Р Е Ш Е Н И Е № 8

Гр.Разград, 03.02.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

При участието на секретаря Д.Г. като разгледа докладваното от съдия Робева ВНЧХД № 402 по описа за 2013г., на основание чл.336, ал.1, т.2 НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Присъда № 53/14.11.2013г. по НЧХД № 160/2013г. по описа на Кубратския районен съд, и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Р.С., роден на ***г***., български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.07.2013г. в с.Звънарци, Разградска област, е причинил лека телесна повреда на Г.Н.Т. от с.с., изразяваща се в разлят хематом с разкъсно-контузна рана тип „ламбо” на гърба на дланта на дясната ръка и кръвонасядане над ребрената дъга в лява гръдна половина, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност като МУ НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА С.Р.С. да заплати на Г.Н.Т. сумата 1000/хиляда/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2013г. до окончателното изплащане, и за разноски по делото – сумата 563 лв.

ОТХВЪРЛЯ гражданския иск до първоначално предявения размер от 4000 лв като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Р.С. да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 50 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ

МОТИВИ към Решение № 8/03.02.2014г. по ВНЧХД № 402/2013г. по описа на РОС:

С Присъда № 53/14.11.2013г. по НЧХД № 160/2013г. Кубратският районен съд е признал подс.С.Р.С. *** за невиновен в това, че на 16.07.2013г. в с.Звънарци, Разградска област, е причинил лека телесна повреда на Г.Н.Т. от с.с., изразяваща се в разлят хематом с разкъсно-контузна рана тип „ламбо” на гърба на дланта на дясната ръка и кръвонасядане над ребрената дъга в лява гръдна половина, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението по чл.130, ал.1 НК.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител Г.Н.Т. *** и я обжалва с искане за отменяването й и за осъждането на подс.С., както и за уважаване на гражданския му иск.

Въззиваемият С.Р.С. счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: В бившия стопански двор на с.Звънарци се намирал овчарник, който бил обект на имуществени спорове между св.Фикрет С. и тъжителя Г.Т.. Този овчарник бил предоставен под наем от св.Фикрет С. на подс.С.С.. На 16.07.2013г. около 10 часа подсъдимият разтоварвал бали със слама в овчарника. Тъжителят Г.Т. отишъл при него и му казал да не складира слама в постройката, защото мисли да я събаря. Двамата се скарали във връзка с правата на всеки от тях върху имота. Тъжителят посегнал да удари подс.С. с една дървена сопа. Подсъдимият издърпал сопата от ръцете му и я хвърлил. След това го ударил с една вила. С металната част на вилата му нанесъл удар по дясната ръка, а с дървената част – по тялото в ляво. От удара по ръката Т. получил дълбока кървяща рана и отишъл в дома на дъщеря си св.Димитра Стойкова да го превърже. После в продължение на месец му правела превръзки. През този период Т. се оплаквал и от бодежи по ребрата, за което приемал болкоуспокояващи лекарства.

Назначената по делото съдебномедицинска експертиза е дала заключение, че в резултат на инцидента на пострадалия Г.Т. са били причинени две травматични увреждания: разлят хематом с разкъсно-контузна рана тип „ламбо” на гърба на дланта на дясната ръка и кръвонасядане над ребрената дъга в лявата гръдна половина. Вещото лице сочи, че кръвонасядането може да се дължи на удар с твърд тъп предмет с удължена форма и добре отговаря да е реализиран с дървен сап, а травмата на ръката може да се дължи на самостоятелен силен удар с твърд тъп предмет или на два последователни удара, като разкъсно-контузната рана тип „ламбо” сочи на тангенциално действие на травмиращия агент в посока отгоре-надолу. Експертизата заключава, че получените увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, свързани са с преживяване на болка и страдание и срокът за оздравителния процес е от 2 до 3 седмици.

Горните факти се установяват от показанията на св.Димитра Стойкова и св.Даниел Петков – внук на пострадалия, от заключението на съдебномедицинската експертиза и от материалите по полицейска преписка рег.№ Кт-7063/17.07.2013г.

Подс.С.С. отрича да е удрял тъжителя Т.. Твърди, че след като измъкнал сопата от ръцете му, Т. започнал да бяга и паднал на дясната си ръка. Мястото било в тръни и камъни. Обясненията на подс.С. се подкрепят от показанията на съпругата му св.Зюбейде Сеидова, която описва, че Т. връхлетял върху тях със сопата и преди да удари мъжа й, той я хванал и изхвърлил настрани. Те го помолили да изчака, но той казал да не го молят, хукнал да бяга и два-три пъти паднал.

Въззивният съд не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св.Сеидова. Те не излагат логично и последователно всички обстоятелства във връзка с инцидента. Не описват началото на конфликта, а обясненията им за получаването на уврежданията на тъжителя противоречат на заключението на съдебномедицинската експертиза. На съдебното следствие пред първоинстанционния съд вещото лице категорично е изключило наличието на механизъм, при който, приземявайки се на дясната си страна, пострадалият да получи крънонасядане в лявата. Наред с това, подробно е описало спецификата на раната тип „ламбо”, която се е получила при отлепяне на кожата в резултат от съприкосновението с отстрата част на вилата.

Поради горното и с оглед очевидната заинтересованост от изхода на делото твърденията на подсъдимия и неговата съпруга са недостоверни източници на доказателствена информация. Докато св.Стойкова и св.Петков, макар да не са имали непосредствени възприятия, са добросъвестни и по косвен начин установяват начина на получаване на уврежданията.

Подс.С. е на 57 години, женен е, безработен, не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намери следното: Жалбата е основателна. Атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована. Изложените от КРС съображения не кореспондират с доказателствата по делото, а и са вътрешно противоречиви. От една страна районният съд е приел, че тъжителят Т. е получил уврежданията при самонараняване, падайки върху неравния терен, а от друга – в хипотеза на неизбежна отбрана, когато подсъдимият се е защитавал от нападението със сопата. Въззивният съд не споделя нито една от двете взаимноизключващи се тези.

Макар чрез косвени доказателства, единственият възможен извод е, че подс.С. е автор на телесната повреда, причинена на тъжителя Т.. Друг начин за получаване на уврежданията не е установен. Вещото лице е изключило травмите да са реализирани по механизма, описан от подсъдимия и неговата съпруга. Евентуалното падане върху тръни и камъни на дясната страна не може да има за резултат кръвонасядане в ляво, нито разкъсно-контузна рана тип „лампо”, за получаването на която е бил необходим силен удар и тангенциално действие на остър предмет. Доказано е, че подс.С. е нанесъл два удара на пострадалия. С шиповете на вилата е нанесъл удара по гърба на дланта на дясната му ръка, а с дървения сап – удара в лявата част на гръдния му кош. Получените травматични увреждания са довели до разстройство на здравето на пострадалия, неопасно за живота му, и съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Подс.С. е действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал неправомерния характер на действията си, предвиждал е, че ще засегне телесната неприкосновеност на тъжителя и е искал да му причини телесна повреда. Така се установяват всички обективни и субективни признаци от състава по чл.130, ал.1 НК.

Районният съд е приел, че деянието е извършено при неизбежна отбрана, на каквато самият подсъдим не се е позовал. Нито в хода на предварителната проверка по полицейската преписка, нито на съдебното следствие подс.С. не е признавал, че е удрял Т. с вилата. Независимо от това, в случая не е налице неизбежна отбрана. Нападението по смисъла на чл.12, ал.1 НК следва да поставя в реална опасност личността на нападнатия и то да не е прекратено към момента на отбраната. Тези условия по делото не са установени. Първо, с дървената сопа е замахнал 88-годишен мъж, чиито физически сили обективно са крайно отслабнали и не би могъл да застраши сериозно подсъдимия. Второ, подс.С. е отнел сопата от ръцете на Т. и я захвърлил. Т.е. в този момент нападението е било отблъснато и не е налагало защита. И трето, подс.С. е ударил Т. с металната част на вилата, обърнал я е и с дървения сап отново го е ударил, което разкрива не намерение за отбрана, а пряк умисъл за причиняване на телесна повреда.

Престъплението по чл.130, ал.1 НК е наказуемо с лишаване от свобода до 2 години или с пробация. С него не са били причинени имуществени вреди, които да бъдат предмет на възстановяване. Подс.С. не е осъждан. Този фактически състав обуславя приложението на института по чл.78а НК и подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При определяне размера на глобата въззивният съд съобрази, че деянието не се отличава с висока степен на обществена опасност и подс.С. е безработен. Поради това наложи глобата в минималния размер от 1000 лв.

Гражданският иск е частично основателен. Доказани са кумулативно дадените предпоставки по чл.45 ЗЗД: противоправно поведение на подс.С. – процесното престъпление; неимуществени вреди за пострадалия Т., изразяващи се в претърпените от него болки и страдания; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Поради това подс.С. следва да заплати на ищеца Т. съответно обезщетение. Ръководен принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и отчитайки продължителността на оздравителния процес, въззивният съд счете, че обезщетение в размер на 1000 лв е достатъчно да овъзмезди причинените увреждания. В останалия размер искът е неоснователно завишен и следва да бъде отхвърлен. Обезщетението се дължи, ведно с текущата законна лихва от момента на извършване на престъплението до окончателното изплащане.

Поради изложеното въззивният съд отмени изцяло първоинстанционната присъда и постанови решение в горния смисъл.

С оглед изхода на делото претенцията на частния тъжител за разноски е основателна.

Подсъдимият следва да заплати и държавна такса върху присъденото обезщетение, чийто минимален размер е 50 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.