилно е оценил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е направил обоснован извод, че минималното, предвидено в закона наказание е несъответно на тежестта на извършеното. Въззивния съд обаче счита, че и наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода, независимо от предходните осъждания на подсъдимия, е несъразмерно на извършеното и не би довело до поправянето му. Въззивният съд счита, че наказание от 6 месеца лишаване от свобода е достатъчно, за да се окаже въздействие върху подсъдимия.

Присъдата следва да се измени в частта, относно размера на наложеното наказание на подс. З..

В останалата част съставът на въззивния съд споделя правните и фактически изводи на Разградски РС и при проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не се установяват нарушения, предполагащи отмяната й, поради което следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда №592/14.11.2013 г., постановена по нохд №605/2013 г. на Районен съд Разград, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на М.Р.З., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като ГО НАМАЛЯВА на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъда №592/14.11.2013 г., постановена по нохд №605/2013 г. на Районен съд Разград в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.