ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Доротея Иванова

секретар С.Л., с участието на прокурора Антония Донева, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №2 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

Постъпила е жалба от И.И.И., ЕГН ********** против присъда № 58 от 5.12.2013г. по нохд № 157/13г. на КРС. Оплакванията са, че наказанието е прекомерно високо. Иска се намаляване на наказанието, тъй като е платил и акумулаторът е върнат на собственика, както и затова, че се е признал за виновен.

В съдебно заседание назначеният защитник адв. Митева поддържа жалбата, с доводи че наказанието се явява прекомерно завишено и в явно несъответствие с обществената опасност на обвиняемия и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства.

В последната си дума И. моли да му бъде намалено наказанието, тъй като е върнал всички вещи и е за първи път в затвора.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Намира, че наказанието, определено към долната граница, е съответно на извършеното.

Въззиваемия И. О И., чрез назначения защитник адв. Семет, заявява че присъдата е правилна и законосъобразна.

Въззиваемия И П М заявява, че е доволен от присъдата и иска да му се платят щетите, тъй като върнатия акумулатор е негоден.

Въззиваемия О И. К не се явява и не заявява становище.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С обжалваната присъда РС Кубрат е признал И.И.И. за виновен в това, че в периода 21.10.2012 г. до 30.03.2013 г. на два пъти в с. Острово, в условията на повторност, сам и в съучастие с И. Осман И., чрез използване на МПС, отнел чужди движими вещи от владението на И П М, О И. К, на обща стойност 118 лв. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК и на основание чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. Присъдени са суми в полза на гражданските ищци.

РС е приел следната фактическа обстановка:

И.И.И. е роден на *** ***, Разградска обл., български гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

И. О И. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

Вечерта на 21.10.2012 г. двамата подсъдими употребили алкохол. Решили да влязат в двора св. И. М, където бил паркиран личния му автомобил, и да вземат поставения на него акумулатор. Около 22.00 ч., с автомобила на подс.О, отишли до дома на св. М. Прескочили оградата на имота, отишли до колата, вдигнали капака й и разкачили клемите на акумулатора. Взели го и го сложили в автомобила на подс. О. След това се прибрали по домовете си.

На следващия ден подс. И. О пътувал към гр. Завет. По пътя бил спрян от полицейски служители, които вече били започнали проверка по подадения от св. М сигнал за откраднатия акумулатор. Полицейските служители запитали подс. О дали е съпричастен към деянието. Последният признал стореното предната вечер.

С протокол за доброволно предаване подс. И. О предал на полицейските органи акумулатор, черен на цвят, марка "Монбат", № 180566062.

Срещу разписка вещта е върната на собственика, но била негодна за употреба.

Подс. И.И.И. знаел, че св. О К отглежда животни. На 30.03.2013 г. подсъдимият употребил алкохол и тъй като със свидетеля преди това имали пререкания решил да му отмъсти. Същата вечер влязъл в двора на св. К и се насочил към кошарата. От там взел едно яре и се прибрал. В дома си той заклал животното, опекъл го и след това го изял със свидетелите К Г и И Х.

Видно от заключението по приетата като доказателство съдебно - оценителна експертиза стойността на акумулатор"Монбат" възлиза на 70.00 лева, а стойността на един брой яре възлиза на 48.00 лв. Общата стойност на откраднатите вещи възлиза на 118.00 лв.

Фактическата обстановка, приета от РС, е установена въз основа на всички доказателства, събрани в наказателното производство, в съответствие с нормите на НПК. Изводите на РС са обосновани и преценката на доказателствата е отразена в мотивите към присъдата.

От изявленията на св. К в съдебно заседание на 05.12.2013 г. се установява, че е получил пари за ярето от бащата на подсъдимия.

Описаната фактическа обстановка се установява несъмнено от самопризнанията на подсъдимите, показанията на разпитаните по делото свидетели - М, К - пострадали от престъпленията, Й - служител на МВР, иззел акумулатора и пред когото подс. И. О И. е признал кражбата, Г и Х – приятели на подсъдимите, които заедно с подсъдимия И.И.И. изяли откраднатото яре. Обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите са непротиворечиви, последователни и логични и се подкрепят и от останалите писмени доказателства, събрани по ДП №275/2012 г. протокол за доброволно предаване - л. 8; Разписка от 05.11.2012 г. на л. 9; справка за съдимост - л. 17, л. 66; оценъчна експертиза-л. 32-33, л. 81-82.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към присъдата досежно отнемането на вещите не се оспорва от жалбоподателя и пред въззивния съд.

Безспорно се установява от събраните доказателства, че подсъдимите са отнели от владението на И М собствената му движима вещи - един акумулатор марка „Monbat", който е бил монтиран на автомобила му. Действали са като съизвършители – участвали са в отнемането на движимата вещ, като за пренасяне на вещта са използвали автомобила на подс. И. О И.. Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец св. М, без негово съгласие и установяване от подсъдимите на собствена фактическа власт върху вещта, с намерение да се разпоредят, което са и направили.

Подсъдмият И.И.И. е отнел от владението на О И. К собствената му движима вещ - един брой яре. Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец, без негово съгласие и установяване от подсъдимия на собствена фактическа власт върху вещта, с намерение да се разпореди с вещта, което е и направил.

Подсъдимия И.И. и осъждан с присъда по НОХД № 51/2010 г. на КРС, влязла в сила на 30.04.2010 г., за престъпление по чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. З от НК – откраднати вещи на стойност 213 лв., извършено юни-юли 2009 г., за което му е наложено наказание пробация. С определение по ЧНД № 213/2011г., влязло в сила на 21.04.2011 г., остатъкът от наказанието е заменен с лишаване от свобода за срок от 20 дни, с изпитателен срок от една година.

Подс. И. е осъден и с присъда от 12.2008 г. по нохд №227/2008 г. РС Кубрат за престъпление по чл. 216 НК на обществено порицание; по споразумение от 22.10.2013 г. по нохд №380/2013 г. за престъпление по чл. 195 НК – кражба на вещи на стойност 625 лв., извършена през октомври 2012 г. на 5 месеца лишаване от свобода.

Правните изводи на първоинстанционния съд, относно съставомерност и квалификацията на деянието, извършено от подсъдимия И.И.И. са правилни, в съответствие със закона.

Въззивният съд намира, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства – самопризнанията, ниската стойност на предмета на посегателство, обстоятелството, че подсъдимият е възстановил щетите, причинени от престъплението, като заплатил стойността на откраднатото животно. Върнат е и акумулатора.

Действително са налице предходни осъждания за престъпления против собствеността. Но наказание лишаване от свобода на подсъдимия е наложено едва по споразумение от октомври 2013 г. Наред с това правилно са преценени от РС като смекчаващи обстоятелства и признанието за виновност, липсата на работа, обуславяща и липса на каквито и да било социални и житейски алтернативи. Поради това съставът на съда намира, че наказанието следва да е в предвидения от закона минимум – 1 година лишаване от свобода и присъдата да се измени.

При проверка на присъдата, на основание чл. 314 НПК, съдът установи:

По предявените граждански искове съдът е осъдил жалбоподателя да заплати стойността на отнетите вещи. По отношение на откраднатото животно, въпреки че е приел възстановяване на щетите, съдът присъдил суми в полза на пострадалия, тъй като приел, че към датата на предявяване на иска щетата била налице. Това становище не намира опора в закона. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Плащането, настъпило в хода на процеса, несъмнено погасява задължението и е факт, който следва да се вземе предвид от съда, при постановяване на решението. Поради това и в тази част присъдата следва да се измени, а искът отхвърли.

В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 58 от 5.12.2013г. по нохд № 157/13г. на Районен съд Кубрат в ЧАСТТА, относно наложеното наказание на И.И.И., ЕГН ********** като го НАМАЛЯВА от една година и шест месеца на ЕДНА ГОДИНА.

ОТМЕНЯ присъда № 58 от 5.12.2013 г. по нохд № 157/13г. на Районен съд Кубрат в частта, с която, на основание чл.45 от ЗЗД, И.И.И. е осъден да заплати на О И. К сумата от 48.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от 21.10.2012 г. до окончателното й изплащане и ОТХВЪРЛЯ гражданският иск, предявен от Осман И. Келсали против И.И.И. за сумата 48 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 58 от 5.12.2013г. по нохд № 157/13г. на Районен съд Кубрат в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ