Р Е Ш Е Н И Е № 11

Гр.Разград, 05.02.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

При участието на секретаря Д.Г. и прокурора РОСИЦА Г. като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 401 по описа за 2013г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

С Решение № 140/19.11.2013г. по АНД № 303/2013г. Исперихският районен съд е признал обвиняемата Е.М.И. *** за невиновна в това, че на 20.03.2012г. в гр.Исперих е затаила истина в писмена декларация – Молба-декларация СП 02-413/20.03.2012г. за получаване на месечни помощи за дете – съответно за децата си С.Н.Р., роден през 2004г. и Л.Н.Р., роден през 2009г., до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, която по силата на закона – чл.10, ал.1 ЗСПД се дава пред орган на властта – Дирекция ”Социално подпомагане”-Исперих за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно обстоятелството, че в предходните 12 месеца не е имала никакви доходи, макар че през периода е получила парични суми – преводи MTSN № 9556161550/05.05.2011г. за 100 долара от Турция, MTSN №4200600390/09.05.2011г. за 100 долара от Турция, MTSN № 2568378646/12.05.2011г. за 120 евро от Турция и MTSN № 5648911706/06.06.2011г. за 105 евро от Турция, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 НПК я е оправдал по обвинението по чл.313, ал.1 НК.

Недоволна от така постановеното решение е останала Исперихската районна прокуратура и го протестира като неправилно с искане за отмяната му.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград поддържа протеста като счита, че решението следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие на мотивите на постановения акт, респективно липса на такива.

Въззиваемата Е.М.И. не ангажира становище по протеста.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Обвиняемата Е.М.И. *** не е омъжена, но от съвместното си съжителство с Нурай Рамадан от с.с. има две деца - С.Н.Р., роден през 2004г. и Л.Н.Р., роден през 2009г. През периода м.март 2001г. до м.март 2012г. обвиняемата била безработна и не получавала пенсии, обезщетения или помощи. През същия период имала доходи от получени от чужбина парични преводи: MTSN № 9556161550/05.05.2011г. за 100 долара, MTSN №4200600390/09.05.2011г. за 100 долара, MTSN № 2568378646/12.05.2011г. за 120 евро и MTSN № 5648911706/06.06.2011г. за 105 евро.

На 20.03.2012г. обв. Е.И. подала в Дирекция ”Социално подпомагане”- гр.Исперих Молба-декларация № СП 02-413/20.03.2012г. за получаване на месечни помощи за двете си деца по реда на чл.10, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца. В същата декларация записала, че брутният доход на семейството й за предходните 12 месеца е нула. Декларацията подписала лично.

Съгласно чл.4 ЗСПД право на семейни помощи имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България, който за 2011г. е бил в размер на 350 лв по силата на § 11, ал.1 от ПЗР на ЗДБ за 2011г. С оглед на факта, че семейството на обвиняемата е тричленно, максималният месечен доход е 1050 лв. Този размер не е бил надхвърлен с паричните средства, получени от обвиняемата от чужбина, които за м.май 2011г. възлизат на 200 долара и 120 евро, а за м.юни 2011г. – на 105 евро.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Протестът е неоснователен. Не са налице основания за отмяна на атакуваното решение. Доводът за съществено процесуално нарушение поради противоречие в мотивите, равносилно на липса на такива, е неоснователен. Изложените от ИРС съображения са изчерпателни и позволяват да се проследи начина на изграждане на съдийското убеждение без да се лишават страните от възможността да разберат действителната воля на съда. В първия абзац от стр.2 от мотивите е записано, че обв.И. е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение. В следващия абзац съдът е коментирал, че извършеното от обвиняемата деяние по чл.313, ал.1 НК, макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност неговата обществена опасност е явно незначителна. По същество районният съд първо е обсъдил, че е налице деяние/макар да е избързал с квалификацията ”престъпление”/, а след това е мотивирал липсата на обществена опасност, въпреки наличието на съставомерни признаци. Тук няма несъответствие в правните изводи, а доразвиване на въпроса за характера на деянието. Мотивите са ясни и обективно не създават затруднение нито за прокурора, нито за въззивния съд. Известно противоречие има в друга част от мотивите – в тази, в която съдът е направил извод, че деянието е малозначително и неговата обществена опасност е явно незначителна. По отношение на едно и също деяние не могат да са налице едновременно и двете хипотези. Деянието или не е общественоопасно поради малозначителност, или неговата обществена опасност е явно незначителна. Но това процесуално нарушение въззивният съд счита за несъществено.

Несъмнено обв. Е.М.И. в инкриминираната декларация е затаила истина относно доходите си през м.май и м.юни 2011г., което формално осъществява признаците от състава по чл.313, ал.1 НК. Но доходите й през този период са в размер, по-нисък от определения в чл.4 ЗСПД. Т.е. дори да беше декларирала действителните си доходи за горните месеци, тя пак би получила семейните помощи. Върховният съд нееднократно е указвал, че при преценката на обществената опасност съдът трябва да има предвид всички факти, отнасящи се до важността на документа с оглед целта на издаването му, значението на утвърдените факти или заявления, обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения, степента на тяхното увреждане, броя на подправените или издадени неверни документи и др. В случая се касае до съставяне на един документ, в който е отразен един неверен факт – относно доходите на обвиняемата, и от това реално не са настъпили общественоопасни последици. Посочените обстоятелства обуславят явната незначителност на деянието и по силата на чл.9, ал.2 НК то не е престъпно.

Предвид горното протестираното решение се явява законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140/19.11.2013г., постановено по АНД № 303/2013г. по описа на Исперихския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ