ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Доротея Иванова

секретар Д.Г., с участието на прокурора Росица Г., като разгледа докладваното от съдия Е. Стоев въззивно нох дело №393 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

Постъпила е жалба от Н.А.А., ЕГН **********, чрез защитника адв. Н., против Присъда №55/20.11.2013 г. по нохд. №241/2013 г. на РС Кубрат. Оплакванията са, че присъдата е постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилна и незаконосъобразна. Искането е за постановяване на решение, с което да бъде признат жалбоподателя за невиновен.

В съдебно заседание защитникът адв. Н. поддържа жалбата. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 194 НК, за да е налице състава на кражба е необходимо дееца да е отнел чужда движима вещ, а в случая дееца не може да открадне собствения си автомобил. А по отношение на движимите вещи, които са се намирали в автомобила, не се установява умисъл и са върнати на другия ден. Моли съда отмени присъдата и оправдае подсъдимия.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна и е налице осъществен състава на престъпление, тъй като е установено предаване владението върху въпросния лек автомобил от страна на подсъдимия на друго лице, а след това подсъдимия е отнел владението от трето лице. При наличие на спор, относно вещта, прокурорът счита, че деянието съставлява самоуправство и съдът, ако приеме, за доказано наличието на спор, следва да признае подсъдимия за виновен за престъпление по чл. 323 НК. А по отношение на останалите движими вещи е налице престъпление по чл. 195 НК. Счита, че няма основание да се постанови оправдателна присъда.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С обжалваната присъда РС Кубрат е признал Н.А.А. за виновен за това, че на 19/20.07.2013 г. в с. Равно, чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, оставени без надзор – лек автомобил „БМВ 520 И”, с рег. № Т 21 70 СТ и намиращите с в него вещи един брой черна чанта за документи, един брой черна дамска чанта, един брой портмоне и един брой мъжко портмоне на стойност 45 лв., от владението на Р.Я.Я., с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал. 1, т. 2 е т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Присъдени са и разноски. Постановено е автомобилът да бъде върнат на Н.А.А..

Нохд №241/2013 г. е образувано по обвинителен акт против Н.А.А. за това, че на 19/20.07.2013 г. в с. Равно, обл. Разград, чрез използване на техническо средство (контактен ключ за автомобил), е отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор - лек автомобил „БМВ 520 И”, с рег. № ***, на стойност 4 300 лева и намиращи се в него вещи - 1 бр. черна чанта за документи, 1 бр. черна дамска чанта, 1 бр. дамско портмоне и 1 бр. мъжко черно портмоне, на стойност 45.00 лева и документи ,всичко на обща стойност 4 345.00 лева, от владението на Р.Я.Я., ЕГН ********** от с.с., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.2, и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е приел, че:

А. в началото на 2012 г. продал автомобила си „БМВ 520 И”, с рег. № ***, закупен през 2011 г., на св. О.Х., за което получил сумата 1 000 лв. и лек автомобил „Опел Канго”, но не била прехвърлена собствеността.

След около две седмици св. Х. продал лекия автомобил на св. А., която от своя страна го продал на св. Я.. Прокурорът твърди, че при покупката на автомобила Я. направил замяна, като дал автомобила, който имал към него момент и доплатил парична сума. След известно време подсъдимия А. се свързал със св. Я. и се разбрали да прехвърлят автомобила, без да договорят конкретна дата, тъй като Я. имал финансови проблеми. Прокурорът е приел, че въпреки постигнатата договорка, на 19/20.07.2013 г. А. решил да се възползва от обстоятелството, че имал в себе си още един ключ за автомобила и да открадне автомобила. Затова отишъл до с. Равно, видял автомобила, спрян на улицата, пред дома на св. Я., отворил го, без да запали двигатиля го пуснал по инерция на заден ход, като се отдалечил, запалил автомобила и се прибрал в гр. Попово.

С отнемането на автомобила, според прокурора, А. отнел и намиращите се в него вещи – черна чанта за документи, черна дамска чанта, дамско портмоне, мъжко черно портмоне и документи.

Прокурорът приема, че с така описаното деяние, А. отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор, чрез използване на техническо средство, с намерение противозаконно да ги присвои.

На първо място съставът на ОС Разград счита, че предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ и субект на кражба може да е всяко наказателноотговорно лице, което не е изключителен собственик на вещта. Въззивният състав не счита, че по това становище има спор в съдебната практика и теорията.

Съответно в случая няма престъпление кражба, след като нейният предмет е вещ – лек автомобил, собственост на извършителя.

Съдът счита, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. Съгласно тази разпоредба в обвинителния акт следва да намерят отражение всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на подсъдимия в него.

Налице са противоречия и неясноти в изготвения обвинителен акт. В пресъздадената по-горе обстоятелствена част, прокурорът говори за това как подсъдимият „продал” автомобила, но същевременно приема, че няма писмен договор и собствеността не била прехвърлена.

Съгласно чл. 144 ЗДвП собствеността върху МПС се прехвърля с писмен договор с нотариално заверени подписи на страните.

В обвинителния акт е налице противоречие, като прокурорът от една страна приема, че собствеността не е прехвърлена, което е законосъобразно становище, най-малко с оглед цитираната по-горе разпоредба на ЗДвП, и от друга страна обвинява А. в това, че отнел чужда движима вещ – лек автомобил.

Това противоречие е довело до накърняване правото на защита на А., тъй като не е налице ясно и пълно фактическо формулиране на обвинението – посочване на фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Поради това и обвинителния акт не е в състояние да изпълни основната си роля, като определи ясно предмета на доказване в наказателния процес, съответно и рамките на осъществяване на правото на защита. Недопустимо е прокурорът като приема, че не е прехвърлено правото на собственост върху автомобила, същевременно да поставя обвиняемия в условия да се защитава срещу обвинение, че е откраднал собствения си автомобил.

Това е довело и до такова решение на РС – да признае подсъдимия за виновен и да го осъди за кражба, като същевременно, съгласно чл. 301, ал. 1, т.11 НПК, постановява връщане на автомобила на осъдено за кражбата му лице.

Налице е същото нарушение, допуснато при изготвяне на обвинителния акт, и по отношение на движимите вещи, които се намирали в автомобила. Не са посочени нито обстоятелства, относно обективната страна на престъплението кражба, нито относно субективната. Лаконичното „с отнемане на автомобила, отнел и намиращите се в него вещи”, като наред с това се сочи, че А. доброволно предал вещите, не е достатъчно, за да отговори налице ли е знание у подсъдимия за съществуване на тези вещи в автомобила, към кой момент е разбрал, откъде се прави извод за намерението му да ги присвои.

Допуснатите нарушения са съществени, съгласно ТР №2/2002 г., ограничили са правото на защита на обвиняемия, тъй като не е било ясно срещу какво обвинение следва да се защитава, и обжалваната присъда следва да бъде отменена, делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения при изготвяне на обвинителния акт.

Въззивният състав не споделя тезата на прокурора, че е възможно постановяване на осъдителна присъда от въззивния съд за престъпление по чл. 323 НК. На първо място фактите, изложени в обвинителния акт се изменят съществено, тъй като в обвинителния акт се сочи, че „въпреки постигнатата договорка” А. решил да открадне автомобила. Не е възможно от сочените факти в обвинителния акт да се извлекат всички елементи на престъпния състав по чл. 323 НК. Не е посочен спор между страните, напротив твърди се, че са постигнали договорка, не се посочва стремеж на подсъдимия да реализира правото си на собственик, но по неправомерен начин, а се сочи, че „продал” автомобила, а след това го откраднал. Освен това съгласно чл. 323, ал. 3 НК деецът не се наказва, ако след предупреждение, възстанови първоначалното фактическо положение, а не се установява да е отправено такова предупреждение.

При новото разглеждане следва да се обсъди дали установените факти – че подсъдимия е предал автомобила на друго лице, с намерение да сключат договор за продажба, а след това, като счел, че не е удовлетворена претенцията му на продавач, е взел автомобила от трето лице, използвайки намиращия се в него ключ, не сочат на кражба, а на състав на друго престъпление, например по чл. 323 НК, съответно да се проведе пълноценно разследване и установят фактите, относими към състава на това престъпление, какви са действителните отношения между лицата, които са си предавали владението на автомобила, налице ли са неуредени отношения, по какъв ред следва да реализират правата си страните и т.н.

По изложените съображения, на основание чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК, поради допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Присъда №55/20.11.2013 г. по нохд. №241/2013 г. на РС Кубрат и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на РП Кубрат.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ