Р
Е Ш Е Н И Е №
14
Гр.Разград,
26.02.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
РОБЕВА
ДОРОТЕЯ ИВАНОВА
с
участието на секретаря С.Л. и прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА като разгледа
докладваното от
съдия Иванова ВАНД № 404 по описа за 2013г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.378, ал.5 във вр.
с чл.328 и сл. от НПК.
С Решение № 603/19.11.2013г., постановено
по АНД № 572/13г., Разградският районен съд е
признал обвиняемия Г.А.Г. *** за
виновен в това, че на 25.11.2008г. в гр.Разград съзнателно се е ползвал от
неистински частни документи- разписка от 01.08.2005г. от ПИЙ от гр.Разград за
получена сума окт Г.А.Г. *** в размер на 7 000 лв., разписка от 01.08.2005г.
от ПИЙ от с.гр. за получена сума от Г.А.Г. от с.гр. в размер на 14 000 лв.
и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.08.2005г.
между страните Г.А.Г. и ПИЙ, предстаяйки ги пред Районен съд гр.Разград като
приложение към искова молба с вх.№ 3933/25.11.2008г., по която е образувано
гр.д.№ 963/08г. по описа на Районен съд гр.Разград, като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316,
пр.1 във вр. с чл.309, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
глоба в размер на 3000 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал защитника
на подс.Г.- адв.В., поради което го обжалва в срок. В жалбата, която е
бланкетна се навеждат доводи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно
несправедливо. В с.з. жалбата се поддържа и от двамата защитници- адв.В. и
адв.Ковалаков, като последния счита, че липсват мотиви относно определяне
размера на наложеното наказание. Навеждат се доводи, че мотивите на съда са
формални, което сочи на липса на мотиви. Молят съда да постанови решение, с
което да отмени обжлвания съдебен акт и да постанови ново такова, с което да
признае подзащитния им за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение,
алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание.
Окръжна прокуратура- Разград счита, че решението е
законосъобразно и правилно, като предлага да бъде потвърдено изцяло.
Разградският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.А.Г.
*** години се познавал с ПЙ. Последният през 2003г. закупил недвижим имот в
гр.Разград, находящ се на ул.***, представляващ 255 от 270 идеални части от
дворно място, цялото от 270 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна
сграда на един етаж със застроена площ от 93.60 кв.м. и склад /масивна
пристройка към къщата/ със застроена площ 19.25 кв.м. Сделката била извършена с
нотариален акт № 156, том 8, рег.№ 8653, дело № 1023/11.12.2003г. на Нотариус
Бойчо Костов с рег.№ 282 на Нотариалната камара с район на действие- Районен
съд гр.Разград.
Подсъдимият
желаел да закупи имота на ПЙ, тъй като е съседен на неговия, и очевидно е
контактувал с него по този въпрос. Но според показанията на св.А- бивша съпруг
на Й и св.С Й- негов син, ПЙ не бил изявявал желание да продава къщата и
дворното място, напротив искал да остави имота в наследство на синовете си.
През 2005г. ПЙ се разболял от рак на белите дробове. По това време бившата му
съпруга и майка на синовете му- асв.А живеела и работела в Германия.
Семейството не разполагало със средства, а и Й никога не бил казвал или
демонстрирал притежаването на големи суми пари. Това наложило св.А да изпраща
пари в България за лечението му. Въпреки това през м.август 2005г.
здравословното състояние на П.Й се влошило и на 20.08.2005г. той бил приет в
болницата в гр.Русе, където на 01.09.2005г. починал. Имуществото му било
наследено от синовете му- С Й и И Й.
Около година
след смъртта на П.Й подсъдимият Г.Г. посетил апартамента на св.А в гр.Разград,
където се видял с майка й- св.С И. Г. казал на свидетелката, че е бивш съсед на
покойния П.Й и поръчал синовете му да се свържат с него, за да им даде сумата
от 7000 лв., тъй като с ПЙ били сключили предварителен договор за покупко-продажба
на имота на ул.***. Св.И казала за това на внуците си, но те не се
заинтересували, тъй като не вярвали, че баща им би ги лишил от наследство.
Последвали
съдебни дела. На 25.11.2008г. обвиняемият депозирал поредна искова молба в
Районен съд-гр.Разград срещу С Й и И Й за заплащане на сумата от 21 000
лв., представляваща сума, получена без правно основание от покойния им баща П.Й
или с оглед отпаднало или неосъществено основание, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба
подсъдимият твърдял, че на 01.08.2005г. предоставил на ПЙ два броя разписки за
сумата от 21000 лв., съответно 14 000 лв. по едната разписка и 7000 лв. по
другата разписка. Като основание за даването на тези пари Г. посочил плащане по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между него
и П.Й. Посочил, че с решение на ВКС бил отхвърлен искът му срещу ответниците с
правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за
окончателен. Към исковата молба подсъдимият приложел като писмени доказателства
Разписка от 01.08.2005г. от починалия ПИЙ за това, че получил от Г.А.Г. сума в
размер на 7000 лв., Разписка от 01.08.2005г. от починалия ПИЙ за това, че
получил от Г.А.Г. сума в размер на 14 000 лв. и Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 01.08.2005г. между страните Г.А.Г. и ПИЙ и
копие от нотариален акт № 156, том 8, рег.№ рег.№ 8653, дело №
1023/11.12.2003г. на Нотариус Бойчо Костов с рег.№ 282 на Нотариалната камара с
район на действие- Районен съд гр.Разград, заверено от адв.Димо Борисов. По
исковата молба било образувано гр.д.№ 963/2008г. по описа на Районен съд
гр.Разград. С определение на съдията-докладчик по делото, същите доказателства
били приети като относими, необходими и допустими в процеса. В резултат на
водените дела, по които били назначавани и съдебни експертизи, ответниците С Й
и И Й били осъдени да заплатят посочените в разписките суми, ведно със
законната лихва до окончателното им изплащане. Недвижимият имот бил изнесен на
публична продан и възложен на подсъдимия.
На досъдебното
производство е назначена графическа експертиза, от заключението на която е
видно, че саморъчните подписи в двете процесни разписки и процесния
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и изследван запис на
заповед са на ПЙ, но са копирани, вероятно на просвет, от подписа в копието на
нотариален акт за покупко-продажба № 156 от 11.12.2003г.
В хода на
съдебното производство е назначена повторна експертиза, която по същество стига
до същите изводи с тази на досъдебното производство. Вещото лице заявява, че
подписите в процесните разписки и предварителен договор за покупко-продажба не
са изпълнени от ПЙ, а представляват имитация на подписа му по метода на
рисуване чрез копиране на оригинала на просвет. Същите подписи са копирани от
нотариален акт № 156, том 8, рег.№ рег.№ 8653, дело № 1023/11.12.2003г. на
Нотариус Бойчо Костов с рег.№ 282 на Нотариалната камара с район на действие-
Районен съд гр.Разград.
Изложената
фактическа обстановка се установява безспорно от всички събрани на досъдебното и
съдебното производство писмени и гласни доказателства- показанията на свидетелите,
назначените експертизи, приложените граждански дела. Първоинстанционния съд е
направил подробен анализ кои доказателства е кредитирал и защо. Правилно и
законосъобразно съдът не е дал вяра на показанията на св.Д.Р и С Й. Последният
пред първоинстанционния съд изрично е заявил, че познава починалия си съсед П,
който бил “разведен, дори живееше с друга жена, има двама сина, никой не му
обръщаше внимание изобщо, нито жена му, нито двамата му сина, никой не се
грижеше за него, никой не го почиташе за нищо”, което сочи, че св.Й трябва
добре да е познавал както бившата съпруга на починалия ПЙ, така и неговите
синове. Същият този свидетел обаче при разпита си по гр.д.№ 1132/2009г. на
РС-Разград от 13.01.2010г. изрично заявява “не познавам наследниците на П”.
Това сочи, че св.С Й е наблагонадежден, показанията му са противоречиви и
очевидно дадени в услуга на подс.Г.. преви впечатление и факта, че твърдяните
от тези двама свидетели обстоятелства са били относими с оглед доказване
твърденията на подс.Г по гражданските дела /по чл.19, ал.3 от ЗЗД- гр.д.№
1046/2006г. на РС-Разград, по чл.55, ал.1 от ЗЗД- гр.д.№ 963/2008г. на
РС-Разград, както и по гр.д.№ 145/2010г. на РС-Разград/, но по нито едно от тях
не са посочени, а са сочени други лица. Всичко това съдът намира, че дискредитира
тези двама свидетели и показанията им не следва да бъдат кредитирани.
В случая както
правилно е констатирал и приел районния съд между подсъдимия Г. и починалия ПЙ
не е сключван предварителен договор за покупко-продажба на имота и последния не
е издавал процесните 2 броя разписки, тъй като подписът и под трите документа
не е положен от него, а подписът върху тях е имитиран. Заключението на
графическите експертизи на досъдебното и на съдебното производство са пълни,
компетентни и обосновани, поради което правилно същите са кредитирани като
докозателства. Следва да бъде отбелязано, че при изготвяне на тези експертизи
са ползвани като сравнителен материал досежно подписа на ПЙ множество ведомости
за заплати и други документи, докато по гражданските дела, посочени по-горе, по
които са представени както предарителния договор, така и 2 броя разписки, като
сравнителен материал е ползвано копието от нотариален акт № 156, том 8, рег.№
8653 дело № 1023/11.12.2003г., от което именно те са копирани, т.е. налице са
неистински частни документи по смисъла на закона, тъй като лицето, което се
сочи като техен автор /ПЙ/ не е действителния такъв, тъй като подписът не е
положен от него. В случая безспорно се установява, че именно подс.Г. е представил
процесните неистински частни документи оригиналите на двете разписки и копие на
предварителния договор за покупко продажба в с.з. от 04.02.2009г. по гр.д.№
963/2009г., именно за да докаже че съществува правоотношение между него и
починалия ПЙ- предварителен договор за покупко-продажба и плащане на сумата
общо от 21 000 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна, от
правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Жалбата е неоснователна
и недоказана, а решението на РС-Разград като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено от съда.
Съдът намира, че с оглед на събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че деянието на обвиняемия Г. е
съставомерно по чл.316, пр.1 във вр. с чл.309, ал.1 от НК, тъй като на
25.11.2008г. в гр.Разград съзнателно се е ползвал от неистински частни
документи- 2 бр.разписки и предварителен договор за покупко-продажба,
представяйки ги пред РС-Разград по гр.д.№х 963/2008г., като за самото им
съставяне не може да се търси наказателна отговорност от него. Налице са всички обективни признаци на
състава на това престъпление, тъй като именно подс.Г. е представил при това не
веднъж процесните 2 броя разписки и предварителния договор за покупко-продажба
на недвижим имот именно за да докаже съществуването на правоотношение между
него и починалия ПЙ, а именно предварителен договор за покупко-продажба на
недвжим имот и заплащане на сумата от 21 000 лв. като цена за този имот,
въпреки, че е знаел, че са неистински, тъй като подписите под документите не са
положени от ПЙ, а представляват имитация на подписа му, т.е. лицето което се
сочи като автор не е положило подписа си под тях. Ето защо правилно и
законосъобразно РС-Разгград е приел, че действията на Г. обективират състава на
престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 НК. Направените от първостепенния
съд изводи в тази връзка напълно се споделят и от въззивния съд. Подс.Г. е
действал при пряк умисъл, съзнавайки че представените от него документи са
неистински.
При определяне и индивидуализиране на наказанието глоба в
размер на 3000 лв. наложена по реда на чл.78а от НК първоинстанционния съд е
наложил едно справедливо и съответно наказание, съобразявайки обществената опасност
както на самото деяние, така и на дееца. Изложил е подробни мотиви защо
наказанието следва да бъде в размер на средния такъв- факта, че деянието се
отличава с особена дързост, че е дало основание за образуване на множество дела,
че са ползвани нееднократно именно пред съд. Представените пред въззивната
инстанция писмени доказателства не променят изводите досежно размера на
наказанието.
По изложените
съображения Разградският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 603/19.11.2013г. по АНД № 572/13г. по описа на Разградския районен
съд.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
СЛ