Р Е Ш Е Н И Е - 7

гр.Разград, 03.02.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е.СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: Д.ВАСИЛЕВА

Д.ИВАНОВА

С участието на секретаря М.Н. и прокурор Т.ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА в.н.о.х.д.№ 383/2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 591 от 13.11.2013г., постановена по н.о.х.д.№ 844/2013г. Разградският районен съд е признал подсъдимия З.С.Ш. в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.58а от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца намалено с една трета от определеното по реда на чл.54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е зачел предварителното задържане на подс.Ш.,считано от 05.11.2013г. до влизане на присъдата в сила.

Срещу така постановения съдебен акт в частта, относно наложеното наказание е постъпила жалба от адв.Р.М. защитник на подс.Ш.. Излагат се доводи и съображения за явната несправедливост на наложеното наказание. Иска се, изменение на присъдата в тази ѝ част, като наложеното на подс.Ш. наказание да бъде пробация.

Постъпило е и възражение срещу присъдата подадено лично от подс.Ш..

В с.з. лично и чрез защитника адв.Р.М. подс.Ш. поддържа подадената жалба, искането е за намаляване на наказанието или изменение с налагане на пробация.

Прокурорът счита жалбата за частично основателна, като предлага да бъде намален размера на наказанието лишаване от свобода, излага съображенията си за това.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства, и след цялостна проверка правилността на присъдата на основание чл.313 и чл.314 НПК,намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против съдебен акт подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество се явява частично основателна, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че св.П.П. и Е.Е.-служители в РУП-Разград били наряд в ППД, като автопатрул за времето от 08.00 ч. на 31.10.2013г. до 20.00 ч. на 31.10.2013г.

Около 11,25 ч. на 31.10.2013г. свидетелите се намирали на бул.”Априлско въстание” в близост до селскостопанската аптека по посока на бул.”Странджа”. Там полицейските служители спрели за проверка л.автомобил „Форд Орион” с рег*** и установили, че същият се управлява от подс.З. С. Ш. от гр.В. При извършената проверка на документите било установено, че подс.Ш. бил неправоспособен водач- не притежавал свидетелство за управление на МПС.

Установено е също,че подс.Ш. управлявал лекия автомобил в едногодишния срок от наказанието му по административен ред за управление на МПС без да притежава свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 2027/15.11.2012г. на Н-ка на четвърто РУП-Варна и Наказателно постановление № 2035/15.11.2012г. на Н-ка на четвърто РУП-Варна, и двете влезли в сила на 02.12.2012г., без да притежава свидетелство за управление на МПС. Установено е, че две седмици по-рано св.П. отново бил спрял за проверка подс.Ш. със същия автомобил и установил, че е неправоспособен водач, за което П. му съставил АУАН и изпратил материалите по образуваната преписка в РП-Разград.

След извършване на проверката свидетелите отвели подс.Ш. ***, където св.Е. съставил АУАН с бл.№ 941431/31.10.2013г. на подсъдимия за това нарушение, като подсъдимият подписал акта без възражения. Подс.Ш. бил задържан за срок от 24 часа по реда на чл.63 ал.1, т.1 от ЗМВР.

При тази фактическа и правна обстановка приета и от първоинстанционния съд правилно, обосновано и законосъобразно е прието, че с действията си от обективна и субективна страна подс.Ш. е осъществил състава на чл.343в, ал.2 от НК.

Анализът на всички събрани на досъдебното производство доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, писмените доказателства по отделно и в съвкупност, даде основание и на въззивния съд да приеме, че обвинението срещу подс.Ш. е доказано по несъмнен и безспорен начин.Правните изводи и съображения на първоинстанционния съд относно авторството на инкриминираното деяние и правната квалификация на същото изцяло се споделят и от въззивната инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Относно, индивидуализацията на наложеното на подс.Ш. наказание.

Правилно, първоинстанционният съд при индивидуализацията на наложеното на подс.Ш. наказание е отчел, че същият многократно е наказван по административен ред за допуснати нарушения на ЗДвП като отговорността му е била ангажирана за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление, както и е бил санкциониран по този ред и за други нарушения на ЗДвП. Правилно, първоинстанционният съд е отчел, че подс.Ш. е и многократно осъждан за деяния по чл.343в ал.2 от НК и за деяния по чл.343б ал.1 от НК, в тази връзка е отчетена проявената от подс.Ш. престъпна упоритост – многократно управление на МПС без да е правоспособен водач, което говори,че подсъдимият не проявява критичност към собственото си поведение и постъпки, защото въпреки многократните осъждания продължава да върши същите деяния, респ.продължава да управлява МПС без да е правоспособен водач, като по този начин с поведението си той представлява реална опасност и създава предпоставки за тежки съставомерни последици и за останалите участници в движението. Правилно, първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице основания за приложението на чл.78а от НК както и за приложението на хипотезата на чл.55 от НК- липсват многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, поради което правилно наказанието лишаване от свобода е наложено при условията на чл.54 от НК като е отчетено и обстоятелството, че няколко кратните наложени наказания пробация не са постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, в т.ч. отчетени са и ефективно изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода.

Така определеното наказание от първоинстанционния съд по размер- максимума на предвиденото по закон- две години лишаване от свобода, редуцирано с 1/3 на основание чл.58а ал.1 от НК- една година и четири месеца се явява явно несъответно както на обществената опасност на самото деяние така и на личната обществена опасност на самия деец, защото не са отчетени всички обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия съобразно нормата на чл.54 от НК.

Подсъдимият Ш. е млад човек, с основно образование, има четири членно семейство – съпруга и две непълнолетни деца, сам издържа семейството си с деклариран доход от 400лв. в условията на действителна безработица в страната, семейството не притежава недвижими имоти, единствено процесното МПС, процесуалното поведение на подс.Ш.- с действията си на инкриминираната дата и място след като е бил спрян от полицейските служители за проверка, той не е възпрепятствал действията ѝм, подписал е съставения му АУАН без възражения и е дал обяснения по случая, с което на практика е допринесъл за надлежното документиране на извършеното от него инкриминирано деяние.

Ето защо, обсъждайки всичко това въззивният съд намери, че наказанието лишаване от свобода на подс.Ш. при условията на чл.54 от НК следва да бъде определено под максимума на определеното по закон,а именно в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намалено с 1/3 следва да изтърпи ЕДНА ГОДИНА ефективно както правилно и законосъобразно е определил първоинстанционния съд -при първоначално строг режим, в затвор на основание чл.57, в.в. с чл.60 ал.1, в.в. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС, поради което присъдата в тази ѝ част следва да бъде изменена.

По изложените съображения и на основание чл.334 т.3, в.в. с чл.337 ал.1, т.1 от НПК РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда № 591 от 13.11.2013г., постановена по н.о.х.д.№ 844/2013г. по описа на Разградския районен съд само в частта относно, размера на наложеното наказание, като вместо това ПОСТАНОВИ:

НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА на ЕДНА ГОДИНА, намалено с една трета от определеното по реда на чл.54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH